В седмицата между два конгреса дясното пак се размърда. Този промеждутък от Второто национално събрание на ДСБ до поредната Отчетно-изборна конференция на СДС ще покаже новите фронтове в десницата. За мостове вече не става дума.

Иван Костов вече хвърли ръкавица за първата битка. В словото си пред конгреса тази събота и неделя той обяви



курс към окупация на десницата



Поиска открито подкрепа от симпатизантите на опонентите си, а тях смело прехвърли в графата "стара десница". Обяви, че ще издига надпартийни кандидати и смени риториката. В нея десните симпатизанти вече са демократи.

Всъщност Костов се включи в предизборната агитация на седесарите. Избра момента много добре и съзнателно, за да се превърне в нещо като четвърти кандидат за лидер. Седмица преди конференцията на СДС той даде на редовите сини да разберат, че ако не харесват Михайлова, Стоянов или Бакалов, той е алтернативата. Също както месец преди кметските избори той им напомни и че ако не харесват Минко Герджиков, Гаврийски е алтернативата. Каза го не само на сините, но и на земеделците, чиято партия също скоро ще е на изчезване заради готвения преврат срещу лидерката Анастасия Мозер, и на гласували за БНС.

Стратегията на Костов както винаги е ясна - напред и нагоре. Там изненади почти не може да има. Още с излизането му от СДС беше ясно, че



целта му е да "закрие" синята партия и да оглави десницата



Затова големите въпроси сега са в СДС. Затова и изборът на правилния лидер там наистина е въпрос на живот и смърт. За повечето седесари е ясно, че Михайлова няма бъдеще на върха. Тя е уморена от партийните битки, партията е уморена от политиката й, електоратът е уморен от агонията. За тях смяната й е част от животоспасяващата операция и вече говорят с носталгия за нея. Някои от тях дори я убеждават да си направи самоотвод. Като лидер обаче Надежда има своите лостове и вероятно ще си осигури сериозна подкрепа, за да стигне до балотаж на предстоящата конференция. Каква обаче ще е цената? Ново разцепление в СДС и бърза смърт или в най-добрия случай повторение на същия сценарий - партийни фронтове, конфликти, оставки и обвинения...

За разлика от Надежда експрезидентът Петър Стоянов е почти сигурният фаворит, защото се възприема от повечето организации като



капката свежа кръв в умиращата партия



Само че дали едното обновено ръководство е достатъчно да изправи разклатената партия на крака? Тезите на Стоянов за мостове към другите десни и НДСВ може да му изиграят лоша шега и в недалечното бъдеще да е лидер на малка присъдружна партия. Да не говорим пък, че вече зададе лош тон за правене на партийна политика. Да раздаваш постовете в НИС, който по устав се избира пряко от конференцията, е все едно да редиш правителство преди изборите.

Гласовете за Йордан Бакалов пък ще са



тест за инстинкта за самосъхранение на партията



Не защото Бакалов е идеалният кандидат, а защото ще е полъхът на промяната, на разчупването на лобитата и на независимостта от обещаните постове. Да стане лидер обаче, е малко вероятно.

Независимо кой ще е новият председател на СДС, той вероятно ще си има проблеми с един разнороден НИС, в който ще се проектират привържениците на тримата кандидати. И тогава вместо да се заеме с лекуването на партията, ще трябва отново да тушира конфликти. А фронтовете ще се отварят още.