|
Намеренията са щедри и примамливи - особено за млади семейства, безработни, пенсионери, както и за активно работещи. Дали обаче идеите ще видят бял свят, още никой не знае. Най-неотложните въпроси по презумпция са доходите. Затова и левицата обеща да ги индексира два пъти годишно с ръста на брутния вътрешен продукт и инфлацията. По прогнози ръстът на БВП за 2006 г. ще е 5.4%, а средната инфлация - 4.3%. Това означава, че увеличението трябва да е с 10%, а щом е предвидено на два пъти - това са цели 20%. Още през първите дни на новото управление обаче обещанието удари на камък. Просто се оказа, че в хазната няма толкова пари. Вярно е, че параметрите на бюджета още не са гледани, но социалните партньори вече одобриха минимални осигурителни прагове. Ръстът за тях е едва 5%, което предполага, че и увеличението при заплатите ще е с толкова. Излиза, че нещата са предрешени. Дори да е с процент-два отгоре - това не може да доближи чаканите 20%.
Пак по същите причини под въпрос остана и 13-ата заплата и пенсия в края на годината. За да останат пари за коледни добавки, финансовият министър Пламен Орешарски препоръча на министерствата да свият разходите. Коледната заплата засяга 400 000 служители на бюджетна издръжка, включително лекари и учители. Всяка година това е от най-спорните точки в преговорите с МВФ и синдикатите. Държавната хазна помага и на НОИ за плащане на добавки към пенсиите. На тях се надяват близо 2,4 млн. възрастни. Левицата заяви, че шоково повишаване на всички заплати ще има едва при влизането на България в ЕС. Обяснението на тази тактика е, че рязко увеличаване на заплатите може да доведе до сътресение в икономическия живот. Но с колко точно ще е този шоков ръст... никой не обяснява. БСП предложи и два варианта за повишаване на доходите - реалистичен и оптимистичен. Реалистичният предвижда през 2006 г. границата на бедност да стане 112 лв. В момента тя е 102 лв. Социалната пенсия и гарантираният минимален доход пък да достигнат 67 лв. Засега тази пенсия е 60 лв., но гарантираният доход е едва 55 лв. Затова и такова покачване от догодина звучи твърде оптимистично - особено като се има предвид, че не беше увеличаван близо четири години. По същата т.нар. реалистична схема минималната пенсия за стаж и възраст трябва да стане 85 лв. Според обещаното минималната заплата, която сега е 150 лв., догодина трябва да се повиши на 170 лв. Наскоро обаче Орешарски и Масларова обявиха, че за 2006 г. размерът й ще бъде 160 лв. Това също не е съвсем сигурно. В интервю за "Сега" премиерът Станишев обясни, че плановете са необлагаемият минимум да стане 180 лв.
Но и това не е сигурно, защото зависи от преговорите с МВФ. Така по всичко изглежда, че дори реалистичният вариант на левицата е трудно изпълним, а какво ли остава за оптимистичния... Безспорно всяко намерение за ръст на доходите е добро и разбираемо, но когато реалностите са коренно различни - изход трудно се намира. "Определено на това правителство няма да му е никак лесно. Проблемът с доходите у нас е сериозен и няма добри предпоставки сегашното правителство да изпълни всички заявени идеи", коментира икономическият експерт на КТ "Подкрепа" Мика Зайкова. Средният доход на член от домакинство през юни е 183 лв., но през юни миналата година той е бил 184 лв. Излиза, че доходите не само не са нараснали, а дори напротив - забелязва се намаляване. Догодина минималната заплата ще стане 160 лв., а заявката на левицата за края на мандата е за 270 лв. Това означава, че за четири години увеличението трябва да е със 100 лв., което е ръст с около 25 лв. годишно. Преди изборите БСП се кълнеше, че държавата изцяло ще гарантира издръжката в детски ясли и градини за всички деца от 8 месеца до 6-годишна възраст, чиито семейства са с месечни доходи под 150 лв. на човек. На път е това обещание да се изпълни, но в леко променен вариант. Преди седмица социалният министър Емилия Масларова съобщи, че в седем общини част от помощите ще ги дават като услуги. Първа сред тях е Стара Загора. Там част от помощите ще отиват за такса в яслата за децата на бедни родители. Целта на тази приумица е парите да се използват по-рационално и за най-належащите неща, аргументира се Масларова. Е, първоначалните идеи звучаха по-различно и не се предвиждаше парите да се приспадат от социалната помощ, но все пак и това е нещо. До всеобща изненада доведе и друго намерение на БСП - да премахне детските надбавки. През 2001г. НДСВ въведе подоходна диференциация за получаването им и отнесе много критики за това, а какво ли ще стане, ако лявата партия вземе, че изцяло ги премахне. Засега управляващите мълчат по въпроса и е съмнително да прибегнат до подобно радикално решение.
Наред с всички социални обещания БСП атакува своя електорат най-вече с
идеята за въвеждане на чиста точкова схема на пенсиониране
При сегашната система освен трудов стаж се искат и определени навършени години, за да може възрастният да добие право за пенсия. Проектът "Масларова" категорично смята да премахне задължителната възраст и залага само на придобит стаж. Предложението за промени в Кодекса за социално осигуряване все още не е съгласувано с коалиционните партньори, нито с финансовото министерство, не са направени и разчети как ще се отразят те на НОИ и на бюджета. При всички положения обаче без изискване за възраст ще има по-ранно пенсиониране и съответно повече пенсионери, обясни зам-председателят на Българската стопанска камара Дикран Тебеян. Проектът предвижда и три възможности за изкупуване на стаж. Онези, на които не им достигат 4 точки, ще могат да се пенсионират, но ще им удържат от пенсията осигуровки, докато наберат липсващите точки. Стаж ще могат да си купуват и онези, на които не им достигат 3 точки, но през последните 3 г. са си живели у нас. Висшистите пък могат да внасят осигуровки за годините следване. Според Тебеян купуването на стаж наистина ще помогне на дългосрочно безработните, които не са събрали достатъчно точки, но от това могат да се възползват и работещи в сивата икономика. Резултатът и тук е същият - повече и повече пенсионери. Социалните мотиви за тези предложения са съвсем разбираеми, но трябва да се имат предвид и последиците, категоричен е Тебеян. Той припомни, че България е единствената държава, в която
съотношението работещ-пенсионер е 1:1
А целта е то да се променя в полза на работещите, защото техните вноски отиват за пенсии. По принцип в повечето европейски държави възрастта за пенсиониране е 65 г. - и за мъжете, и за жените. Там отсега правят прогнози, че скоро ще достигнат нашето съотношение и вече предприемат мерки да увеличат възрастта. Затова, колкото и да ни се иска, колкото и добре да звучи идеята за точкова система - още май е трудно да си позволим лукса на ранното пенсиониране. Друг съществен проблем за България е демографската ситуация - раждаемостта намалява, а населението застарява, подчерта Тебеян. Това означава, че след години по-малко работещи ще издържат повече пенсионери. Демографските прогнози сочат, че на всеки 20 години населението в България ще намалява с 900 000 души. Но "най-страшното" предложение, което ще се отрази на бюджета, е идеята социалната пенсия да се изравни с прага на бедност, заяви той. В момента тя е 60 лв., а прагът - 102 лв. Ако идеята се осъществи - това означава, че всички социални пенсии трябва да станат 102 лв. Те обаче са обвързани и с пенсията за стаж и възраст, която е 115 % от социалната. Така и тя автоматично ще нарасне и ще стане 115 лв., пресметна Тебеян. Такава пенсия получават поне 20% от възрастните. Това са огромни разходи за бюджета - възлизат поне на стотици милиони левове. Освен това рязкото покачване на минималната и доближаването й до размера на останалите пенсии
демотивира работещите да се осигуряват на по-високи доходи
В проекта за Кодекса за социално осигуряване се предлага годишната индексация на пенсиите да става от 1 януари, а не както е сега - от 1 юли. Твърде вероятно е идеята да се осъществи. Докато за другите идеи има доста противници, то за индексацията - чак такъв отпор няма. Това ще утежни бюджета еднократно, и то само за пет месеца - с толкова ще се изтегли осъвременяването, поясни Тебеян. Председателят на социалната комисия Хасан Адемов също е на това мнение. За целта на бюджета ще са нужни още 150 млн., пресметна той. Проблемът обаче е друг. Предлага се и промяна на формулата на индексацията. В момента за годишното осъвременяване се взимат 25% от средния осигурителен доход и 75% от инфлацията. Идеята в проекта обаче е увеличението да се прави на базата на сбора от прогнозната инфлация и БВП. Така за 2006 г. индексацията трябва да е 9%. Излиза, че компенсирането не само ще е по-високо, но и изчислението напълно ще се откъсне от приходите в НОИ, защото няма да е според ръста на осигурителните доходи. При всички случаи тези предложения облекчават условията за пенсиониране, но с повече пенсионери ще има и по-ниски пенсии, защото осигуровките ще намаляват, прогнозира Тебеян. Освен това при сериозни пенсионни реформи прогнозите за последствията след година-две съвсем не са достатъчни. Нужни е да се предвидят последствията поне за две поколения напред, да се предвидят демографските показатели, които трудно се променят, признава Тебеян. Дори при съществени демографски стимули резултати ще има чак след 20 години, аргументира се той. Затова такива предложения са опасни, защото светкавични промени в демографията на страната не се случват.
|
