|
Министърът на правосъдието проф. Георги Петканов е роден на 1 ноември 1947 г. в Смолян. През 1971 г. завършва право в ЮФ на СУ. Бил е районен прокурор на Девин от 1972 до 1974 г. След това е асистент в ЮФ на СУ. Защитава дисертация и е доктор по право от 1983 г. През 1989 г. се хабилитира като доцент. В периода 1991-1995 г. е декан на ЮФ, а след това и зам.-ректор на СУ. Специалист е по финансово и данъчно право.
Бил е председател на Съюза на юристите в България. Работил е и като адвокат. Министър на вътрешните работи в кабинета на Симеон Сакскобургготски.
Женен, с едно дете.
- Г-н Петканов, след 4 години в МВР отново сте министър, но на правосъдието. Какви ще са основните приоритети на министерството?
- Много са. Но законодателната дейност е на първо място. В момента има 13 наши законопроекта, които чакат да бъдат приети. Три от тях се движат в момента - Законът за правната помощ, Законът за административните нарушения и наказания, Наказателно-процесуалният кодекс. Има и 5-6, които се работят. Не е необходимо да бъдат внесени утре или вдругиден, защото трябва 10 месеца да чакат в парламента. По-добре е спокойно да се работят и да се подготвят качествено.
- В момента проектът за Наказателно-процесуален кодекс, изготвен от предшественика ви Антон Станков, се обсъжда в парламентарната правна комисия. Доволен ли сте от постигнатото по този закон?
- От това, което е постигнато към момента, би трябвало да съм доволен. Между първо и второ четене бяха направени не малко предложения. Но смея да твърдя, че те не променят духа, философията на НПК. Те подобряват редакционно редица текстове, дообясняват някои от тях, но глобалните въпроси са десетина и по тях промени няма. За мястото на следствието, за наблюдаващия прокурор, за сроковете, за забраната за преобразуване на дознанията в следствени дела... Някои твърдят, че има много преписани текстове от стария закон. Е как иначе?! Нали се урежда една и съща материя. Там, където няма нужда от промяна, логично е да се възпроизведат старите текстове. Аз съм доволен от начина, по който тече приемането, дискусията е много сериозна. Надявам се, че нещата вървят на добре.
- Все пак, мислите ли, че има опасност членството на България в Европейския съюз да бъде отложено заради съдебната реформа?
- Не мисля, че съдебната реформа ще се окаже пречка за приемането ни в ЕС. България направи немалко. Нещата са така планирани, че остатъкът от реформата да бъде извършен до Нова година и в първата половина на 2006 г. България е поела ангажименти, но те не са до септември всичко да стане. Ангажиментите са разчетени до 2007 г. и европейците знаят този разчет. При среща с комисията от евроексперти, която беше тук преди 20 дни, аз ги запознах докъде сме стигнали и как вървят нещата. Това в общи линии ги задоволи. Не би трябвало да считаме, че промените в законодателството ще ни попречат. Вярно, че е много трудно. Но горе-долу се справяме.
Тук е мястото да кажа, че парламентът работи много сериозно. Няма да е хвалба, ако кажа, че така, както работят сега по нашите законопроекти, никога не са работили. Събота, неделя, без отпуска... Човешките възможности все пак имат предел.
- Преди десетина дни, когато представихте екипа си, посочихте, че сред приоритетите на министерството ще е и новият закон за частното съдебно изпълнение. Той ще задейства ли навреме?
- Предвидените срокове ще бъдат спазени. Законът вече е в сила. Сега се изготвят подзаконовите нормативни актове. Трябва да се прецени и колко държавни съдебни изпълнители трябва да останат. В момента има около 250. Не мога да кажа след колко време ще има и държавни, и частни съдебни изпълнители. Планът е през май-юни да започне частното съдебно изпълнение. Предполагам, че по-голямата част от съдебните изпълнители ще подадат молби да станат частни.
- А кога ще задейства законът за конфискацията?
- Това трябва да попитате Стоян Кушев, който е председател на комисията. Шегата настрана - надявам се към края на годината да започне да действа. В момента се вършат организационни работи. Не знам дали си спомняте преди две години какъв вой се надаваше спрямо този закон. И колко хора не вярваха, че той ще бъде приет. Най-трудното мина. Оттук нататък остават само подзаконовите актове. А и той няма да има масово приложение, но ще има достатъчно приложение да отговори на обществените потребности.
- Вие като министър на вътрешните работи постигнахте успехи в борбата с корупцията. Тя е един от проблемите и в съдебната система. Как ще се справите с това?
- Факт е, че във вътрешното министерство аз постигнах не малко успехи. Там обаче нещата бяха по-лесни. При наличието на съответни данни назначавах проверка, констатирах факти и вземах мерки. Там има стотици хора, които са уволнени. А министърът на правосъдието е председател на една комисия по координация на борбата с корупцията. Той няма право да уволнява, да наказва. Той трябва да сезира съответните органи, най-вече прокуратурата. И въпреки това - надявам се да имам някакъв успех. В момента се изготвя цялостен отчет на тази комисия за 2005 г.
- Според тях е това да председателствате заседанията на Висшия съдебен съвет. Ще успеете ли да усмирите споровете сред висшите магистрати?
- Надявам се, ще успея. Във ВСС има много интелигентни и добри хора. Първото заседание на 14 септември беше доста напрегнато. Разглеждахме бюджетни въпроси. Но мисля, че приключихме добре. Да се надявам, че ще съумея да се справя. Те са ми колеги, познаваме се. Не бива обаче да се забравя, че това е колективен орган, има много хора с различни виждания и интереси. Министърът на правосъдието трябва да бъде обективен, да не взема страна в тези спорове, да председателства добре и да създава ред и дисциплина.
- Така е. Но в последните месеци по време на заседанията си те най-често спорят за ремонта на Съдебната палата...
- Зависи кой председателства, доколко той им разрешава да го правят. Не бива една точка да е винаги в дневния ред. Аз мисля, че имам опит и трябва да се справя. Трябва да се намери общ език. Почти 20 души са ми били студенти. Не бива да се търсят скандали. Там има такъв елемент. Но моята задача е да не допускам това.
- Предстоят ви трудни заседания покрай избора на нов главен прокурор и номинациите за поста...
- Изборът на нов главен прокурор ще бъде много трудно нещо. Разбира се, там не трябва да забравяме, че политиците ще имат основната дума, защото те трябва да предложат кандидатури. Вероятно ще има някакви разправии, но аз съм оптимист.
- На миналото заседание беше приет проектобюджетът на съдебната власт. Ще успеете ли да го защитите пред кабинета?
- Това е много сериозен въпрос. Реформа се прави основно с две неща - финансов ресурс и промяна на мисленето. Бюджетът на съдебната власт е деликатно нещо и има особен ред на приемане. Изпълнителната власт няма намеса в този процес. Правителството има право да направи доклад по него и да предложи свой вариант. Няма съмнение, че всеки иска повече, а му дават по-малко. Вероятно така ще бъде и тук. Въпросът е колко от поисканите 472 млн. лв. могат да бъдат отпуснати. Аз ще браня този бюджет със законови средства. И се надявам, че в максимална степен той ще бъде удовлетворен.
- По времето, когато вие бяхте вътрешен министър с кого се съветвахте? Сега много се шуми около Обществения съвет, създаден от министър Румен Петков...
- Аз лично мисля, че такъв Обществен съвет трябва да има. Това означава привличането на обществеността при решаването на проблема с престъпността. И аз правех подобно нещо, макар и не със заповед, а с покана за присъствие. Събирал съм и вътрешни министри, и главни секретари. И ген. Борисов правеше подобно нещо. Така че такава дейност вършехме и ние, но тя не беше така официална със заповед.
- Със същите хора?
- С част от тях.
- С кои?
- На въпроса да кажем дали съм се консултирал с Богомил Бонев? Да, аз съм се консултирал. С Чавдар Червенков. С Емануил Йорданов. И с други министри. Персоналният състав на съвета е въпрос на виждане. Всеки министър трябва да гласува на някого доверие. Румен Петков е решил да го гласува на тези хора. Дали са най-подходящи или не, аз не мога да кажа. Но пак повтарям, аз съм "за" да има такъв съвет, който да включва вътрешни министри и главни секретари.
- Друг дискутиран въпрос през последните дни е кандидатирането на бившия главен секретар на МВР Бойко Борисов за кмет на София. Как го виждате в тази роля?
- Трудно ми е да преценя. Кметската работа, особено на София е много отговорна. Искат се много качества. Да се надяваме, че Борисов ги притежава. Въпросът е той да се съгласи да се кандидатира. Струва ми се обаче, че без сериозна политическа подкрепа е трудно един човек да стане кмет на София.
За Борисов съм говорил много. Ние с него работехме сравнително добре. Имахме някои различия, но скандали между нас не е имало. Нито веднъж.
- Като министър на правосъдието не мога да не ви попитам за делото в Либия. Развръзката приближава. Ще има ли промяна в стратегията за защитата на медиците?
- Въпросът за делото в Либия е повече от сериозен. Трето правителство се занимава с него. Случаят е особено тежък. България като заинтересувана страна е направила всичко, което е по силите й. Президентът, председателят на Народното събрание, външният министър посетиха Либия. Положени са неимоверно много усилия. За съжаление нещата не стоят толкова добре, колкото бихме искали. От юридическа гледна точка промяна в тактиката не може да има. Мнението на България е, че медиците са невинни. В този смисъл са и позициите пред съда. И не виждам някаква промяна в курса. Според мен трябва да се търси подкрепа от ЕС, от САЩ, защо не от арабски страни... Това, което можем, го правим.
