Вървя със свито сърце, обувките ми потъват в дебелия килим, приглушена светлина извира от скритите в стената аплици, а иззад дебелите стени на сградата с равномерно равнодушие бучи София" Ясно ми е - пак ще убивам! Секретарката избягва да среща очите ми, само прошепва бледна и напрегната:
- Чакат те!
Влизам. Шефовете седят в далечния ъгъл на кабинета. Пушат мълчаливо, потънали във фотьойлите. Завесите са спуснати, свети само настолната ...
|
|