Дълбоки промени в управлението на държавните университети предвижда нова концепция за висшето образование. Бизнесът и държавата да получат право на глас при избора на ректор се предлага в документа. Според проекта отношенията между държавата и вузовете занапред трябва да стъпят на договорни начала.

Основната идея на промените е да бъде намерен баланс между обществения интерес и университетската автономия, коментираха експерти. Липсата на такъв баланс бе остро разкритикуван в доклад на консултанта на Световната банка Бехран Бекхрадня. Според експерта към Оксфордския университет е недопустимо висшите училища да се управляват от пряко избирани от академичните среди ректори, защото това ги прави зависими единствено от техния интерес.

За да променят това, авторите на новата концепция предлагат към университетите да се създадат нови органи - настоятелства. Членовете им ще са 7 или 9, като квоти ще имат държавата (3-ма души), академичната общност (4) и браншови организации в съответната област (2). За всички членове обаче се изисква задължително да не са в трудовоправни отношения с конкретното висше училище.

Настоятелите ще имат думата при избора на ректор, като ще се обединяват около 1 от общо 3 номинации, направени от академичния съвет. Избраникът ще се назначава от просветния министър. Няма да е задължително той да извършва и преподавателска дейност. В момента кой да бъде ректор решава общото събрание на университета, който избира и членове на академичния съвет.

Настоятелите ще изразяват становища и по други важни въпроси - като приема на студенти, правилниците за дейността на вузовете, ще обсъждат и приемат и бюджета, предвижда още концепцията.

Отношенията между университета и държавата ще се регламентират с дългосрочни договори. Идеята е задълженията и отговорностите на всяка от страните да са ясни, и то в перспектива, обясни бившият зам.-министър на образованието проф. Камен Велев. Договорите ще са поне за 3 г. напред, като в тях ще залегнат броят и видът студенти, които ще се приемат, финансирането, което ще се получава, и други важни аспекти от развитието на вуза.



НАСЛЕДСТВО

Концепцията за нов закон за висше образование е изготвена от работна група, събрана от предходния екип на МОН. Тя е предоставена и на настоящото ръководство на ведомството. Предстои идеите да бъдат обсъдени и на заседание на Съвета на ректорите. МОН вече веднъж прави опит за промяна на структурата на управление на вузовете с предложението за въвеждане на стопански съвети към тях. Университетските ръководства се обявиха против, защото това щяло да размие отговорностите.