Президентът Никсън не изкара втория си мандат заради скандала "Уотъргейт". В началото на 70-те години американските медии разкриха, че по време на предизборната кампания службите са подслушвали щаба на конкурентите на Никсън от Демократическата партия. Сиреч репресивната държавна машина е газила права не за да пребори бандити, а за да държи под око партийния опонент и да е наясно с плановете му.

Президентът подаде оставка. Нямаше въпроси налага ли се баш такава драстична стъпка, не е ли имало първоначални данни за някакво евентуално престъпление, какво ще стане със спецслужбите, информацията им и прочее. Събитията се случиха в САЩ, където полицейщината е издигната почти в култ. Само че игрите там се играят по ясни и строги правила. И прегрешилият напуска сцената. Защото



прекрачването на правилата не е позволено



А спазването им се нарича демокрация. Т.е. такова устройство на държавния бит, при което осъществяването на генералните цели не става за сметка на гражданските права. Или по-просто казано, когато никому във властта не хрумва под мотото "да преборим бандитите" поголовно да следи, снима и подслушва когото си поиска.

А ние отдавна показахме, че сме царе в тези упражнения.

Да си спомним например одисеята с подслушването на бившия шеф на следствието Бойко Рашков. Той бе натикан в "гейт" заради прихванати разговори между него и обвиняем за убийството на Андрей Луканов. Схемата много наподобяваше пресните скандали с "гнома" и Антон Станков. Тогавашният вътрешен министър Богомил Бонев беше пратил на тогавашния правосъден министър Васил Гоцев, а той препрати на съдебния съвет "секретна справка" с уликите срещу Рашков. Бе поискано отстраняване на следствения шеф от поста. Бонев имаше да си връща на Рашков за доклад за полицейското насилие, Гоцев изпълняваше волята на управляващите да се отстрани непослушният следовател, а на пресния тогава главпрокурор Филчев му дойде таман да се отърве от конфликтния следствен шеф, за да подчини службата му на себе си. "Рашковгейт" трая няколко месеца. На финала се оказа, че "уличаващите" разговори с обвиняемия Райко Петров се свеждат до Рашковите реплики "Какво става бе?", "в Ново Оряхово съм, къде съм?" и "А, бе, каква стока, бе?". Интересна подробност е, че и тогава МВР се кълнеше как бил подслушван само Райко Петров. И не се разбра защо е записван само Бойко Рашков. Следователят наистина запази поста си, паднаха и обвиненията срещу Петров - сега пред съда се явява друга група убийци на Луканов. Но въпросителните около подслушването останаха без отговор. И без мерки. А в паметта на публиката сигурно се е запазил някой спомен, че този следовател си е контактувал с престъпник.

Така вероятно ще приключат и последните два скандала. След време ще се забрави откъде и защо са започнали, но ще се запомни, че Станков и Сугарев са кроели нечисти заговори, Атанасов е шпионирал за чужди държави, а отбрани журналисти и политици явно някак са му помагали. Сиреч



участниците ще са орезилени задълго.

Което е и целта на занятието



Затова, ако ще дебатираме какво да се прави, е редно да тръгнем оттук - че е крайно време сценариите да спрат. Важни в тях са не конкретните имена на засегнатите, позорно е, че е възможно български граждани да се разработват по подобен начин с благословията на държавата. Никой не е застрахован, че утре няма да го сполети същото. А щом са застрашени правата на всички, мерките трябва да са крути. И идеята да се унищожават всички следи от подслушване, неустановило данни за престъпления, ще е поне крачка напред. Ама така се поставяла под въпрос съдбата на спецслужбите изобщо и оперативната им работа с бандитския контингент в частност. А защо, извинете, са им на спецслужбите цитираните по-горе реплики на Рашков? Или на Станков? Какви престъпници ще преборят с тях? Кой незнаен контингент ще замете следите си, ако в полицейския архив липсват разговорите на Атанасов с журналисти и политици?

Нека си го кажем ясно - унищожаването на записите наистина ще е пречка. За ваденето им в подбрани моменти и рекетирането на подбрани хора. Но това няма нищо общо с битката с престъпността и овардването на държавата.