2002-а беше световна година на атентатите. Никой от тях, наистина, не можеше да съперничи по шоков ефект на срутването на кулите-близнаци в Ню Йорк през 2001-а, но броят и мрачната им равносметка задави света с толкова кръв и насилие, че международните новини просто нямаха друг избор за акцент.

За беда, двама българи също влязоха в дългия списък с жертви на тероризма. Морякът Атанас Атанасов загина при пламването на френския танкер "Лимбург" край Йемен на 6 октомври. Родената в България австрийска гражданка Емилия Узунова пък бе сред загиналите заложници на чеченските терористи, които на 24 октомври превзеха театрален център в Москва. Сред заложниците имаше и още един българин - Веселин Недков, който, за щастие, оцеля.

Драмата в Москва държа света в напрежение дни наред. Първо - с инфарктните преговори с терористите, с кадрите на препасани с взрив чеченки, с неизпълнимите искания и внушенията, че атаката цели само показната смърт и на авторите й, и на



около 700-те заложници



После - с разтърсващите подробности за състоянието на затворените в театъра, за липсата на вода и храна, за превръщането на оркестровата яма в тоалетна... Накрая - с щурма на руските спецчасти, с пуснатия отровен газ с неизвестни съставки, с ликвидирането на терористите, със смъртта на над 150 заложници...

Русия очакваше след тази драма отношението на Запада към чеченския проблем да се преобърне и кавказките терористи да бъдат приравнени към всички останали по света. Но трагичният ефект от газа-убиец върху заложниците измести погледа на правозащитници и в Русия, и в чужбина към действията на властите. Факт е обаче, че на официално ниво от нито една държава не прозвуча критика към спецоперацията в Москва, а водачите на световната война срещу тероризма - Съединените щати, дори я похвалиха.

Тази година Русия преживя и още един драматичен епизод, свързан с чеченския конфликт. Навръх 9 май - свещения за всеки руснак Ден на победата, два атентата окървавиха дагестанския град Каспийск и чеченската столица Грозни.

В Каспийск бе заложен взрив насред главния площад - точно на пътя на колоната от манифестанти.



Загина целият военен оркестър,



участващ в парада, много деца и ветерани от Великата отечествена. Общо 22-а души. Над 100 бяха ранени.

В Грозни по стадион "Динамо", където също имаше честване на 9 май, бе стреляно с гранатомет. Мишената вероятно е бил присъстващият на тържеството руски наместник в Чечения Ахмед Кадиров. Той обаче не пострада. Тежко ранен бе руски милиционер.

След драмата със заложниците в московския театър Русия се опита да форсира кампания срещу чеченския тероризъм и на международна сцена. Възмутена от подготвяния по същото време в Копенхаген Световен чеченски конгрес, тя изиска инициаторът му - Ахмед Закаев, който е и близък съратник на непризнавания от Москва чеченски президент Аслан Масхадов, да бъде есктрадиран от Дания. Датските власти арестуваха Закаев, но не го предадоха на Москва, защото счетоха за "недостатъчни" предоставените от нея доказателства за негова терористична дейност.

Закаев бе пуснат от затвора. Гаранцията му плати британската актриса и правозащитничка Ванеса Редгрейв, която го покани в Лондон, убедена, че помага на справедливата кауза на един потиснат народ.

Покрай случая със Закаев може би най-ясно пролича колко ефимерно може да бъде



делението на "добри" и "лоши"



в свят, доминиран от насилието, като днешния.

Ако Закаев е "борец за справедливост", защо такъв да не е и Осама бен Ладен? Закаев се възправя срещу правилата, налагани от Русия в Чечения. Бен Ладен прави същото, но срещу правилата, налагани от САЩ в света. Всеки има своето оправдание в очите на съмишлениците си.

Бедата е, че онези, които се чувстват онеправдани и потиснати, окървавяват каузата си с оръжието на терора. Което може да посее само още по-голям терор.

Палмата на първенството в тази трагична надпревара и през отиващата си година продължи да държи Близкият Изток. Трупаната там десетилетия наред омраза се отприщи в безумна спирала от израелски бомбардировки и палестински самоубийствени атентати. Палестинският лидер Ясер Арафат бе заклещен в щаб-квартирата си в Рамала, за да принуди сънародниците си да спрат



да се самовзривяват по автобусни спирки и пицерии



- и след като това не стана, самата щаб-квартира също бе разрушена, а Арафат дори за Коледа не получи разрешение да отиде до Витлеем.

Израел под предводителството на Ариел Шарон започна поединично да избива нарочени за терористи палестински лидери и да руши домовете на семействата им, а това доведе до нова вълна от отмъщения на камикадзета.

Ни един ден през отиващата си година не мина без втрисащи близкоизточни кадри в световните фотоемисии с разкъсани човешки тела - от атентат или бомбардировка, с палестински или израелски погребения...

Страшни сцени запечатаха фоторепортерите и при двете най-ненадейни терористични атаки извън обичайната карта на "горещите" точки - на индонезийския остров Бали и в кенийския курорт Момбаса.

В Бали - рая за западните туристи, щаден досега от местните бунтовнически групировки -



няколко взрива поразиха нощни клубове и дискотеки



в нощта на 12 срещу 13 октомври. Над 180 души - главно чужди туристи, бяха убити.

Пак туристи, но този път най-вече израелски, бяха мишените и на другия изненадващ удар - по хотел "Рай" в Момбаса. Там на 28 ноември трима камикадзета забиха натъпканата си с взрив кола в рецепцията на хотела. Загинаха самите атентатори, шестима кенийци и двама израелци.

По същото време излитащ от Момбаса за Тел Авив израелски самолет с 270 пътници на борда бе обстрелван с ракети земя-въздух, но не бе уцелен.

Американските спецслужби обявиха, че пипалата на атентаторите и от Бали, и от Момбаса водят към фамозната "Ал Кайда". Въпреки че за Момбаса отговорност пое неизвестната преди Палестинска армия.

Пак на "Ал Кайда" бе приписан и кървав атентат в Кабул, столицата на подслонявалия до миналата година Бен Ладен Афганистан. На 5 септември там, насред деловия център и в разгара на работния ден, бе взривена кола бомба. Загинаха 22-а души.

Впрочем, самият Бен Ладен се обади, за да похвали атентатите само в Бали и Йемен.

Точно ден преди експлозиите в Бали - на 11 октомври, самоделна



бомба разтърси и един от най-мирните градове на планетата



- финландската столица Хелзинки. Взривът избухна в крайградски търговски център. Уби пет души, рани около 30. Авторът на атентата се оказа 20-годишен финландски студент, без никакви връзки с "Ал Кайда", издирил по Интернет схема на бомбата.

Атентати през годината разтърсваха и Колумбия, и Филипините, и Пакистан, и Индия...

Нигерия пък бе залята от погроми заради вестникарска статия за конкурса "Мис Свят", който трябваше да се състои в нейната столица. Неблагоразумна журналистка написа, че участничките в надпреварата били толкова красиви, та чак пророкът Мохамед можел да се изкуши да си избере жена измежду тях. Това вбеси местните мюсюлмани в северната част на страната, които и без това са в постоянна война с християните от юга. Уличните побоища принудиха властите да се откажат от домакинството на "Мис Свят" и той се пренесе в Лондон.

Насилието по света засенчи дори природните бедствия, които също не бяха малко през годината. Най-опустошителни бяха



наводненията в Централна Европа през август.



Чешкото бижу Прага беше залято от придошлата Вълтава. Пораженията бяха толкова тежки, че наводнените станции на пражкото метро още не работят. Водната стихия причини големи щети и в Германия, Австрия, Унгария.

Порои удавиха също Виетнам, Китай, Бангладеш.

Тежка драма преживя в края на октомври италианското селце Сан Джулиано ди Пулия. 26 първолаци, събрали се в местното училище да празнуват Вси Светии, бяха погребани под руините на срутилото се при земетресение училище...

Детска смърт разтърси и Великобритания. Цялата страна настръхна, когато през август първо изчезнаха, а после бяха открити убити двете 10-годишни приятелки от град Сохем Холи Уелс и Джесика Чапман. Още по-голям шок предизвика разкриването на убиеца им и сучастичката му - портиерът на училището, в което са учили, и неговото гадже, което било и училищна асистентка...

Колкото и да са разтърсващи обаче, не бедите от природните бедствия и психопатите определиха лицето на отиващата си 2002-а, а атентатите. Още по-страшното е, че това така и ще продължи. Разширяващата се пропаст между богати и бедни, между силни и слаби е отлична питателна среда за терористи. Голямата война на нашето време е точно тази. Между богатия Север и бедния Юг.

Първият има всичко и се смята за предопределен да командва. Вторият няма нищо и иска да отмъщава на командващия.

Тази война не прилича на никоя друга досегашна. В нея няма фронтова линия. Няма окопи. Няма никаква сигурна защита. Всички сме мишени. И ние, българите, също. Нищо, че сме с НАТО. То не помогна нито на Атанас Атанасов в Йемен, нито на Емилия Узунува в Москва.

Ако единият милиард нахранени на тази планета не се опита да промени съдбата на четирите милиарда гладни, нищо добро не ни чака.