|
Забогатяваме или обедняваме?
Стигнахме ли твърдо дъно, или затъването продължава? За съжаление отговор на тези въпроси трудно може да се намери в статистическите данни, защото те отразяват само видимия сектор в икономиката. И то само прозрачната част от него. Но наред с отчетената част от стопанството у нас съществува огромна сива икономика. Колко е тя? Оценките варират между 25% от официалния брутен вътрешен продукт до 400% от него. Според бюрата по труда безработните са 17% (и намаляват), синдикални проучвания ги изкарват по-близо до 20%, но ако извадим от броя на трудоспособните българи числото на онези, които се водят на работа, излиза, че над 1/4 от всички годни за труд се занимават неясно с какво. Знаем няколко социологически проучвания, според които близо
1/3 от нацията е "извън пазара",
т.е. съществува само благодарение на натурално производство в собствената си "градинка" и обмен на домашни консерви.
Да оставим настрана скритата част от икономическия айсберг, защото е ясно, че яка лъжа ни дебне и в официално отчетения. Неясен е само размерът на блъфа. Всеки знае, че заплатите в частния сектор са по-високи от признатите пред данъчните, но досега никой не се е наел да каже с колко.
Като се води по някакви свои си наблюдения на броя посетители в сладкарниците по столичните жълти павета, кабинетът уверено твърди, че нацията забогатява. В същото време Световната банка изчислява, че сега броят на бедните бил два пъти по-голям, отколкото през 1995-а.
Тъкмо поради тези неясноти официалните данни сочат, че живеем с 1560 долара на глава от населението годишен брутен продукт, щатското ЦРУ изкарва 6200 долара на глава "паритетен" брутен продукт, а ако умножим данните за крайното потребление в натура по международните пазарни цени на съответните стоки, се получават към 12 хил. долара годишно на глава. Тези грамадни разлики - близо 10 пъти, в оценките за обема на българската икономика са причината за пълния хаос в оценките на всички хора, божем специалисти, които врачуват по въпроса "накъде върви България". Всеки средно интелигентен сметач може да подбере такива данни, оценки и прогнози, които да го доведат до преднамерения извод.
Разумът подсказва да се отнасяме безкрайно внимателно към всеки извод, изваден от
кашата несвързани цифри
за българската икономика. Каза ни например централната банка, че от юни 2001 г. до края на юни тази година левовете по сметките на българските граждани и домакинства са се увеличили с 380 млн., по валутните сметки наличностите са нараснали с 661 млн. лв. или общо парите, скътани от българите в банки, са се увеличили с над 1 милиард. Правителството побърза да види в това явление сигурен знак за бързо забогатяване на нацията. Обаче критиците на властта веднага много правилно отбелязаха, че не богатството, а нуждата е довела българския спестител пред касите на банките. Обмяната на европейските валути в евро била главната причина скритият под дюшеците милиард да изплава на светло в банковите сметки. Това обяснение впрочем също куца, защото видимо са се увеличили и салдата и в долари, и в левове, и в швейцарски франкове - все валути, незастрашени от появата на еврото.
Хаосът продължава
и причината за него не е в статистиката, а в разнебитеното вътрешно стопанството, в объркания пазар и лутането на фирми, ненамерили още своя път към него. Трудно е засега да се присъединим към увереността на европейските наблюдатели и радостта на нашите правителствените икономисти, които побързаха да отчетат, че икономиката ни вече е чиста проба пазарна, че България вече е стъпила на твърдо дъно и оттук нататък предстои само постепенно изплаване нагоре. Признаци за това ще се намерят, но лесно се виждат и белези на продължаващ разпад в икономиката. Засега
растежът е само условен,
а истински ръст икономиката ще има едва след като достигне предкризисното ниво от 1989-а. Дотогава всеки прираст ще е само частично възстановяване на колапса. Ако една икономика се е сринала на два пъти - веднъж до 40% от обема си, а след това с още 15% надолу, все си мисля, че не е превелика радост нарастването на брутния вътрешен продукт с по 3 до 4.5 номинални процента годишно. Никакъв растеж не е това, а бавно и мъчително възстановяване на загубените позиции. Дори да се сбъдне най-радостната прогноза за бум на българската икономика с по 7-9 на сто годишен растеж през следващото петилетие, този бум само ще ни доближи до изходната позиция за истински растеж. Отдавна известен факт е, че
времето тече с различна скорост
Разпадът е винаги мълниеносен, затъването е по-бързо от възстановяването и растежа. Икономистът, политикът и потърпевшите от техните действия имат съвсем различни усещания и очаквания за бързината на развитието. Десетина години са нищожен период в стопанската история на една страна. В същото това е една цяла третина от активния живот на човека и пълни два мандата на властта, т.е. целият политически живот на две поколения преходни политици. И най-положителните промени в стопанството трудно ще се почувстват от онзи, който очаква реалният му доход да се удвои или още по-добре - да се утрои, за година време. Никой не е успял да прогнозира икономиката на хаоса, в която ще продължим да търсим всеки своя път и през новата година, и през следващите след нея. Кога ще се измъкнем от хаоса разбираме винаги едва след като сме се измъкнали от него.