|
- Проф. Герджиков, каква е собствената ви оценка за визитите в Китай и Монголия?
- За мен това са успешни визити. Тези страни са на много различно социално-икономическо равнище, но и двете представляват интерес за България. Вярно е, че Китай е по-голям интерес за нас, защото е много бързо развиваща се държава със световно признат авторитет в политиката и икономиката. Ние задължително трябва да намерим своето място в нея.
Визитата в Китай беше венец на посещенията на високо равнище през настоящата година, след като бяха там външният министър Соломон Паси и вицепремиерът Николай Василев. Парламентарната делегация, която водих, беше много успешно допълнена от бизнесделегация и журналисти. За първи път правя визита в подобен формат и съм много доволен. Смятам, че това беше успешна стъпка и бих я използвал и в бъдеще.
- Кой е конкретният резултат, който вие отчитате като успех?
----------------
- Той трябва да се търси в две посоки - чисто политически и икономически. В политически план посещение в такъв формат е много важен знак. Това се отчита както от китайската, така и от монголската страна. В икономическо отношение пък то е стимул за възстановяване на пазарите, които ние за съжаление изгубихме в Монголия, и перспективите, които се откриват в двустранните отношения с Китай. Ние сме длъжни да търсим по-добро съотношение между внос и износ на българските стоки, тъй като в момента съществува голям дисбаланс. Внасяме голямо количество китайски стоки, а изнасяме твърде малко. Трябва да намерим своята пазарна ниша в различни области. Струва ми се, че много успешно би могло да пробием в областта на козметиката.
---------------------
Поради сложилите се отношения между Китай и ЕС в азиатската страна сега е преустановен вносът на козметика от Евросъюза. Моментът е подходящ български фирми да насочат усилията си натам и да извоюват позиции.
Напоследък има успех и на българските вина, които започват да се посрещат много добре на китайския пазар. Би било много добре за нашата икономика, ако тази тенденция продължи. Ние трябва да търсим точно такива ниши и визитата е тласък в това отношение.
Чисто практически и с най-непосредствен ефект очаквам да бъде уреждането на проблема с посолските имоти с Китай, тъй като той се оказа много сериозен. Ние сме под наем в Пекин и срокът на договора изтича в края на 2004 г. Размерът на наема се увеличава непрекъснато, това води до сериозни финансови ангажименти на българската страна и търсим уреждане на имотния проблем на реципрочна основа. Имах уверенията от китайска страна за уреждането на този въпрос. И само това да се случи в непосредствена перспектива, пак би било успех за България.
- В чисто човешки план какво най-много ви впечатли при посещенията в двете страни?
- Аз бях подготвен за визитата в Китай, имах изградени представи и мога да кажа, че те се потвърдиха. Китай е много силно развиваща се страна, която иска да играе все по-голяма роля на световната арена и постига видими резултати в това отношение. Не случайно Пекин е избран за олимпийска столица през 2008 г., а Шанхай - за столица на световното изложение през 2010 г. Всичко това е признание. Китайците постигат все по-големи успехи благодарение на уникалния си преход към пазарна икономика, който няма аналог в световната история.
-----------------
Това, което ми направи впечатление в чисто личен план, са останалите порядки от времето преди промените. Мен ме охраняваха 8 души от китайска страна. Вървейки по улиците, те ме обграждаха по начин, който ме караше да се чувствам сякаш съм в клетка. Тези телохранители доста безцеремонно разбутваха минувачите - да не би някой от тях да ми попречи. Правеха го включително по отношение на малки десетинагодишни деца, които очевидно не биха могли, и да искат, да ми направят нищо. Това донякъде ми направи тягостно впечатление. От моя гледна точка това е прекалена грижа, която ние отритнахме през последните 12 г. У нас това не би могло да се случи по този начин.
---------------------
- В Монголия като че ли посрещането беше по-емоционално. Вие имахте ли такова усещане?
- Да, в Монголия почувствахме особено сърдечно гостоприемство. Може би защото тя е страна, в която има глад за внимание, а може би и защото някъде дълбоко в древността имаме общи корени. Там общуването беше по-непосредствено.
Монголците са хора, които много ценят красивата си природа. Успяхме да видим истинските юрти, в които живеят не малка част от тях, усетихме атмосфера, която ни върна назад в историята.
Ние имаме големи интереси в Монголия. Трябва да възстановим позициите, които сме имали преди 12-13 г., когато сме били на трето място в тяхната вносна листа. Владели сме изцяло цигарения пазар там, а сега сме направили изключително голямо отстъпление. Имаме известно увеличение на износа на вина и трябва да продължим в тази посока, а и в други. Много е важно да се съживят икономическите отношения между България и Монголия. Вярно е, че тази страна не е особено богат пазар, но ние не може да търсим само най-големите пазари, където има огромна конкуренция, а всички възможни.
- Да се върнем в България. Как оценявате работата на парламента за изминалата година? Доволен ли сте?
- Доволен съм от гледна точка на това, че свършихме огромна по обем работа. Приехме всички закони, които бяхме запланували, включително и закона за държавния бюджет. Гласувахме всички закони, които засягаха необходимостта от хармонизация на българското право с европейското. Това е много важно с оглед на графика, по който се движим, за да можем да получим покана за пълноправно членство в ЕС в началото на 2007 г.
Разбира се, в тази надпревара с времето имаше и прекалено много напрежение. В някаква степен страдаше и качеството, тъй като не може с такава скорост да се приемат висококачествени закони. Но трябва да се търси известен компромис между високото качество и бързината, с която сме длъжни да работим, за да изпълним изискванията с оглед членството в ЕС. Трябва да се отчете големият успех - получаването на поканата за членство в НАТО, за който заслуги има и българският парламент. Така че НС си свърши своята работа.
- Казвате, че трябва да се търси компромис. Вие като юрист научихте ли се да правите компромиси с качеството на законите в името на изпълнението на сроковете?
-----------------
- Винаги у мен остава чувство на неудовлетвореност до край. Но започвам да го преглъщам, защото човек не трябва да си поставя свръхамбициозни, а изпълними задачи. Иначе се явява в ролята на Дон Кихот, а това едва ли ще е от полза някому.
-------------------
- При вотовете на недоверие вие се разграничихте от останалите депутати от НДСВ и гласувахте различно. Какво ви коства разминаването между собствените разбирания като юрист и политическата воля?
- Да, това беше ход, който криеше в себе си заряд на напрежение. Знаех, че ще срещна и неодобрение от НДСВ, тъй като можеше по всякакъв начин да се изтълкува това, което направих. Но аз съм човек, който е юрист и в кръвта си. За мен, ако има един бог - това е правото, и аз съм убеден, че всички трябва да му се подчиняваме. Държавата трябва да се съобразява с тези правила и правото важи еднакво както за гражданите, така и за институциите. Затова реагирах различно.
- Как може да се преодолее приемането на ръбати закони?
- Когато напрежението стихне и ние не се надпреварваме с времето. Мечтая си за времето, когато законодателният процес ще стане творчески и ще се работи в по-спокойна обстановка. Ако доживея това време, ще съм истински щастлив.
- Как ще коментирате факта, че не ви върви със законите? Президентът връща едни, Конституционният съд - други.
------------------
- Това ме притеснява. Не бих искал да коментирам конкретно, но всеки, който се чувства отговорен, трябва да е притеснен.
-----------------
- Как ще коментирате гръмналия скандал с подслушванията на журналисти и политици?
- Принципната ми позиция е, че си има ред, по който се издава разрешение за използването на специални разузнавателни средства и той трябва да се спазва абсолютно задължително и строго. Това е много важно с оглед на демократични процеси, с които се хвалим, че протичат в България. Всяко подслушване, което е извън правилата, е осъдително и аз съм склонен да го осъдя с най-остри думи. Защото това означава никой нормален човек да не се чувства комфортно в собствената си страна, щом не е защитена неговата интимна сфера, правото му на лична свобода, на лични разговори, любовни кореспонденции и т.н.
- Проблемът може би е, че много лесно се издават разрешения за подслушвания?
- Аз нямам точния поглед колко лесно се дават тези разрешения, знам колко много се отказват такива. По-скоро съм склонен да мисля, че има подслушвания извън регламента. Аз самият не съм специалист точно в тази материя, за да ви кажа точните правила, но съм убеден, че трябва да се сложи изключително строг ред в това. Знам от министър Петканов, че има откази за издаване на разрешения.
Има нужда от нова уредба на специалните служби и от много строги правила за спазването на този ред. Трябва да има отделен нарочен закон за специалните служби и вече се работи по този регламент. Той ще е факт през лятото на 2003 г. Аз лично съм привърженик на кодифицираните закони, защото те дават възможност за цялостно обхващане на един цял кръг от обществени отношения, без да се работи на парче.
- Ахмед Доган заяви, че след срещата на върха на ЕС в Копенхаген ще се засилят атаките срещу управляващото мнозинство. Споделяте ли тревогата му?
- Ахмед Доган е един от най-опитните наши политици и е много вероятно да е прав в това, което е казал. Защото ми се струва, че се потвърждават неговите думи през последните 1-2 седмици.
- Достатъчно стабилно ли е мнозинството, за да устои на тези атаки?
--------------------
- Смятам, че то все още е стабилно, независимо от атаките, които в момента са срещу него. То има достатъчно потенциал.
-------------------
- Не смятате ли, че заявките за сформиране на фракции в НДСВ са сигнал за евентуално разцепление?
- Подобни явления имаше през всички периоди от прехода по отношение на всички политически сили, които бяха на власт през това време. От тази гледна точка това не е нещо различно, а относително естествено за политическия климат в България за последните 12-13 г.
- Как се промениха жълтите депутати за изминалата година и половина, израснаха ли като политици?
- Всеки израства, упражнявайки определена дейност. За самия себе си също мога да кажа, че не може да не съм израснал. Това се наблюдава у всеки депутат. В зависимост от податливостта и възприемчивостта то е повече или по-малко.
- А вие чувствате ли се вече политик?
- По необходимост вече започнах да се чувствам политик, защото година и половина интезивна работа не е малко. Тази промяна започвам да я наблюдавам у себе си, сигурно и околните я виждат в мен.
- Колко тежък кръст е политиката?
- Много, почти непосилно тежък.
- Какъв бихте искал да сте след края на мандата на този парламент?
- Искам да си остана същия, да не се променя.
------------------
Пътуването е осъществено със съдействието на "Интеркапитал".