:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 431,865,562
Активни 61
Страници 5,671
За един ден 1,302,066
ИНТЕРВЮ

Чиновниците ни струват прекалено скъпо

Ако в България правителството спре, ще видим колко малко са нещата, за които имаме нужда от него, твърди икономистът Георги Ганев
ВИЗИТКА: Георги Ганев е програмен директор по икономически въпроси в Центъра за либерални стратегии. От 2003 г. преподава в Стопанския факултет на Софийския университет. Член е на УС на Българската макроикономическа асоциация, като в периода 2005 - 2009 г. е и неин председател. Участва в икономическата група на Гражданския съвет към Реформаторския блок.
- Д-р Ганев, България взе рекордно голям външен дълг при рекордно ниски лихви, което означава, че светът я вижда като добро и сигурно място, а ние, българите, имаме съвсем друго усещане. Защо се получава това разминаване в оценките?

- Нормално е ние отвътре да сме по-недоволни - всичко лошо се пише на наш гръб. И макар че малко прекаляваме с песимизма, не е лошо да сме по-критични. Така оказваме по-голям натиск за промени. Това, което се вижда отвън, е държава, която има перспективи да се развива по-бързо, защото има да догонва. Като част от ЕС и НАТО, тя е по-малко рисково място въпреки проблемите на Гърция и руско-украинския конфликт. Продължаваме да имаме някои важни конкурентни предимства като местоположение в един огромен европейски пазар. Ценовите равнища са сравнително ниски. Вижда се стабилизиране на бюджета. Банковата система е високоликвидна. Вярно, тя понесе голям удар, мина през труден период, но без катаклизми в системата. Всичко това са плюсове и дълговата емисия го показа.

- Чуха се критики, че не е трябвало България наведнъж и сега да набере такава голяма порция дълг. Че е трябвало да се изчака, защото в идните месеци лихвите можели да паднат още.

- Да, но могат и да се качат. Коя вероятност е по-голяма - да се качват или да падат? Трябва да се прави "баланс на рисковете" - по любимия израз на Европейската централна банка (ЕЦБ). Ако гледаме сигналите, които подават двете световни централни банки - ЕЦБ и Федералният резерв на САЩ, няма причини да очакваме понижение. ЕЦБ започна огромна програма за наливане на ликвидност с ясната цел да увеличи инфлацията в еврозоната. Федералният резерв от своя страна сякаш вече истински обмисля да започне да вдига лихвите в САЩ. И това може да се случи още тази година.

Излизането на България на международните пазари беше в точния момент. Голяма новина е и Министерството на финансите има основание да говори за голям успех с набирането на 3.1 млрд. евро дълг при уникално добри за България условия. И е много голяма добра новина не само за нас, а за целия регион, включително Северна Африка и Близкия изток.

От друга страна, няма как това да е само положителен факт, защото в крайна сметка става дума за задлъжняване. То се налага основно заради два големи проблема, които България сама си е създала - единият е КТБ, другият е бюджетният дефицит. Допуснахме с КТБ да се случи това, което се случи. И второ, да приемаме за поредна година бюджетен дефицит, който трябва да се финансира отнякъде - за 2015 г. това са 2.5 млрд. лева, или 1.3 млрд. евро. 1.4 млрд. евро е мостовият заем, който ни отпуснаха 4 банки през декември и в края на миналата седмица бе върнат. Предполагам, че остатъкът до 3.1 млрд. евро - 600-700 млн. лева, ще е за попълване на фискалния резерв, за да имаме пари за всеки случай. Защото в момента Фондът за гарантиране на влоговете е опразнен и ако нещо, не дай Боже, тръгне да се случва, добре е да имаш запаси.

Това са негативните аспекти. Но това си е наша вина - не си надзиравахме банката и сме гласували дефицити. Щом се трупа дефицит в бюджета, държавата трупа дълг - това вече стана ясно за всички и оттук насетне, ако някой обяснява колко е важно да се вдигат тези или онези разходи, за хората трябва да е ясно, че иска държавата да се обременява с по-висок дълг. Записал съм си конкретни реплики от конкретни хора и ще ги използвам, ако тръгнат да искат пари за разходи.

- Вие, макроикономистите, често препоръчвате свиване на дефицитите и рязане на разходи. Но трудното е за онези, които трябва да взимат конкретни решения за рязане на микрониво.

- Има огромни резерви и това се знае отдавна. Сметната палата го е казвала неведнъж - бюджетните разходи не са ефективни. Което означава, че със същите пари може да се постигне много повече, или пък същият резултат би могъл да се постигне с далеч по-малки разходи. Още по-просто казано, много неефективни разходи могат да бъдат намалявани, без общественото благосъстояние изобщо да пострада от това. Това са резервите, тук са нужни реформите, за които ние, макроикономистите, не спираме да "опяваме".

- В случая реформата се казва "програмно бюджетиране", нали?

- Точно така. Което означава всяка година всеки разход да се защитава, а не понеже миналата година ведомството Х е получило 1 милиард, тази година бюджетът да му даде 1.1 милиард лева. В кръга на шегата: преди 2-3 години, когато беше спряло американското правителство, се оказа, че на никого нищо не му липсва, животът продължи нормално и хората взеха да се питат "За какво всъщност даваме толкова много пари за администрацията?". И политиците много бързо пуснаха правителството пак, за да не си задават хората подобни въпроси. Та и в България, ако правителството спре, ще видим колко малко са нещата, за които имаме нужда от него. За какво са ни всичките тези министерства, какво толкова безценно вършат, за какво даваме двайсет и кусур милиарда лева? Ако не друго, разходите поне могат да нарастват по-бавно от приходите. Защото се очаква конюнктурата да се подобрява, БВП да расте, а оттам и приходите.

- Какви поуки трябва да си вземем от "аферата КТБ"? И какво ще се случи занапред?

- Става дума за много милиарди. Огромно значение за това какво ще се случи с активите на банките има работата на синдика. Виждаме, че се играят всякакви сложни игри, правят се правни експерименти. Новият синдик, макар и временен, но с повече правомощия (дори за спиране на сделки с обратна сила), все пак може би има някакъв шанс да събере повече от очевидно разбягващите се активи на КТБ. Но пак всичко опира до съда - ще има сложна процедура по несъстоятелност, очертават се много съдебни дела. Нашият съд, както знаем, хем е неефективен, хем и без това е много натоварен, а му предстоят много трудни решения по КТБ.

Политическите връзки са много интересни, ролята на медиите като политико-икономически оръжия. Дано да научим повече уроци от "казуса КТБ", за да си изградим по-добра имунна система. Защото може да има и други такива случаи.

- Как четете събитията в Гърция? Ще има ли фалит, ще пострада ли България?

- Ясно е, че Гърция не може да бъде бюджетно разгулна и че трябва да реформира сектори. Особено важно е да свали бремето на тежкия държавен апарат, който е легнал върху иначе доста добрия производствен сектор. Ясно е, че Атина не може да продължи с тези безумно благоприятни условия за някои магнати, които се оказват свободни от данъци - в транспортния сектор и др. Гърция трябва да отвори пазара на труда, да премахне капсулираните ниши, които държат високи цени в някои специфични професии.

Мисля, че това, което виждаме, е политическа реторика - реформи ще има, но те трябва да бъдат облечени в подходящи послания, така че хем Ципрас да се върне вкъщи като герой, хем Меркел да съобщи на германския данъкоплатец, че няма да плаща повече за Гърция, хем на Испания и Италия да не им хрумне да ловят риба в мътна вода. Аз дори виждам позитивен развой за Ципрас и СИРИЗА. Защото публиката не знае, че напук на щампата, че бюджетните икономии задушавали икономиката в Гърция стягането на коланите работи, гръцката икономика в момента расте по-бързо от българската, безработицата, макар и от много високо ниво, вече година спада, заетостта и потреблението растат. Бюджетът дори е на първичен излишък, а ако не бяха лихвите по дълга, бюджетът им е на плюс.

Ако СИРИЗА, Ципрас, Варуфакис обложат тамошните олигарси, които, естествено, никой не обича, ако приложат и други подобни мерки, които хем ще зарадват избирателите, хем ще напълнят хазната, и заедно с това прокарат и непопулярни реформи, може да се окаже, че след 4 години гръцката икономика се възстановява с добри темпове, положението с дълга е облекчено и всички са доволни. Ако СИРИЗА си изиграе добре картите и не оплеска всичко с демагогия, тя има политическо бъдеще.

18
4756
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
18
 Видими 
31 Март 2015 19:46
Допуснахме с КТБ да се случи това, което се случи. И второ, да приемаме за поредна година бюджетен дефицит, който трябва да се финансира отнякъде

Този дежурен абракадабраджия защо говори в първо лице множествено число? Нито аз, нито някой от форумците, предполагам, има пръст в тая работа.
Камаренето на лъжи и манипулации обаче няма спирка!
31 Март 2015 20:18
Д-р ганеф,
31 Март 2015 20:56
Ако СИРИЗА, Ципрас, Варуфакис обложат тамошните олигарси, които, естествено, никой не обича,


комунист
31 Март 2015 20:56
Ако правителството спре.. държавата ще се разпадне.. цялата инфраструктура ще се разпадне. Няма да има нито здравеопазване, нито пътища.. нито образование. И не ми казвайте, че то здравеопазването само ще си работи.. пътищата сами ще се ремонтират.. образованието също.. пенсионерите ще останат без пенсии..
ще бъде рай за охранителите.
31 Март 2015 22:31
България взе рекордно голям външен дълг при рекордно ниски лихви, което означава, че светът я вижда като добро и сигурно място

Ей, ухнем, Юлиана, хубава тлака сте си спретнали с г-на Ганева.
01 Април 2015 05:32
- Вие, макроикономистите, често препоръчвате свиване на дефицитите и рязане на разходи. Но трудното е за онези, които трябва да взимат конкретни решения за рязане на микрониво.

- Има огромни резерви и това се знае отдавна. Сметната палата го е казвала неведнъж - бюджетните разходи не са ефективни. Което означава, че със същите пари може да се постигне много повече, или пък същият резултат би могъл да се постигне с далеч по-малки разходи. Още по-просто казано, много неефективни разходи могат да бъдат намалявани, без общественото благосъстояние изобщо да пострада от това. Това са резервите, тук са нужни реформите, за които ние, макроикономистите, не спираме да "опяваме".


Макроикономистите трябва да се занимават с икономика. А тези и този не го правят. Те се държат като министър на финансите. И не знам защо бизнеса си позволява да дава акъли на държавата и да брои чиновниците. Време е всеки да започне да си върши неговата рабата, вместо да гледа в чуждото канче. Та този господин да дава акъли на бизнеса какво да произведе, как да го продаде. Бизнеса да дава акъл на работниците, които работят за него как да се справят по-добре и по-бързо със задачите си. А министрите да си надзирават чиновниците и държавата.
Не може да има по-малко разходи и чиновници, докато всички са се накачулили на държавния клон. Докато бизнеса не произвежда и продава, а чака на държавни поръчки и еврофондове.
01 Април 2015 09:16
Да поздравим икономистите от ИПИ, Отворено Общество и останалите от тази компания с професионалния им празник.
01 Април 2015 09:17
Та значи пак Гогата. Най-обикновен черпаклия (преподавател, т.е. чиновник) и фондационер по съвместителство (ЦЛС е най-обикновена фондация) с поредната порция тъп неолиберастки акъл.
Ако можеше само човечецът да си представи, че утре като се събуди няма да има държава. Няма чиновници, няма данъчни, съдии, министри, военни, полиция и всички останали черпаклии. Върхът на мечтите за всеки неолибераст от всяка соросова фондация. Но ако имаше малко мозък да си представи какво следва от реализацията на такава мечта, със сигурност ще поиска да се обеси, вместо да продължи да живее.
01 Април 2015 09:50
много неефективни разходи могат да бъдат намалявани, без общественото благосъстояние изобщо да пострада

Това е вярно, но не заради неефективността на публичните разходи, а заради това, че ТЕ НЯМАТ за цел постигане на "обществено благосъстояние".
Държавната администрация е по-скоро данъчна такава, да събира приходите, а не управляваща.
И заради това е неефективна.
Държавата ни е кораб, който се носи по вятъра, нарича се дрейф.
Екипаж има, той си получава заплатите, взема каквото може от пътниците, но НЕ УПРАВЛЯВА кораба към някаква цел.
Това очаквах да каже Ганев, ако е разбирач.
01 Април 2015 09:51
Какво ще стане ако една фирма остане без ръководство?
01 Април 2015 10:19
в България, ако правителството спре, ще видим колко малко са нещата, за които имаме нужда от него. За какво са ни всичките тези министерства, какво толкова безценно вършат, за какво даваме двайсет и кусур милиарда лева?

Вярно бе, 2-3 фондации ще свършат същата работа на половин цена. Как никой не се е сетил до сега
но НЕ УПРАВЛЯВА кораба към някаква цел.

Напротив, управляващите много ефективно използват администрацията. Обслужва ги перфектно - я за назначение на наши хора, я за спиране/съсипване бизнеса на някой конкурент, я за даване на тласък на фирмата на ННН и т.н.
01 Април 2015 11:46
Ако в България правителството спре, ще видим колко малко са нещата, за които имаме нужда от него, твърди икономистът Георги Ганев
Ако в човешкото тяло мозъкът спре, ще видим колко малко са нещата, за които имаме нужда от него, твърди лекарят Недоучил Икономистов.

01 Април 2015 12:30
Да се говори за ефективност в публичното управление без да се посочва критерият на оценка е празнодумие.
Кога едно управление е ефективно???
Има ли в институциите му система за контрол на качеството? Система за подобряване на работата? Анализ на ефективността по позиции?
Неща, без които читавите фирми са невъзможни...
Понятието "ефективност" е по-скоро забранено в управлението, като се почне от МС - та до селския кмет.
Където, прочие, ефективността е най-висока...
01 Април 2015 12:30

"- Д-р Ганев,"

Яяя, на този кога са му присъдили научна степен?
01 Април 2015 12:57
Плюете го обаче се замислете: При социализма чиновниците бяха в пъти по- малко, а цялата икономика беше държавна. Министерствата се занимаваха с планиране, доколко успешно- отделен разговор. Сега цялата икономика е частна. Какво правят всъщност, примерно в икономическото министерство или това за туризма? Освен чиновниците да създават нови регулации, за които да искат нови справки и декларации, и ние останалите да ходим от място на място с разни хартийки за да осмислим съществуването им? Ако не съм права- опровергайте ме и обяснете кое в годишните данъчни декларации се намали, освен официално отпечатаната бланка? Справките са същите, само дето всеки си ги пише сам. А към Декларацията за корпоративния данък даже подписах 2 нови декларации, които миналата година ги нямаше!
01 Април 2015 16:16
Генерал-лейтенант Ганев, имаш "свободно, поправи се", бе момче.
01 Април 2015 16:26
Яяя, на този кога са му присъдили научна степен?

Има си я от американски университет, който е в първите 50 на света. За Ваше сведение МГУ бе 199-ти.
01 Април 2015 19:40
Ганев,

по въпроса за скъпо струващите (нам) чиновници - що не се поразровите и да проучите какво донесе на бенефициЕРа си (Администрацията на МС) проекта по ОПАК, наречен "Модернизиране на държавното управление чрез преструктуриране на административни структури и звена и подобряване на работните процеси", с два компонента, първия за МВР, втория - НЗОК и НОИ, и в частност защо Цветан Цветанов, тогавашен министър на вътрешните работи, ОСУЕТИ (ПРОВАЛИ) МВРейския компонент...

А дейностите по този компонент бяха ИНТЕРЕСНИ - поне като формулировка!

Ето ги (цитирам ги по ИСУНската инфо от сайта EUFUNDS):

дейност 1:
Извършване на сравнителен анализ на модела на управление и организационно структуриране на Министерството на вътрешните работи със структурата и моделите в други страни-членки на Европейския съюз.

дейност 2:
Преглед на функциите и дейностите на структурите за елиминиране на дублиращи се функции, премахване на нетипични функции и дейности, обединяване на звена и др.

дейност 3:
Преглед на ефективността и ефикасността на структурата на Министерството на вътрешните работи.

дейност 4:
Препоръки за реорганизацията на структурата на Министерството на вътрешните работи спрямо добрите практики.


(ЗАБЕЛЕЖКА: като горните са и формулировките за НЗОК и НОИ)

Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД