Звездата от НФЛ (Националната лига по американски футбол) Арън Ернандес бе осъден миналата седмица на доживотен затвор без право на замяна за убийството на 27-годишния градинар Один Лойд. Съдебното жури във Фол Ривър, щата Масачузетс, заседава общо 36 часа в продължение на 7 дни, преди да стигне до осъдителната присъда миналата сряда. Бившият играч на "Ню Ингланд Пейтриътс" бе признат за виновен за това, че на 17 юни 2013 г. е



застрелял от упор с шест куршума в главата



Лойд, който по това време е излизал със сестрата на годеницата му.

25-годишният Ернандес е извършил престъплението в съучастие с приятелите си Ърнест Уолъс и Карлос Ортис, които ще бъдат изправени пред съда другия месец. Прокуратурата предполага, че убийството е заради информацията, с която Лойд е разполагал за участието на Ернандес в двойно убийство в Бостън през 2012 г., за което той тепърва ще отговаря пред съдебен състав.

Според законодателството в Масачузетс издаването на доживотна присъда без право на замяна автоматично стартира процедура по обжалването й пред Върховния съд. По ирония на съдбата до окончателното произнасяне по казуса Ернандес ще бъде задържан в затвора "Сидър Джънкшън" край Уолпол - на по-малко от 4 км от "Жилет Стейдиъм" във Фоксбъро, където някога улови 13 тъчдаун паса като професионален футболист на "патриотите".

Когато делото срещу Арън Ернандес започна в края на януари, заседанията на съда се радваха на обидно малко внимание - вероятно заради толкова очевидната вина на спортиста. Но постепенно драмата превзе съдебната зала, след като процесът се проточи със седмици, отчасти благодарение на хитрините на адвокатския екип на подсъдимия.

Изобличаващи доказателства бяха изключени от делото, а ключови свидетели на обвинението бяха накарани да изглеждат глупаво на скамейката. В един момент защитата дори взе предимство, манипулирайки в своя полза липсата на достатъчно надежден мотив. Затова, когато преди седмица съдебните заседатели започнаха своя седми ден на размисъл, осъдителната присъда изглеждаше почти невероятна. Но когато журито излезе със своето заключение за



убийство от първа степен,



се оказа, че и най-плътната юридическа завеса, купена с парите на мултимилионера Ернандес, не може да прикрие очевидното.

Сега в паметта на медиите в САЩ едно след друго взеха да изникват различни изказвания на Арън Ернандес, които започват да изглеждат зловещи от позицията на времето. Най-стряскащо е едно негово интервю от 8 ноември 2012 г., два дни след раждането на дъщеря му Авиел Джанел, в което той говори за ролята на бащинството в неговия "нов мироглед". По онова време най-големите известни прегрешения на Ернандес са извънредната му привързаност към стриптийз клубовете и марихуаната.

"Можеше още известно време да остана млад и див, но няма. Сега съм сгоден и имам дете - размишляваше Ернандес пред тв камерите до своето шкафче в съблекалнята на "Жилет Стейдиъм". - Това ще ме накара да гледам на живота по съвсем друг начин и да правя нещата другояче. Сега вече и друг ще гледа от мен, затова не мога просто да продължа да бъда младият и безразсъден Арън."

От видеозаписа се вижда ясно как



Ернандес играе перфектно сцената на катарзис,



използвайки замислени паузи и стеснителни усмивки, подхранващи искреността на новооткритата отдаденост към домашното щастие. А според прокуратурата в Бостън в онзи момент криминалното досие на младия татко вече е включвало двойно убийство, най-вероятно заради разсипано питие (б. а. - по това обвинение Ернандес ще се изправи пред съда в отделен процес, за който още не е насрочена дата).

Още в първите месеци след раждането на дъщеря му проличава, че Арън Ернандес няма никакво намерение да се държи като отговорен семеен човек. Напротив, той открито се превръща във все по-арогантен тип, твърдо решен да тества колко дълго славата и богатство могат да го опазят от неизбежните последствия за извършените престъпления.



Той започва да чупи прозорци,



когато годеницата му Шаяна Дженкинс дръзва да прекъсне една от пиянските му оргии. Редовно се замесва в масови сбивания със своите авери от нощните клубове, като нерядко в употреба влизат огнестрелни оръжия. Знае се, че дори лично е прострелял един от приятелите си, осмелил се да оспори подялбата на сметката в бара. Така че убийството на Один Лойд е съвсем закономерна следваща стъпка за човек, чието най-голямо удоволствие е да кокетничи пред журналистите, феновете и дори съотборниците, неуспяващи или най-малкото нежелаещи да различат истинската му същност.

Като се има предвид колко нескопосано се е опитал да изпипа детайлите по убийството, Ернандес спокойно можеше и да бъде освободен от отговорност като поредния празноглавец от НФЛ, неспособен да разсъждава над нищо друго освен върху поредния ден във фитнеса. И до днес медиите в САЩ недоумяват кой убиец оставя ключовете от лично наетия джип в джоба на жертвата, или пък кой забравя да изключи охранителните камери в собствения си дом, докато се разхожда с оръжието на убийството... Но ако прецизното планиране не е силата на Ернандес, то той има един наистина необясним талант - да открива слаби личности и да ги подчинява на своята воля.

Единствената причина изобщо да се смята, че убиецът можеше да получи оправдателна присъда, бе именно



необичайната вярност на най-близкото му обкръжение



Един от неговите съучастници - Ърнест Уолъс, отказа да свидетелства срещу Ернандес, макар самият той да е обвинен в убийство. Братовчедката на Арън - Таня Сингълтън, направо се призна за виновна в неуважение към съда, вместо да даде показания пред журито. А годеницата и един друг братовчед седнаха на свидетелското място, но по време на разпита и двамата получиха селективна амнезия.

Отделно трябва да се знае, че Алекзандър Брадли - мъжът, който сега съди Ернандес, задето го е прострелял в лицето, никога не е повдигал криминални обвинения срещу своя нападател. Дори когато е открит да лежи в собствената си кръв в Ривиера Бийч, Флорида, пострадалият отказва да помогне на полицията да идентифицира извършителя. Според съдебните анализатори подобна лоялност е рядкост дори във висшите ешелони на организираната престъпност и гангстерските фамилии, чиито членове постоянно предават един другиго.

"Това, че Арън Ернандес е успял да постигне абсолютна дисциплина в своя кръг на довереници, е доказателство за неговата сръчност да доминира - казва един от криминалните репортери на в. "Ню Йоркър". - Той е използвал чара на своя спортен успех, за да впечатлява и контролира лесно заслепените, по същия начин както сектантските духовни лидери използват сладкодумието си, за да впечатляват духовно гладните. И досущ като религиозните лидери си е позволявал да налага екстремни наказания за дребни нарушения, някои от които вероятно са били просто плод на параноичното му, замъглено от наркотиците въображение."

Наблюдателите в САЩ веднага припомниха друг случай от криминалното досие на НФЛ, в който самият извършител дава налудничаво обяснение за постъпката си. Хванат веднъж със 100 кг, а след това с още 80 кг канабис, недвусмислено уличен в трафик на наркотици и осъден на 30 месеца във федерален затвор през 2002 г., някогашният гард на "Далас Каубойс" Нейт Нютън оправдава действията си така: "Винаги съм бил спортист, винаги съм бил състезател и съм се борил да бъда най-добрият. Затова нямаше как да не опитам да бъда и най-големият трафикант на марихуана."

Ето защо в такива случаи винаги изплува и една от безсмърните реплики на героя на Ал Пачино в култовата спортна драма "Всяка една неделя". Сред многото си крилати фрази треньорът на измисления футболен тим "Маями Шаркс" Тони д'Амато казва: "Не е хубаво почивката между сезоните да е толкова дълга. Когато няма мачове от НФЛ, престъпността в САЩ нараства драстично."