ВН ("Всяка неделя") беше телевизионно предаване с над 5.5 млн. зрители в България, Южна Румъния и съществуващата навремето Югославия. ВН започваше с новини, които аз до 17.30 ч., когато започваше ефирното ни време, компилирах, слухтейки пред старо US Army shortwave radio. Обичах да правя това. Като дете ми беше любимо занимание да развинтя задния капак на германския телефункен и въртейки шайбата, на която е кордата, да слушам вражеските радиостанции, без да счупвам червения восък, с който беше запечатано копчето за настройка. През 1943 г. чух Чърчил да казва по Би Би Си, че RAF & SAC (Royal Air Force & US Strategic Air Command) ще изравнят София със земята и ще я засеят с картофи. С важен вид отидох да уведомя нашите и нашите гости, а художникът Петър Дачев каза: на развалини не никнат картофи.

Сега не разбирам какви са тия термобарични бомби, дето у нас гръмват, когато ги "утилизират". Бях военен дописник къде ли не по света, видях всякакви dudes (неразриви), даже един бронебоен с обеднен уран и един фугасен с бял надпис Happy Easter Slobo, поздрав за Слободан Милошевич за православния Великден. Термобарични не съм виждал, обяснете ми, ако сте боравили лично, интернетната култура не ми е вкусна.

Когато ме изпъдиха от БТА и ми забраниха достъп до новинарския телекс на БТА в телевизията, беше "a blessing in disguise", аз казах за аварията в Чернобил, когато медиите в соцлагера мълчаха. Но сбърках; чух го Упсала, казах си, че тия шведи не знаят руски, и го произнесох Чорний биль. Забраниха ми да правя сериозни коментари; други коментатори казваха: "докладът на другаря Живков е нов значителен принос в съкровищницата на марксизма-ленинизма". Но не ми забраниха да правя миш-маш от всякакви вести, политически и културни. Казвах на един дъх: "На конгреса в Москва Хрушчов съобщи, че СССР ще задмине САЩ; "Сън в лятна нощ" премина с голям успех в театър "Таганка". Някои разбираха и са забавляваха. Ходейки по гости открих, че Здравко Мавродиев, Галин Малакчиев и други записват на магнетофон моя триминутен новинарски миш-маш. След него беше тотото. Никола Филипов, известният Чичко Филипов, обявяваше печелившите числа, накрая казваше: "Не спечелилите, честито." Интелигентен, тактичен мъж. Казваше ми: "Имаш глас, техника на говора, поемаш дъх точно в логическите паузи. Само интонацията ти чуждее. Казвам ти го, защото те искам еталон за правоговор, не се обиждай." Не се обиждах, понеже добронамереността, нито неговата, нито на Любинка Нягулова, също образец на българската дикция, не е обида, а грижа за българския правоговор, сега плачевно занемарен в българските филми и електронни медии.

След тотото аз имах отново три минути за моята рубрика "Срещи с историята". Подготвях я през седмицата; киснех в Народната библиотека, казвах там на един приятел - ще ми преснимаш от тази книга тази илюстрация, а от другата книга - онази. После говоря пет секунди в кадър, десет секунди зад кадър обяснявам фотоса, после пак аз пет секунди в кадър, за да може камераменът да постави на статива следващия фотос, и така три минути.

Онзи ден чух по новините, че в Мелбърн били задържани трима младежи, които, вдъхновени от "подвизите" на джихадистите, готвели голям атентат за стогодишнината на участието на австралийци и новозеландци в злополучния десант на Галиполи в Турция. Сетих се, че едно време разказах за Галиполи и за бомбардирането на Варна през Първата световна война (1914-18). Намерих фотосите и моя тогавашен текст. Сега ги представям отново. Да препишеш от себе си не е плагиатство, нали? Тогава не бях чувал, никой не беше чувал за Путин, когото сега сп. "Тайм" обяви за най-влиятелния човек. Знаех за Разпутин и за княз Путянин. Ето я едновремешната ми писаница с тогавашните фотоси.

През 1915 г. княз Путянин ударил Варна откъм море, Чърчил стоварил многонационален десант на Проливите. Претърпял страхотен разгром при Галиполи. С цената на много жертви от двете страни. После нямало турчета випускници. Те се записали доброволци и загинали. Ататюрк осуетил намеренията на Британската, Френската и Руската империя да си поделят Османската, свеждайки Турция до ивица на югоизточния бряг на Черно море. Тази неосъществена roadmap (карта) е в Анкара в музея на Ататюрк, който се заел да направи Турция светска държава; чуел ли протяжния вой на мюезина - Тоя да не ми опява на главата: Бум!, и няма минаре, няма ходжа.

(1) На тази снимка е семейното ни жилище ни срещу паметника на Патриарх Евтимий в София, треснато от две англо-американски бомби, макар да казват, че две не падат на едно и също място. Бях в бомбоубежището, тресна ни преди обед, през нощта отново. После събирах от тротоара лъжички от сребърните сервизи и клавишите на моето пиано. Черните клавиши стояха красиво на белия сняг. Не станах пианист. Е вива ла музика.

Не било сефте да ни бомбардират. Преди това, когато артилерията ни се състояла от едно черешово топче; турците имали истинска артилерия. После руснаците набили турците и ни освободили от турско. После имало Балкански войни, българските кавалеристи сразили казаците. Едновременно с военната британско-френска военна катастрофа на Чърчил на Проливите Русия бомбардирала Варна. Дядо ми Димитри кюмюрджията, който с гемийката си карал кюмюр и го продавал в Цариград, щото там били на мангали с дървени въглища, фалирал.

В Първата световна война (1914-18 г.) Русия, Англия, Франция заедно с колониите си и със Сърбия били съюзници. Българите и турците сме били с Германия и Австро-Унгария, България разгромила Сърбия и за да помогнат на сърбите, Англия, Франция и Русия бомбардирали българското Беломорие и Варна.

(2) Когато княз Путянин почнал да бомбардира Варна, наредили на дядо да направи бомбоубежище в мазето. Там намерих само дебелото въже за швартоване на гемийката и един ятаган ли е, абордажен нож ли е, не знам. Дадох го на Томски, щото една вещ става наистина твоя, когато я подариш на приятел. На тази снимка княз Путянин е вдясно от легендарния Разпутин. Путянин бил главнокомандващ на борда на линейния кораб "Императрица Мария".

(3) Андрей Еберхард бил командващ руския Черноморски флот през 1915 г. Германците, верни съюзници, ни помогнали ...

(4) ... немска подводница торпилирала руския броненосец "Три светители" и руснаците престанали да бомбардират Варна.

През страшната 1915 г. германците и на турците помогнали: Арменският геноцид е извършен от турци под ръководството на немски офицери, разказа ми бележит турски писател историк. Заведе ни неговият български преводач Съра, Апостол Саръиванов. Бяхме Тончо Жечев, Томски и аз. На рафтовете зад нас бяха наредени стотици томове, подвързани годишнини на списанието "Revue des deux Mondes". От прозореца в далечината се виждаха Принцовите острови.

Какъв е смисълът на тази моя среща с историята? Че историята няма смисъл. Щастливите народи нямат история. Е вива ла музика!