Как се вади удостоверение за настойничество? Големи ли са отговорностите, които се поемат, ако се стане настойник?

Й. Х., Пловдив



Безспорно е, че напоследък все по-често се налага учредяването на настойничество или попечителство, което влече след себе си и многобройни проблеми и въпросителни. Законодателят е направил опит да изчисти материята, която урежда тези въпроси, и е разположил специална глава и в сравнително новия и сега действащ Семеен кодекс (СК), влязъл в сила през 2009 г.

Още в началото трябва да се отбележи, че има разлика между настойничество и попечителство. Първото се учредява над малолетни, чиито родители са неизвестни, починали, поставени под пълно запрещение или лишени от родителски права. Това означава, че тук попадат децата до 14 години. Настойничество се учредява и над лица, поставени под пълно запрещение. Попечителство пък се прилага спрямо непълнолетни, чиито родители са неизвестни, починали, поставени под пълно запрещение или лишени от родителски права. Тук попадат децата от 14 до 18 години. Иначе попечителство се учредява и над лица, поставени под ограничено запрещение.

Очевидно в конкретния случай става дума за настойничество. И макар да има разлика в съдържанието, то процедурите по издаване на удостоверение и за настойничество, и за попечителство са сходни.

Така чл. 154 от СК определя, че "орган по настойничеството и по попечителството е кметът на общината или определено от него длъжностно лице". Това е кметът по постоянния адрес на детето или запретения.

На практика искането за издаване на удостоверение се подава до общините, които третират това като услуга за гражданите. Затова и обичайно те разпореждат, че до органа по настойничество и попечителство трябва да се адресира заявление по последен постоянен адрес на лицето, за което следва да се учреди настойничество или попечителство. Важно е да се знае обаче, че законът разпорежда, че органът е длъжен да назначи настойнически съвет в 30-дневен срок. И че този срок започва да тече от получаването на препис от съдебно решение за поставяне под запрещение или за лишаване от родителски права, както и от узнаването за смъртта на родителя. Или иначе казано, учредяването на настойничество може да стане не по искане на някой, а само въз основа на обстоятелствата - например единствен родител е лишен от права или пък лице е поставено под ограничено запрещение. И в момента, в който органът разбере, е длъжен в месечен срок да назначи настойнически съвет.

Ако се назначава настойник на дете, то органът задължително изслушва детето при условията на чл. 15 от Закона за закрила на детето и взема становище от дирекция "Социално подпомагане".

Иначе по закон се назначава настойник, заместник-настойник и двама съветници измежду роднините и близките на малолетния или на поставения под пълно запрещение, които най-добре ще се грижат за неговите интереси и са дали писмено съгласие за това. Те образуват настойнически съвет. В състава на настойническия съвет могат да се включват и други подходящи лица, разпорежда законът. Последната хипотеза се използва най-вече ако няма достатъчно близки и роднини, които да са съгласни

При назначаване на настойнически съвет, както и в случаите, когато настойник или попечител е дееспособният съпруг или родител, на настойника и попечителя се издава именно удостоверение за настойничество.

Необходимо е да се знае, че законът определя и пречки за назначаването. Не могат да бъдат членове на настойнически съвет, попечители и зам.-попечители недееспособните, лишените от родителски права и осъдените за умишлени престъпления.

Що се отнася до отговорностите, то те определено не са малко. Законът казва, че настойникът управлява имуществото на поставения под настойничество с грижата на добър стопанин и в негов интерес. Той е длъжен в срок до един месец да уведоми органа за придобитото след учредяване на настойничеството имущество на значителна стойност, което се вписва в описа. Настойникът е длъжен и да внася паричните средства на лицето под настойничество на негово име в банка в 7-дневен срок от получаването им. За несвоевременно внесени суми той дължи законната лихва. При разпореждане с имущество на лице под настойничество се прилагат правилата като за родителите - иска се разрешение от районния съд. Към молбата за разрешение настойникът прилага и мнението на настойническия съвет. Всяка година до края на февруари настойникът трябва да дава отчет за дейността си пред настойническия съвет и го представя пред органа. Настойникът дава отчет и при освобождаването му, както и когато органът по настойничеството и по попечителството поиска това. Когато настойникът без уважителни причини не се яви или не представи отчета, органът по настойничеството и по попечителството му налага глоба.