Има моменти, в които човек не може да повярва, че държавата е окупирана от самозабравили се лица. Веднъж седнали в креслото на властта, започват да говорят като владетели, вкарвайки навсякъде наратива за "свое". Скулпторът Вежди Рашидов, назначен втори път за министър на културата, извая пореден шедьовър около организираната българска изложба в парижкия Лувър (отсетне нататък вече са нужни уточнения).

Той е същият, получил грамота за "Мултак". Не крие, че е бил приятел на всички "мутри" - има негови интимни снимки на маса. Още в първите дни, в които беше посочен от премиера Борисов за министър, назначението му предизвика протест. В негова защита група, определена от Рашидов за "авторитети", излезе с контраподписка. Сред тях бяха Павел Васев, Пламен Карталов, Любен Генов, Калин Сърменов, Димитър Митовски, Мирослав Пашов, Андрей Слабаков, Христо Мутафчиев, Иван Павлов, Ценко Минкин.

Като министър на културата в първия кабинет "Борисов" беше замесен в италианския скандал "Мишел Бонев". Прати покойната оперна певица Гена Димитрова да пее в Москва. През 2011 г. предложи премиера Борисов да стане почетен член на Съюза на художниците заради "огромния принос" за решаването на казуса със сградата на съюза на ул. "Шипка" 6. Разказа за таланта на Борисов, който рисувал по време на заседания на Министерския съвет. Нареди го до Пикасо и Гоген. "В изкуството не се знае кога ще се открие геният на човека", обобщи тогава Рашидов.
Идеолог на създаването на Българския Лувър (впоследствие кръстен "Квадрат 500"). В началото на 2013 г. разказа, че в т. нар. Български Лувър ще има кафене, където младите да пият кафе, а не водка. А за себе си поясни: "Преди като пиех водка, всички викаха, че съм много готин. Като спрях да пия, всички искат алкохолик да ме изкарат, но какво да правим... Не съм стерилен като някои хора, жив артист съм все пак."
Вежди Рашидов преживя истинска Шекспирова драма около кризата с КТБ. Тогава депутат в опозиция, обикаляше сутрешните блокове и дори заплашваше, че ще се самоубие, хвана диабет и беше спрял да пие узо. По закон милионите, които държеше на висока лихва в банката, трябваше да се свият до гарантираните 100 хил. евро. Изведнъж, цесионно сълзите му спряха.

Днес отново Рашидов обикаля сутрешните блокове

Поводът е българската тракийска изложба в парижкия Лувър. Откриването на експозицията се превърна в истински фарс. Кохорта от медийни шефове и известни журналистки в собствен сос трябваше да разгласят за успеха на властта. В крайна сметка се оказа, че министерството платило на 8 репортери и оператори разноските - половината от БНТ. В началото се твърдеше, че са поне 25. Иначе всички - и делегация, и журналисти, и писатели, и художници, са били натоварени на правителствения самолет за сметка на Министерството на културата. Последното е обичайна практика не само за България. Но се превърна в скандал, защото самият Рашидов заяви: "Това ли е проблемът на нашата родина - кой и колко пари получава. Как може да се занимаваме с това в такъв момент. Всички журналисти, които съм акредитирал - аз уважавам българските журналисти, - имат право на самолетен билет, средства за хотелски разходи и 35 евро дневни - така обезпечава законът за командировките. Всичко им е обезпечено на моите приятели-колеги.... Аз съм ги повикал не да ми създават скандали."
Заобиколен от любими творци на покойната Людмила Живкова - Антон Дончев, Светлин Русев, посланика на историческия дисниленд - Божидар Димитров, министър Рашидов успя да реализира мечта на българската социалистическа принцеса. Един хорист на "Йоан Кукузел Ангелогласният" - Георги Петров, и вълна от "българска ревност" (по Рашидов) обаче превърнаха събитието в "сериозна свинщина" (отново по Рашидов).

Министърът нарече критикуващите го "антибългарски патриоти".

А тенорът, уволнен заради това, че поиска възнаграждение за концерта на камерния ансамбъл във френската катедрала "Нотр Дам дьо Пари", беше нагрубен. "Ще му дадем 100 лв., да се успокои. Като не иска - напуска хора и отива в хор "Гусла". Айде, аз ще му дам от моя джоб 50 лв. Падението е тотално!", каза Рашидов с безцеремонен тон. Същият, който плачеше за своите "загубени" милиони в КТБ. И още рашидовизми: "Те не са ми държавни, кукузелите, ако един хорист е сърдит на нещо, той си има ръководител. Нито го знам, нито го познавам. Кукузелите пяха, ами значи той не е кукузел. Те ми вдигнаха 1200 човека на крака."
В такива моменти винаги буди интерес поведението на интелектуалната общност. Същите културтрегери, които се вдигнаха на протест срещу възможността каратистът бизнесмен Слави Бинев да оглави парламентарната комисия по култура, днес мълчат. Солидарността в българското общество е чужда дума.
Родното блато ни прави дебелокожи към изцепките на властта. Министърът никога няма да се научи да бъде самокритичен. Пък и за кога. За него светът е разделен на "антибългарски патриоти" - "такива, дето плюят", и някой друг кукузел. След този шум пиарките му ще го приберат в кабинета за известно време. Сега изглежда невероятно, но като нищо ще има публична помирителна среща между тъй културния министър патриот и унижения хорист. Рашидов е свикнал да му се разминава. И му се получава. Вчера показа SMS от четирима рибари от Ченгене скеле, които му пишат, преливащи от гордост за делото му. А той толкова се самоизтъкна, сякаш е правил тракийските съкровища с двете си ръце. Но като нищо може да има и нова петиция в защита на Веждичката. Всичко може.

-----------
*Авторът е журналист в Дарик радио.