Старите бараки", за които говори във форума някой си "голям" специалист (очевидно по истинските бараки), са свидетелство за духовната и материалната култура на всяка нация през времена, повече или по-малко отдалечени от днешното. Те са част от нашата идентичност, показват какви сме, откъде идваме и накъде отиваме. Всяка нова епоха се отличава с типични за нея стилове, материали, технологии и т.н. - резултат от спираловидното развитие не само на материалната култура, но и на духовната. През всяка нова епоха се създават същностно нови произведения, включително и в областта на архитектурата, като едни части от старото се унищожават, други се използват като основа за новото, а трети се запазват изцяло в зависимост от критериите за ценност през съответната епоха. Поради липса на такива критерии много ценни творби в миналото са вандалски и безвръзвратно унищожени и за тях хората от по-късните епохи съдят само по запазени писмени сведения. Това означава, че е изгоряла връзката между минало, настояще и бъдеще, родословното дърво на нашите градове, на нашата култура. Ако такова отношение може да се приеме до известна степен за ранното Средновековие например, то е недопустимо за ХХ и ХХІ век. Още повече в България, която не притежава нито египетски пирамиди, нито парижки Лувър. България е малка, архитектурните й паметници са малко и с незначителни размери в сравнение с цитираните и други европейски забележителности (за разлика от античните находки в гробниците, които са запазени до днес единствено поради това, че са останали скрити от окото на специалистите по бараките). Ето защо ние би трябвало да опазваме грижливо всяко старо произведение на архитектурата, градоустройството и ландшафтната архитектура, за да може нашите наследници да не се срамуват от нас.
Аз вече се срамувам от това, което управляващите са допуснали и допускат в София през последните 60 години поради фанатизъм или простотия. А може би и поради двете.
Къде е историческият търговски център на София? По-красив ли е бившият Партиен дом, сега Народно събрание, от него? Не можеше ли да се запази той и да се превърне в туристическа атракция както центровете на редица градове от бившия соцлагер?
Защо се унищожи писателското кафене до руската църква? За да се продава теренът му на някой си, дошъл от някъде си ли?
Защо най-нагло и безпардонно се унищожи първата (от началото на ХХ в.) и най-хубава ботаническа градина на Балканския полуостров, истински райски кът с прекрасни цветя, дървета и храсти за софиянци и туристи, както и за децата им (там е била създадена една от малкото в България по онова време прекрасна детска площадка, съществувала до началото на 50-години на ХХ в.)? Не можеше ли да се възстановят те, след като, макар и неподдържан (може би нарочно, за да се възприема като сметище от хората), теренът им с алпинеума и разкошните 90-годишни дървета (пределната възраст на някои от които е доста по-голяма; на чинарите е 2000 години), беше запазен само допреди три месеца? Не можеше ли да се запази тази исторически формирала се среда на градския център с Университета и другите исторически сгради и с някогашното Цариградско шосе (сега бул. "Цар Освободител"
, което е първата урегулирана улица в София (към 1882 т.) и където вечерната разходка на софиянци се е "изместила" от сегашното Княжвско шосе. За да мине точно там метрото ли? Че метрото може да мине практически навсякъде.
Без да се мисли за историческото наследство на София) включително и за намиращото се под земята), се възприе единственият предложен от слепите за историческото ни наследство проектанти вариант за трасето, за който беше "скалъпена" положителна оценка на въздействието му върху околната среда в нарушение на екологичното законодателство, съгласно което се изисква наличие на повече варианти. И в нарушение на градоустройственото законодателство също. Изпълнението на възложения проект за озеленяване на мястото няма да възстанови нито вида, нито историческия му дух. Най-малкото защото върху покрива на разположената точно там метростанция ще има почвен пласт с дебелина 30-60 см, където никакво дърво не може да се развива. Да не говорим за духовното излъчване на мястото, където сигурно ще се разположат какви ли не търговски заведения (там има вход и изход на метростанция). Ще се създаде някакъв ерзац - показател за неграмотността на тези, които вземат решенията.
Примери може да се дават още и още... Какво ще бъде съдбата например на сградата на бившето китайско посолство - точно срещу тази градина, за която разказах по-горе?
Всички те са паметници на българската култура. Или по-точно бяха паметници. Сега е дошъл редът на историческата сграда, която е повод на тази размяна на мнения. Реституирана била. Добре, но във всички нормални държави общественият интерес определя генералната линия на държавното отношение към този род сгради и изискванията към техните собственици. Може сградата или част от нея да се превърне в музей с платен вход например. Или да се даде под наем на наемател, който ще има интерес да поддържа историческия и облик. Да извиняват тези, които сега ще кажат: "Не може никой да казва на собственика какво да прави със собствеността си". Това твърдение "издиша", както показва световната практика (но в нормалните, дори и бедни държави). Най-добре би било вместо да се реституира, да се компенсира с равностойни по стойност на нея имоти (в София има достатъчно за такива цели) и апартаменти например. Да, но нали в такъв случай ще намалеят възможностите за игрички с тези жилища, които общината предоставя на социално "слаби" хора, които обаче много бързо след наемането на съответното жилище се "замогват" и си го купуват, а още по-бързо след това го продават на двойно или тройно по-висока цена...
Като се извинявам за пространното включване (дали ще се намери някой, който да го прочете докрая, не знам, но за мен беше важно да си изкажа болките), иска ми се да дам няколко примера за това, как в Европа се опазва културното (а в ред случай то се съчетава с природното) наследство. В Париж, близо до Нотр Дам има една акация на няколкостотин години, която е най-старото дърво в града. Тя е означена със специална табела и за нея се полагат специални грижи. Посочва се като забележителност в туристическите справочници. В Женева от повече от един век всяка пролет се празнува цъфтежа на кестена, който първи показва цветовете си. След като преди три-четири десетилетия поредното такова кестеново дърво е загинало (поради старост, а не поради прокарване на метро под него или поради реституция на терена), е намерено друго такова дърво, което зацъфтява първо в града, и то се превръща в обект на атракция, специални грижи и празнуване. Имам снимка на огромното дърво, част от клоните на което са осигурени с подпори, за да се предпазят от счупване. Искам да добавя тази снимка към моя текст, но може да не успея, тъй като не виждам указания как точно може да стане това.
Затова завършвам с молба към всички, които прочетат това послание да бъдем по-нежни и внимателни, и по-грижливи към нашето общо наследство, към свидетелствата за историческата памет на нашия град. Поздрави! Мария
))...
(((((((