Софийският университет "Св. Климент Охридски", който получава близо 47 млн. лв. субсидия от държавния бюджет, е предпочел да не посяга на нея и вместо това да покрие с пари на най-талантливите си студенти недостига от средства за изплащане на европейски стипендии. Вузът е успял да осигури едва 5000 лв. от недостигащи 15 170.4 лв. за изплащане на стипендиите, а дупката ще бъде запълнена чрез орязване на броя на специалните стипендии за студенти, които участват в научни проекти. Това става ясно от изпратено писмо от студенти на вуза, публикувано на сайта на "Дневник".
Европейските стипендии се изплащаха по проект, финансиран от ОП "Развитие на човешките ресурси", който приключва. По проекта се плащат два вида стипендии - месечна за успех (120 лв.) и специална (200 лв., за висок успех и участие в научни проекти). За един семестър не могат да се получат повече от 5 специални стипендии. При класирането това лято обаче се оказа, че в редица вузове парите не достигат заради класирани по успех голям брой кандидати с равен бал. От МОН предложиха 3 варианта за покриване на недостига от около 287 000 лв. - плащане с пари на вуза, повторна класация на студентите за стипендиите за успех по допълнителни критерии или орязване на броя позволени специални стипендии.
Според писмото на недоволните студенти СУ е решил, че може да осигури от бюджета си едва 4830 лв. от недостигащата сума. Останалите средства ще се осигурят чрез орязване на броя позволени специални стипендии от 5 на 3. Студентите, които ги получават, са категорични, че това нарушава правата на най-активните студенти. И в момента квотата за специални стипендии с активно участие в проекти не е изпълнена - отпуснати са места за 625 стипендии при оползотворени 403. Сега от тези 403-ма студенти ще се вземат пари, за да се изплатят стипендии на хора, някои от които класирани с по-нисък успех, изтъкват студентите в писмото. Те не са доволни от реакцията на Студентския съвет по казуса и настояват за намесата на ректора проф. Иван Илчев.
Ей, най-после се откри виновника за хала на българското висше образование и наука - най-старият, най-престижният и най-рейтинговият университет на България, който, начи, неистово си мрази талантливите студенти. Не управителите - крадци, че и убийци, на ФНИ, не отговорните министри божем Игнатов, Пиргова, Танев, не - СУ е виновен. К'во значи 47 млн субсидия, да бяхте я дали в разбивка, а - срещу колко студенти в трите образователни степени, срещу обучение във всичките четири области на образование, срещу поддръжката на какъв сграден фонд, от който огромна сграда - паметник на културата, срещу само два (2!) млн такса смет на гъ-жа Фандъкова годишно (щото на кубатура, нали, се изчислява, та кварталните кръчми дори плащат по-малко). Туй е държавен университет - единственият с престиж по планетата, да напомня. Мъ все по-друго си'й НъБъУ и мутренският колеж в Албена, дето отскоро и той се сдоби с титлата университет през мутрите в НС, нели. Щото неолиберално и политкоректно отвсякъде, нели. За бълващите титли УБИТи и прочеето "престижности", си щадя клавиатурата просто.
На мене лично би ми било неудобно от подобно заглавие, обаче к'во ли разбирам аз от висше образование и наука...
Пък вий си продължавайте битката - до пълната ликвидация на истинското образование в България и последните, които го крепят.
Колко му'й. Не остана много.
П.П. Горното го пиша на основание личен опит на човек, завърши в СУ преди рИформите и два пъти докторант на СУ - малък и голям докторат. На малкия пръст на СУ в традиционните и утвърдени академични специалности за повече от столетие не могат да се опрат никакви юзута, нъбъута, вътъута и прочеето -ута - лични наблюдения от дългогодишен преподавателски и научноизследователски опит, от конференции, конгреси, публикации...
)... С невзети изпити никой не можеше да стигне до края на семестриалното си следване, както е в момента. И влизахме с по 2 приемни изпита при 4-5 хиляди кандидати и при реална конкуренция. А не с измислените "матури" на Най-новото демократично-рИформаторсско време.
, които гонеха отличен успех, често не се явяваха на трудните изпити през редовната, а на поправителната, като така увеличаваха дните за подготовка.