|
Нищо подобно не се случва обаче у нас. Вместо да дават изчерпателни обяснения, управляващите объркват още повече и без това трудната ситуация. Оказва се, че те не само са безпомощни да предложат стратегия за поведение, но с изказванията си взаимно си противоречат и опровергават.
Последният най-пресен случай: според началника на Генщаба ген. Никола Колев войската ни усърдно се готви за война, а според военния министър Николай Свинаров няма нищо подобно.
Напрежението около Саддам
завари управляващите направо по бели гащи
Всъщност тяхната неадекватност пролича още преди година, когато при посещението си в Румъния председателят на Народното събрание Огнян Герджиков уверено заяви пред тамошен вестник, че в случай на атака ще дадем небето си на Щатите. После професорът заобяснява на местна почва, че това е, защото сме част от антитерористичната коалиция, но изцепката остана в аналите като показателен случай, че повечето новини, които произвеждат управляващите, са плод на хаотична политика.
Поведението на управляващите сега смешно наподобява на реакцията им на злополучния 11 септември 2001 г., когато, вместо спешно да излязат с декларация, те се изпокриха да умуват дали трябва да дадат кръв за пострадалите американци.
Този път обаче безпомощността им е непростима, понеже липсва елементът на изненадата. За нападение срещу Ирак се говори от няколко месеца.
Сякаш НДСВ не държи властта, няма никаква информация и не може да обясни на хората какво да очакват. По темата от време на време се изказват само Соломон Паси и понякога Николай Свинаров. А те най-вече отричат непрекъснатите слухове, че американците ни искат коридор. Слуховете обаче се пораждат, когато няма официална позиция.
Нито веднъж, откакто Буш заплаши да удари Багдад, управляващото НДСВ не се събра, за да каже в кой от случаите как ще действа страната ни. Последното плахо изречение от шефа на царската парламентарна група Пламен Панайотов бе, че действаме като фактически съюзник на НАТО. Иди разбери какво означава това. От една страна, НАТО е САЩ, които ще нападат. От друга, НАТО са и Германия и Франция, които са против войната. Кое НАТО е България, никой не обяснява.
Шефът на комисията по външна политика Станимир Илчев, също ендесевеец, по задължение дава концептуални и нищо не значещи интервюта по темата. А Даниел Вълчев по волята на царя зам.-председател на НДСВ с ресор "Външна политика" и председател на комисията по евроинтеграция, липсва от объркания пейзаж. Навярно е в чужбина.
Тъй като НДСВ е крайно централизирана партия, редно е да се очаква, че нейният лидер и премиер Симеон Сакскобургготски ще каже тежката си дума как се държим в момент, когато светът е раздвоен. Но дори колегата Тим Себастиан от Би Би Си разбра, че от царя няма да измъкне новина за Ирак. Той 13 пъти попита Сакскобургготски каква е позицията ни и 13 пъти не получи отговор.
Вероятно за световните политици е разбираемо, че малка държава като нашата предпочита да мънка, вместо смело да се изпъчи на амбразурата, преди големите играчи да са се ориентирали. Но
за нашенския електорат неизвестността е плашеща
НДСВ е единствената българска партия, която не познава характеристиките на своите гласоподаватели, следователно не може да разчете какви сигнали те й подават, за да се ориентира как да реагира. Тези, които пуснаха бюлетини за царя, са толкова различни, че едва ли някой някога пак ще може да ги събере за една кауза. Навярно и по въпроса за Ирак електоратът на НДСВ е с пъстри мнения. Дали колебливостта на кабинета и мнозинството ще се хареса на тези гласоподаватели е твърде съмнително. Но дори властта да не излъчи решение за участието ни в някаква операция, партията е длъжна да дава обяснения и да разиграва варианти. В това се състои политиката.
В цялата ситуация политикът, който действа в името на избирателите си, е Ахмед Доган. Въпреки че зае най-твърдата позиция в косовския конфликт, сега Сокола е крайно неразговорлив на тема Ирак. Защото този път САЩ се канят да ударят и мюсюлмани. Може на някои да им се вижда хлъзгава и безпринципна позиция, но Доган познава електората си и му е верен. Невероятно, но факт:
този път сини и червени измениха на своите избиратели
За разлика от управляващите най-изненадващо БСП излезе миналата седмица с ясна, макар и предварителна и подлежаща на промяна позиция по въпроса. Социалистите удариха всички партии в земята не само с факта, че първи се изказаха как трябва да се държи България в кризата, но и защото не изключиха варианта "подкрепа на военен удар на САЩ в Ирак без санкцията на Съвета за сигурност на ООН". Бе подчертано, естествено, че това е най-неприемливият и краен вариант. Решението бе придружено и с редица застраховки и условия - само при изчерпване на всички мирни средства, при неучастие на наши войски в преки бойни действия, с гаранции за националната ни сигурност и сигурни доказателства, че Саддам Хюсеин притежава оръжия за масово унищожение.
В началото на миналата седмица БСП бе партията, която подходи най-смело по въпроса. Това си бе направо сензация, като се има предвид фактът, че соцпартията няма обичай да се изказва ясно и недвусмислено по наболели международни проблеми. А и червеният електорат е настроен принципно ако не антинатовски, то поне антиамерикански и антивоенно.
Само социалистите си знаят какви са причините за подобна категорична позиция. Но най-видната е свързана с факта, че соцпартията е политическата сила, радваща се на най-голямо обществено одобрение, т.е. левите са най-вероятните следващи управници. От тази гледна точка това е и партията, от която най-вече се очаква да представя алтернативи. А алтернативата не значи само да обясняваш какво ще правиш, щом дойдеш на власт, но и да даваш свои отговори на важни въпроси дори когато си в опозиция. Има и втора причина - БСП се опитва да покаже недвусмислено на международните фактори, че дойде ли на власт, няма да отклони България от НАТО. Т.е. с позицията си БСП показва как би се държала, ако сега управляваше страната и поведението на България зависеше от нея. Соцпартията каза и това, което другите не посмяха: че България няма друг избор, освен да подкрепи удара в Ирак, щом ще става член на НАТО (с предварителни гаранции, разбира се, за националната ни сигурност и за изплащането на иракския дълг към нас).
"БСП имаше 3 варианта на поведение",
споделя соцговорителят Ангел Найденов. Първият бе БСП да замълчи и само да анализира. Вторият бе да каже твърдо "не" на удар, а когато все пак се стигне до военни действия, да лавира. "Но така щяхме да създадем впечатление за неискреност и популизъм в конкретната ситуация", смята Найденов. И третият вариант, на който заложиха социалистите - да не се изключва възможността от подкрепа на САЩ, но при ред условия. Ако те не се изпълнят, БСП би могла да промени позицията си, без това да се тълкува като идеологически предразсъдък или опит да се блокира присъединяването на страната към НАТО (най-честото традиционно обвинение към соцпартията).
Точно неизпълнението на тия условия БСП използва, за да се измъкне елегантно от непривичната си позиция - подкрепа на едностранен удар. В неделя левите заявиха, че се обявяват против предприемането на едностранни действия без санкция на Съвета за сигурност на ООН и при липса на убедителни доказателства, че Ирак притежава оръжие за масово унищожение. Някои наблюдатели обявиха, че позицията им е обърната на 180 градуса. Но истината е, че още в началото соцпартията заложи така условията в подкрепа на едностранния удар, че винаги да има възможност да излезе с друга позиция, без да тя да изглежда противоположна на първата.
На финала левите излязоха с аргумента, че кабинетът води преговори зад гърба на парламента и е готов безусловно да подкрепи едностранни действия, преди да са изчерпани всички мирни варианти. "Не искаме да сме щит на такъв тип действия на правителството", обяви Станишев.
И тази по-обтекаема позиция не се харесва на червения електорат обаче, а също и на част от соцръководството. В контекста на предстоящите местни избори дори преработената теза на червените си е риск, който левите ще трябва тепърва да преодоляват. Но това не е прецедент. БСП вече има опит от резкия завой, който направи към НАТО под ръководството на бившия вече соцлидер Георги Първанов. Сега от убедителността на наследника му Станишев зависи как БСП ще обясни на избирателите си своята позиция. Все пак трябва да се отчете, че и спецификата на местните избори - те са най-вече мажоритарни, хората гласуват за личности. Тъй че едва ли соцпартията ще се раздели със значителна част от електората си заради Ирак.
С бързата си позиция по иракската криза БСП направи и още нещо:
иззе един от най-силните козове на СДС,
който досега се биеше в гърдите, че е гарант за прозападната ориентация на България. Защото сините все още нямат официална позиция по проблема Ирак. СДС най-напред мълчеше и чакаше да види как ще се развие дискусията в Съвета за сигурност на ООН. А след това поиска да се изкажат президентът, министър-председателят, комисията по външна политика, парламентът. Междувременно се задоволяваше да описва Саддам Хюсеин като "комунистически лидер" и да обобщава, че "комунистическите лидери финансират световния тероризъм".
СДС създаде впечатлението, че решението на казуса е в ръцете на властта, а опозицията може да дебатира единствено след като стане пределно ясна позицията на управляващите. "Опозицията ще настоява да бъдат информирани политическите сили за целия кръг от варианти за решаване на кризата в Ирак", обясняваше Надежда Михайлова.
Безспорно най-обхватната позиция на лидер на СДС стана видима от статията на бившия министър-председател Иван Костов във в. "Сега". В нея той наблегна на рисковете, които биха се появили пред България, ако бъде заета една от шестте възможни позиции, без да препоръчва едно или друго крайно решение. Костов, както и лидерите на СДС, на БСП и президентът наблегнаха на необходимостта от допълнителни гаранции за националната ни сигурност. В прагматичен стил Костов обясни, че ако пряко се ангажираме с позицията на САЩ, ще имаме проблеми с контактите си с Арабския свят, а ако застанем зад Франция и Германия, можем да изпаднем във външнополитическа безтегловност.
Проблемът пред СДС, породен от липсата на точна и ясна позиция по кризата в Ирак, е прост -
сините могат да изпаднат във вътрешнополитическа безтегловност
До този момент синята партия бе водеща политическа сила, що се касае до контакти със западния свят. Сините станаха членове на Европейската народна партия, поддържаха добри връзки с Германия и Испания, имаха отлични контакти и със САЩ и Великобритания. Днес обаче, изправени пред избор, те не успяват да реагират бързо. Забавените реакции на СДС все повече заприличват на позицията на БСП при пуча срещу Елцин през 1991 г. Тогава социалистите просто не се снишиха и не изказаха никакво мнение.
Липсата на позиция вероятно ще рефлектира и върху синия електорат. До този момент той разглеждаше евроатлантическото семейство като общност, в която хората се обичат като братя. Сега е изправен пред избора кой от братята да избере.
Естествено партньорите на СДС от Народен съюз-ДП и БЗНС-НС също не успяха да избистрят пределно ясна позиция по казуса. Въпреки това Анастасия Мозер формулира далеч по-обозримото: "Народен съюз подкрепя удари в Ирак, но не и преди да се изчерпят всички мирни възможности."