|
Несъмнено първичната ангиопластика е най-върховият метод за лечение на инфаркт. При него шансът пациентът да оцелее е най-голям, рискът от инвалидизация и последващи инфаркти намалява. Това е световно доказано. Засега ще се полага безплатно само на софиянци и пловдивчани, тъй като само в тези два града има специалисти и най-вече апаратура и оборудвани лаборатории за ангиопластика. Те са в "Св. Екатерина", Правителствена болница, Националната кардиологична болница и Александровска болница в София и в университетската "Св. Георги" в Пловдив.
Как обичайно се лекува инфаркт?
Инфаркт се получава при запушване на някоя от артериите, които захранват сърдечния мускул с кръв. Обикновено артерията се запушва от тромб (съсирек). Частта на сърцето, която се захранва от съответната артерия започва да загива.
"Артерията се отпушва по 2 начина - с ангиопластика, безспорно върхова технология, или с медикаменти, които се вкарват венозно", обяснява проф. Младен Григоров, шеф на кардиологията на Втора градска болница в София. При ангиопластика в запушената артерия се поставя специално устройство, което осигурява проходимост на кръвта. Артерията се отпушва почти 100%. "Безспорно е, че у нас има няколко екипа, които могат да я правят. Най-напред в това отношение е екипът на "Св. Екатерина", ръководен от доц. Юлия Джоргова", колегиално подчертава проф.Григоров. А за пионер на тези методи у нас се води здравният министър Божидар Финков.
В зависимост от нужните консумативи за
една ангиопластика са нужни около 4000-5000 лв.
Лекарственият метод има по-малък успех от ангиопластиката - около 50%. При него с медикаменти се стопява частично или напълно тромбът, който е запушил артерията.
Има и други начини за лечение на инфаркт - пак с медикаменти се намаляват кислородните нужди на страдащия от кислороден глад сърдечен мускул. В общи линии те обаче са били актуални преди 30 години.
Ангиопластиката е и единственият начин да се спаси човек с инфаркт, който е пред шок, стига да се оперира навреме - в първите 3 часа от началото на удара. За това обаче се иска желязна организация и високоспециализирана лаборатория. В момента у нас има 20-ина такива специалисти, разпределени в 5-те болници в София и Пловдив.
Медикаментозният метод има времево предимство - той може да бъде успешен, ако се приложи в първите 6 часа. Вярно - не е толкова сигурен, но е по силите на всеки кардиолог или интернист във всяка болница с интензивно отделение в цялата страна.
Оказва се обаче, че основният минус на медикаментозното лечение понастоящем
е липсата на медикаменти
По-модерният медикамент, наречен активираният тъканен плазминоген, струва 2000 лв. за един инфаркт. По-старият - стрептокиназата, струва 200 лв.
"Тъканният плазминоген е 10 пъти по-скъп, защото е много по-безопасен за приложение и може да се прилага при минимален лабораторен контрол", обяснява проф. Григоров.
"Скъпият медикамент го има по болниците, доколкото има пари за доставки. А по-евтиният изобщо го няма. В момента у нас получава медикаментозно лечение този, който има пари да си го набави сам. Не знам болница, която може да се позволи да дава по 2000 лв. за едно лекарство само за един инфаркт, да не говорим за останалите нужни медикаменти. А здравната каса плаща само 600 лв. за лечение на инфаркт", допълва кардиологът.
Преди 2 години в цялата страна изчезнал по-евтиният медикамент. Оказва се, че фирмата производител не е подновила задължителната регистрация на медикамента в Изпълнителната агенция по лекарствата. Търговци твърдят, че регистрацията няма и да се поднови. От агенцията по лекарствата обясниха, че стрептокиназата постепенно се изтегля от производство в световен мащаб заради появата на по-съвременния активиран тъканен плазминоген. Което обаче не значи, че все още не се произвежда и използва в редица страни. Логично е да се предположи, че производителят е загубил интерес към българския пазар поради липсата на централизирани поръчки от здравното министерство и подопечните му болници.
"Заради липсата на лекарства за отпушване на тромбите се върнахме 30 години назад в лечението - пациентите се лекуват с лекарства, които се прилагат за намаляване на кислородните нужди на сърцето", ядосва се Младен Григоров.
"Не знам защо министерството се хвърля на ангиопластика, преди да е осигурило лекарства за медикаментозния метод. Доброто решение беше в цялата страна за 16-те хиляди инфаркта, които се получават годишно, да се осигурят медикаменти, а тези, на които лекарствата не могат да помогнат - да минават към ангиопластика. Сега да не стане така, че
с катюши стреляме по врабци",
пита се лекарят. Някои граждани ще получат ангиопластика, а други, просто защото не живеят в София - лечение от преди 30 години.
"Има и друго - екипите на "Бърза помощ" ще карат инфарктите в София директно за ангиопластика. Достатъчно обучени ли са те поне да преценят дали става дума за инфаркт или за нещо друго? Ами ако почнат да карат всяка гръдна болка, което вероятно ще стане - какво ще се получи тогава? Защото и опитен кардиолог не винаги може много точно да прецени , та камо ли "Бърза помощ", особено ако екипът не е обучен. Да не говорим, че те не винаги идват навреме, продължава Григоров.
"Познавайки българската действителност, каквато и организация да се създаде - ангиопластиката ще касае неколкостотин души, въпреки че инфарктите в София са около 2000", заключва специалистът.
КАРЕ
Експертът от здравно министерство д-р Момчил Енчев:
Липсата на евтини медикаменти не е проблем на МЗ, а на производителите
- Кои са положителните и отрицателните страни на ангиопластиката?
- Ангиопластиката дава изключително високо качество и ефект. При използването й в 90-95% от случаите се преодолява в максимална степен инфаркта. Във висока степен намалява рискът от смърт, и в 100% от случаите - инвалидността. В сравнение с останалите начини за лечение пациентът се връща най-бързо към нормалния си начин на живот. От икономическа гледна точка ангиопластиката също е по-ефективна, тъй като се намалява разходът за лекарства при налагащото се при другите методи по-продължително лечение. Лошите страни на този метод са известните рискове при използването му и че не приложим при абсолютно всеки пациент. Проблем е и липсата на достатъчно кадри и оборудвани структури в България, където да се прави ангиопластика. Не се покрива територията на цялата страна. Методът ще се прилага за всички пациенти в София и Пловдив, които са подходящи от медицинска гледна точка.
- Каква ще е организацията? Какво става, ако гост на столицата получи инфаркт в София?
- Дали е гост на столицата или дори чужденец - това няма значение, тъй като става дума за спешна помощ. Екипът на "Бърза помощ" го кара в един от 4-те центъра, където се прави ангиопластика. Те ще дават дежурства - пациентът отива в този, който е дежурен. Дали има противопоказания трябва да реши лекарят, който първи и влязъл в контакт с болния - в 90% от случаите това е "Бърза помощ". Ако има противопоказания или са минали повече от 4 часа, пациентът се лекува по рутинните методи в някоя от градските болници, или пак в някой от кардиологичните центрове.
- Ще се обучава ли допълнително "Бърза помощ" да разпознава инфарктите и противопоказните за ангиопластика болести?
- "Бърза помощ" в София и Пловдив разполага с изключително добре подготвени специалисти в областта на спешната кардиология. Те могат за няколко минути да установят наличие или липса на инфаркт - това им е работата. Имат също и нужната апаратура.
- Гражданите се призовават при всяка гръдна болка да викат "Бърза помощ". Няма ли опасност от задръстване на дежурния център със съмнения за инфаркти?
- Не. "Бърза помощ" установява дали има инфаркт. Ако няма - човекът си остава вкъщи. Ако има инфаркт "Бърза помощ" го насочва към дежурния център. Графикът е така направен, че не може да става задръстване с пациенти. Ако се струпат много пациенти, проблемът е къде ще бъдат настанени след ангиопластиката. Има договорености с другите градски болници, които ще приемат болните за наблюдение.
- Защо министерството не поема и медикаментозното лечение на инфаркт?
- По-евтиното лекарство - стрептокиназата е ефективна в около 50% от случаите. Проблемът с липсата му наистина съществува. Но той е проблем на производителя и вносителя, а не на МЗ. На пазара се намира по-скъпият медикамент - активиран тъканен плазминоген. Той е с по-добър ефект - 60%, но съответно и рисковете от приложението му са по-големи. Да не говорим за цената. Той и сега се ползва, но заради рисковете приложението му е по-ограничено и е при по-малко хора.
- Пациентът в Тутракан не получава нищо освен лекарства за намаляване на кислородните нужди на сърцето, а този в София - ангиопластика. Защо да не осигурите медикаменти, които не искат кой знае какви специалисти и техника, за всички?
- Прилагането на медикаментозно лечение също иска високоспециализирани кадри. Там рисковете са големи, иска се оборудване, което да дозира медикамента. Да, специалисти има в повечето болници с интензивни отделения. И това се прави и в Попово, и в Търговище, даже от екипите на спешна помощ - прилага се по-скъпият медикамент заради липсата на стрептокиназа.
- Те нямат пари за него.
- Ако има ангиопластика, никой няма да отиде да слага тъканен плазминоген, защото рисковете са много по-големи - около 30%. При ангиопластика е 2-5% И затова МЗ не го купува - просто не може да се прилага на всеки пациент.
- За колко инфаркта ще стигнат 3.5-те млн. лв., осигурени от МЗ за ангиопластика?
- Вече е проведен търгът, купени са консумативи. Предварително не може да се каже за колко инфаркта ще стигнат, но се счита, че количествата, купени до момента, ще са достатъчни до средата на годината.
|