|
Седемте дружества, разделили си електроснабдяването на цяла България, покриват огромни територии, имат милиони абонати и лицензия за изключителното право да им продават ток. Традиционно такива дружества се считат за най-апетитните хапки в енергетиката. Затова и енергийният министър Милко Ковачев обяви, че държавата чака от продажбата им 300-400 млн. евро.
Плановете на кандидат-купувачите могат да се объркат от новия проект за закон за енергетиката, пуснат за обществено обсъждане в понеделник. Ако той се приеме в този вид, лесните печалби от единични големи консуматори ще са почти недостижим блян за ЕРП-тата, които ще трябва да се посветят на грижите и проблемите на милионите битови потребители.
Според проекта за нов закон електроенергийният пазар в България още в края на следващата година трябва да се подчинява на коренно различни правила от сегашните. От 2000 г.
досега у нас действа принципът "единствен купувач"
Зад това определение се крие НЕК, която е собственик на цялата национална мрежа за високо напрежение и единствена има право да купува ток от производителите - ТЕЦ, ВЕЦ или АЕЦ. Цената се определя от Държавната комисия за енергийно регулиране (ДКЕР) по специална методика. Тя трябва да покрива разходите и да осигурява на производителите малка печалба.
НЕК продава тока на седемте ЕРП-та, калкулирайки в цената собствените си разходи и печалба, а те - на консуматорите. Засега тази крайна цена е регулирана. Вече има методиката за образуването й на пазарен принцип, но тя не се прилага на практика. Според енергийната стратегия така ще е до края на 2004 г.
Според новите правила, описани в проекта за закон, електроенергийната система вече се разделя на два сектора: регулиран и нерегулиран.
Регулираният сектор засяга обществения доставчик на електроенергия, т.е. бившата НЕК. Тя пак ще купува тока от производителите и ще го продава на ЕРП-та по цени, определени от ДКЕР. Комисията обаче вече няма да се води от социални съображения, както досега, а ще прилага стриктно методиката за пазарно образуване на цените. Което неминуемо ще доведе до повишаването им и ще удари населението по джоба.
Извън тази система остава един нерегулиран сектор. Играчите в него - т.нар. "привилегировани потребители", имат право да купуват ток откъдето искат. Според наредба на ДКЕР такива са консуматори, които имат годишен харч от поне 100 млн. киловатчаса, не са ЕРП-та и нямат просрочени задължения към НЕК. Засега
на тези условия отговарят 11 големи български предприятия,
на които се дължи общо 9% от вътрешната консумация на електроенергия в България. Именно те ще могат от 1 юли 2003 г. сами да се договарят с производителите на електроенергия. Предприятията ще плащат и такса пренос на оператора, чиято мрежа използват - НЕК или ЕРП. Размерът на таксата обаче се регулира от държавата и печалбата е минимална.
Всичко това прави бизнеса на бъдещите собственици на ЕРП-та по-малко атрактивен, защото в един момент те ще престанат да продават ток на всички големи предприятия, откъдето идва сигурната им печалба. Приходите им ще се формират главно от битовите абонати. Което със сигурност няма да им гарантира бърза възвращаемост на направените в старите градски електроразпределителни мрежи инвестиции.
От една страна, ЕРП-тата не могат да разчитат на увеличаване на потреблението, защото по-високите цени ще накарат повечето семейства да икономисват ток. От друга страна, битовите консуматори винаги са проблемни - у нас почти няма населено място без компактна маса от роми, убедени, че неща като тока, които не се виждат, няма нужда и да се плащат. Дори в сравнително платежоспособен регион като софийския се оказва, че
редовни платци са едва около 30% от битовите консуматори
Друг проблем пред бъдещите собственици на ЕРП е, че в закона за енергетиката не са предвидени никакви графици за процеса на либерализация. Конкретните изисквания за признаването на статута "привилегирован потребител" са описани в наредба, която очевидно ще се изменя и допълва всяка година. А такъв подход в българските условия винаги създава възможности за корупция или поне за неясни договорки. Споменът от скандалите с цените на водата в София все още е пресен - там критериите за определянето им се дописваха многократно в анекси към концесионния договор между общината и "Нешънъл уотър".
Далеч по-голям обществен отзвук ще има едно друго обстоятелство - липсва ясна идея
как ще се определят крайните цени на тока след 2004 г.
В проектозакона има цял раздел, наречен "ценово регулиране", но той описва с най-общи думи кои разходи се признават за присъщи и могат да се включват в цената на тока, и кои не. Едва ли изрази от рода на "ремонти и инвестиционни програми за развитие и модернизация на енергийните обекти", вписани в проектозакона, са достатъчно конкретни, за да се прилагат без проблеми в практиката.
А това е особено важно - може самата приватизационна сделка за ЕРП-тата да е извън съдебен контрол, но по-нататъшният бизнес на тези дружества зависи от административни актове, които със сигурност ще могат да се обжалват. И още отсега може да се прогнозира, че определянето на енергийните цени от ДКЕР ще бъде постоянен повод за спорове в съда.
Досега разходите, които правят енергийните дружества, бяха обект на няколко дела, заведени във Върховния административен съд. Пловдивският адвокат Михаил Екимджиев дори успя да спечели дело срещу самата наредба, определяща методиката за образуване на изкупните цени заради разтегливия израз "и други разходи". Мотивът на съда беше, че това определение позволява на централите да правят икономически неизгодни за обществото разходи, които после да бъдат включени в цената.
Дело срещу енергийната комисия миналата година заведе и АЕЦ, жалвайки се, че тя не им призна разходите, направени за битови удобства на работещите в централата.
И частни собственици на енергийни обекти вече водят такива дела. В момента собствениците на големи ВЕЦ-ове, купени през 2001 и 2002 г., съдят ДКЕР за определените от нея изкупни цени на тока. Едно от делата, заведено от собственика на каскадите "Искър" и "Пиринска Бистрица" - "Мекамиди-София", е в напреднал стадий и предстои открито заседание, насрочено за февруари.
"Мекамиди" се жалва, че цената от 60 лева за един мегаватчас ток, произведен от централите им, е незаконно определена и не отговаря на разходите й. Проблемът идва оттам, че "Мекамиди" купи ВЕЦ-овете на търг, предлагайки най-високи цени и най-големи бъдещи инвестиции. Но така изкупната цена на тока става прекалено висока. Затова ДКЕР оспорва самия характер на направените инвестиции, считайки, че ВЕЦ-овете са в достатъчно добро състояние, за да се налагат такива модернизации. В приватизационния договор обаче са записани големи инвестиции и неизпълнението им води до санкции за собствениците.
В същата ситуация утре ще изпаднат и собствениците на ЕРП-тата. Само че при тях
мащабите ще са много по-големи и общественият отзвук - по-силен
Разбира се, всяко правило, както се приема, така може и да се промени. Това е най-лесното. Проблем ще е, ако тези въпроси останат за решаване след сключването на приватизационните сделки. Защото липсата на ясна регулация създава две еднакво големи опасности: или инвеститорите да поставят обществото пред свършен факт, заплашвайки при най-малкия повод с дърпане на шалтера, или управляващите да рекетират инвеститорите.
каре
КОЙ ЩЕ КУПУВА СВОБОДНО ТОК ОТ 1 ЮЛИ
"Мини Марица-изток"
"Стомана"
КЦМ
"Асарел Медет"
"Елаците мед"
"Юмикор мед"
"Девня цимент"
"Агрополихим"
"Неохим"
"ЛУКойл Нефтохим-Бургас"