От библейската Вавилонска кула няма и следа в Ирак, но покрай Ирак Европа си направи политическа "вавилонска кула", в която трудно се разбира кой какво казва. В средата на миналата седмица пролича колко илюзорна е единната европейска външна политика. В Съвета за сигурност на ООН Франция и Германия заеха категорична позиция срещу Вашингтон, който няма търпение да удари Багдад. Тяхното "европейско единство" бе контрирано от Великобритания и Испания, които със забележителната подкрепа на България очертават лагера на "твърдите" зад САЩ.

Трябва да правим разлика между "стара и нова Европа", обяви преди десетина дни шефът на Пентагона Доналд Ръмсфелд, като обясни, че надеждите на Вашингтон са насочени към кандидатките за членство в ЕС от Централна и Източна Европа. Неговата



по армейски недипломатична стъпка



предизвика масови уверения от столиците на 15-те, че на Стария континент не може да се прави делене на "стари" и "нови". Словесното единство обаче изтрая само седмица, защото миналия четвъртък осем "стари" и "нови" в ЕС написаха многозначителна статия, публикувана едновременно в британския "Таймс" и американския "Уолстрийт джърнъл", призоваваща за европейско единство зад САЩ за сметка на Франция и Германия. Лидерите на Великобритания, Испания, Италия, Португалия, Дания, Унгария, Чехия и Полша решиха без никакъв юбилеен повод за изразят благодарност за "смелостта и щедростта на Америка" в гарантирането на мира в Европа. В завоалирана форма Париж и Берлин бяха призовани от осемте да се присъединят към "непоколебимата решителност и твърдата международна сплотеност на всички страни, за които свободата е скъпа".

Черновата на статията бе написана от испанския премиер Хосе Мария Аснар, а останалите ръководители я дописаха и подписаха. Инициативата подсказваше недоволство от амбицията на Франция и Германия да говорят от името на цяла Европа и да чертаят бъдещата й архитектура на двустранни срещи в Елисейския дворец или други символични за двете държави места.

Интересно е, че докато Аснар събираше проамерикански фронт сред членовете и кандидат-членовете на Европейския съюз, неговият съпартиец от десницата Гилермо Мартинес Касан



издигна знамето на антиамериканския фронт



в другата основна европейска организация - Съвета на Европа. В деня на публикуването на статията на осемте Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) отправяше остри думи срещу Вашингтон по време на извънреден дебат за Ирак, за който тонът бе даден от Мартинес Касан от името на групата на Европейската народна партия (християндемократическия интернационал). В Двореца на Европа едва неколцина депутати (главно британци) се осмелиха да подкрепят американската политика, и то толкова неубедително, че само потвърдиха колко слаби са аргументите за скорошна война срещу Ирак. Въпреки разширения си състав (този път в Страсбург се явиха освен титулярите също и техни заместници)

българската делегация постигна рядко единодушие - всички решиха да мълчат



и никой не обясни пред делегатите от останалите 43 държави каква е позицията на България. Тяхното мълчание бе точна илюстрация на мъглата, с която София прикрива неудобството си да приглася на САЩ в ООН, като в същото време само си отваря устата в европейския хор, колкото да имитира, че пее с другите. Но какво да прави, след като в Европа диригентите тактуват едно, хористите пеят по различни ноти, а кандидатите за слушатели намаляват?

Британски депутати, сред които и добре познатият у нас бивш докладчик за България Дейвид Аткинсън, положиха огромни усилия да вмъкнат чрез поправки в резолюцията на ПАСЕ формулировката, че са констатирани "материални нарушения" от страна на Ирак на резолюция 1441 на ООН, което всъщност е парола за война. Номерът не мина, защото останалите депутати бяха нащрек. Гласуването бе електронно и трудно можеше да се установи какво копче са натискали нашите пратеници в Страсбург. Но по принципа на изключването може да се предположи, че са се придържали към европейска, а не проамериканска позиция, или въобще не са гласували. Активните защитници на твърдия подход бяха една дузина - т.е. колкото гласуваха против резолюцията или се въздържаха. Техните имена са известни, защото се подписаха под предложенията за поправки на резолюцията. Сред тях нямаше българи.