|
Бизнесът не е вече битие, а битка, бой с бухалки, блудство с малолетни, педофилия с наивници, геронтофилия с пенсиите на родителите, мазофашизъм и фетишизъм в действие, без противодействие...
С рухването на Берлинската стена се отприщи застоялата свобода на Запада и тя заля нови необятни пазари в бившия Съветски съюз и неговите доскорошни европейски сателити. Краят на 80-те и началото на 90-те години се оказаха преходни не само за бившите соцстрани, но и за всички развити държави, изповядващи правилата на демокрацията. Този преход не свършва с въвеждане на еврото и общите граници. Обратно - всеобщата криза предстои - интерглобалното общество е заразено с бацила на бързата и лесна печалба, някогашното пиратско мислене днес тържествува над почтеното предприемачество. Как? Чрез отлично организираната пирамида на свободолюбивите икономически сношения.
С една дума -
никой не може да ограничи властта на властващата мафия.
Бързоликвидната демокрация налапа, сдъвка на крак и глътна заедно с целофановата опаковка суровото и старо месо на класическия, вечно модернизиращ се капитализъм. Капитализмът с човешко лице умря от задушаване. И малко преди да издъхне повърна върху себе си демоничната си същност. Крадците, преследвани из цяла средновековна Европа, авантюристите, морските пирати и земните главорези, рожбите на извънзаконната любов към свободата - които преди двеста години основаха своя държава - днес тържествуват над света, не толкова чрез своите почтени потомци, колкото чрез своите безскрупулни, но все още работещи принципи на безкомпромистното забогатяване.
Свърхегоизмът на свръхдържавата Америка е на път да изплюска и себе си.
Дори и собствените си фекалии, ако трябва, но не и да признае, че е време да отстъпи от своето алчно световното лидерство. Което и без друго в този си вид вече агонизира...
Любопитно е да се наблюдава как светкавично се клонираха в единен световен организъм руската жестокост, сибирската безцеремонност и азиатската първобитност с вибриращите фини дисплеи на щатските финансови мародери. Как напусналите своите централи ексченгета, разузнавачи и контраразузнавачи от американските и руски секретни служби немедлено издигнаха скорострелния бизнес в оръжие от първа небоходимост.
Биороботното високо развито общество все повече изостава от своя имперско-корпоративен елит, който, освен че е безименен и безгласен, невидим и непрозрачен, е неудържим в своята алчност и всеядност.
Никога, както сега, лявото не е било толкова безпомощно.
Лявото, което е дясната ръка на Бога, а не безбожният тотем на болшевишкото, на комунистическото. Лявото винаги е било по-близо до Бога, но през изминалия ХХ век то изживя своя глобализъм, своя тоталитаристичен миг чрез националсоциалистите на Хитлер и интернационалсоциалистите на Сталин. Двете крайно леви идеи за народно управление в името на народа доведоха две крайно комплексирани джуджета на върха на тези народи. И временния им съюз светкавично се превърна във Втора светновна война.
Докато през Първата европейска война капитализмът се модернизираше чрез преразпределение на територии и сфери на влияние, през Втората той получи онзи урок, който не искаше да научи - че бедността не е порок, но крайната бедност притежава безкрайна порочност. Днес крайната бедност е командирована в периферията на цивилизацията - Африка, съветската Азия, Южна Америка... Глобализацията ощети народите от Третия свят като им разкри чрез спътниковата телевизия колко са изостанали и нещастни, без да са знаели действителните пропорции на своя бит...
Но лявото като цяло е не само по-бедно, но и по-победено. След демитологизирането на мита за равенство, братство и свобода при съветския пакт за мир, лявата идея изтъня до сигмента на ненужното чувство за справедливост.
Ненужно, защото е неприложимо в глобалното село -
шаманът от Йю Йорк е зает със своя гняв, етнографските народи тълкуват понятието "морал" като го дъвчат като стара дъвка - защото нямат пари да си купят нова. В момента лявото не може нито да е ново, нито да е модерно, нито да е фукционално. То отдавна е убито - вече повече от двайсет-трийсет години нито Америка, нито Европа, нито дори Балканите родиха нов вид духовен шедьовър. Големите американски писатели са мъртви, известните руски никой вече не ги чете, Франция, Германия, Италия и Англия са скучни като Белгия, Холандия, Норвегия, Швеция и Финландия заедно - в това отношение. Няма нито един нов поет, който да е покорил света като Бродски, например. Няма го вторият Маркес, третият Фицджералд, поредният Хемингуей... Хубавият филмов разказ уби художествената проза. И високата поезия. Светът няма нужда от нови духовни водачи, от непокорни защитници или блестящи илюзионисти - Вебер, Фуко, Тофлър, Фукояма, Хаберамс, Бек, Бауман, Дарендорф и сие са еднооки сред слепите. И слепи сред станали разнооки от смут, печал и безиходица обществени маси. Науката, както и властта, все повече се отдалечава от улицата, а и самата улица върви все по-надолу към улицата, която води към долното...
Светът няма нужда от морал, от съвест, от справедливост,
от почит към традицията, от страх пред Бога, от любов към ближния. А без тези дигитални сегменти лявото остава направо без мъжки гениталии. Без харизма. Без своето Право, инвестиращо в семиотиката на "срама" и "страха", в женското начало на демоса.
Самият демос е на път да се лиши не само от националната си държава, но и от своя оплодител - пазарът като спонтанен обществен ред. Защото и вечната размножителна сила на пазарните отношения е вече твърде организирана. Не по социалистически, а по глобалистически - чрез световната организирана престъпност.
Новите демокрации за десет години се превърнаха в новите икономически територии. Гражданските общества, още преди да си стъпили на краката си, вече са наведени и пълзят в самопринуда. Защото външната принуда е стотици пъти по-силна, напориста и масова. Държавата като такава - от преди 1989 г. - е пред изчезване.
Какво е тогава бъдещето на гражданското общество в някаква държвност, обречена на изчезване? Как гласът, например, на несъгласието, произведен в Тирана ще бъде чут от
тирана на глобализма?
Възможно ли е глобално гражданско общество, в което една държава, един народ и една валутна единица решават бъдещето на планетата? Краят на историята ли действително дойде или само усещаме всеобща криза в модерните регулатори? Подреденият хаос - този прословут нов планетарен ред е несполучлив проект. Завършената завършеност не означава висок коефицент на надежност. Защото идеята си пати от собствената реализация. И не само превзема пътя ни към Европа, а го пренасочва в посока към новото робство. На осъзнато робство. На съзнателния избор да бъдеш един като всички. Вътрешно подреден, външно небрежен, с визитка: егоист, равнодушен към всичко, което не те засяга пряко.
Дори пропагандираните до втръсване общоевропейските ценности за този тип роб са отминало понятие, защото тези ценности са производни на дълги пререкания с миналото, със съветския социализъм, който също е в миналото, с отминалия вече стремеж на капитализма да се самоусъвършенства в практиките.
Защо ли? Защото Западна Европа е съпобедител в Студената война и има нужда от почивка, а не от нови самокритики и качествено нова модерност.
Светът е болен от несигурност. Демонът на демокрацията се оказа отвратителен, след като уби с търпение и натурални сокове чудовището на авторитаризма. Всички народи искат от своите избрани от тях правителства защита срещу престъпността, корупцията, контрабандата, наркоманията, нелегалния трафик на оръжия и хора, на нелоялна емигрантска конкуренция, искат ефикасни мерки срещу търговията с бели робини, с детска плът, с човешки органи, искат здрав контрол срещу финансовите далавери, срещу чиновническия терор над малкия човек. Всички народи смятат своите правителства за основни причинители на тези обществени злини, всички подозираме властниците си, че крадат безсрамно от общите ни пари. И за жалост, почти винаги, сме прави.
Но лявото не може да се самоорганизира, защото го няма основния надървен прът - класовото разслоение. Глобализмът окончателно разми класите. Къде е работническата класа? Осъзнатото селячество? Интелигенцията? Къде е недоволното офицерство, нравствените духовници /педофили?/, къде е научно-техническата интелигенция?
Средната класа е разсипан бульон върху покривката на света.
И там мазните петънца битуват с парченцето от лютива чушчица, редом с топченцето месце. И трохата хляб, и недоизпитата чаша вино. Всички заедно, когато му дойде времето, ще бъдат изхвърлени в общата кофа за боклук, защото не са елемент от натюрморта на домашната, семейна трапеза, а са част от пластмасовия лукс на американските заведения за бързо хранене.
Франция вече въвежда закон срещу разгащената проституция, наглите просяци, нахалните бездомници, които се заселват, където им падне. Дясното е във възход, но трябва да се самокоригира, ако иска още малко да остане на власт като истинско дясно. А не като бясно, какъвто е презокеанският модел. Здравата ръка днес означава крумови закони и още по-крумови практики.
Тъй като християнството е в глобална криза. И по-добре е по-бързо да се признае това, отколкото лицемерно да се говори за грехове и прошка. И Библията отново да се прочете отпред назад, а не само отзад - до средата...Староеврейският опит, от който видимо мнозина се гнусят, след 2000 години трябва отново да бъде приложен. Но не зъб за зъб и око - за око. А решително - със замах, водещ до обезглавяване на тялото на световната престъпност. Но пожене това едва ли ще се случи, поради ниската заинтересованост на гущера сам да си къса опашката от долари, разгулът на глобализацията ще доведе до нови сблъсъци на цивилизациите.
Какви? Такива: европейската разнородност срещу американската хомогенност, китайската вероломност срещу руската агресивност, арабската изостаналост срещу всички... Или обратно - всички срещу Господаря на света и неговата разколебана ловна дружинка... На старите народи вече не им се убива. Защото глобализмът ги превърна от ловци на безбожници в особен вид високостандартен дивеч. Който в суматохата също може да отнесе куршума като най-обикновена другоезична свиня.
|