Мненията се раздвояват диаметрално. Според едни - главно износители и прекупвачи на земеделска продукция -



ДДС-сметката сложи ясен ред



във възстановяването на данъка и веднъж завинаги гарантира, че който си е платил полагащия се процент от всяка сделка, може да спи без риск, че заради измамите на незнайни предишни собственици на същата стока държавата може да откаже и на най-изрядния търговец връщането на ДДС. Нещо повече, тя може да си поиска обратно всички прихванати суми по данъка, при това с лихвите. Такава практика - да преследва читавите за сметка на търговците - бе подхванала данъчната администрация през 2001 г. Ревизиите за възстановяване на ДДС се точеха безкрайно, лавина от насрещни проверки заливаше данъчните служби. С ДДС-сметката хем събираемостта на данъка нарасна, хем работата на регистрираните по ДДС стана по-безопасна. Според застъпници на обратната теза



ДДС-сметката нарушава правата



на търговеца и блокира част от оборотните му средства, защото сумите по нея могат да се теглят само с разрешение на данъчните власти. Тази е причината да настояват ДДС-сметката да бъде незабавно отменена. Кое е вярното? Разбира се, като автор на идеята за ДДС-сметката аз съм привърженик на първата теза. Иначе не бих я предлагал. (Редовните читатели на "Сега" си спомнят, че идеята за новия механизъм за плащане на ДДС бе публикувана под тази рубрика на 29. 10. 2001 г. със заглавие "Турбо ДДС".) Но съм длъжен да потвърдя, че аргументите срещу ДДС-сметката са основателни. Все още този



уникален български инструмент



не работи нормално. България е единствената (засега) страна в света, където се ползва разделно плащане на ДДС по отделна банкова сметка с ограничено разпореждане. Във всички останали страни, прилагащи ДДС, също има отделна сметка за ДДС, но тя се води от регистрирания търговец. У нас за първи път тази вътрешна счетоводна сметка на търговеца се отдели като външна от него банкова сметка. Това стана възможно поради уникалната банкова инфраструктура на България - единствената страна с единна и 100% автоматизирана система за междубанкови плащания в левове, позволяваща всяка банка да следи плащането от ДДС-сметките да се насочва само към други ДДС-сметки или към бюджета. Така банковата система може да гарантира пред държавата риска от присвояване на получените като плащане на ДДС средства от изчезващи фантомни търговци. Веднъж постъпила по някоя ДДС-сметка, сумата на данъка не може да напусне блокирания ДДС-оборот без разрешение на данъчните, освен ако не се внесе в бюджета.



Неуредиците са от страх



да не би държавата да приложи механизма на ДДС-сметката в пълния му вид. Лесно може да се докаже, че колкото по-голяма част от всички плащания на ДДС вървят през затворения оборот на ДДС-сметките, толкова по-малко средства на търговците ще бъдат блокирани в него, защото ще нарасне скоростта, с която едни и същи наличности се ползват за плащане. Това е познатият на всеки финансист ефект на клиринга: колкото по-голям е делът на обхванатите в клиринга плащания, толкова по-малки са клиринговите салда, нужни за обслужване на целия оборот. Задържането на оборотни средства на търговците, срещу което с пълно право протестират критиците на ДДС-сметката, се дължи на факта, че този механизъм засега обслужва една половината от всички плащания на данъка. Но



ДДС-сметката вече премина няколко фази



на развитие. Първоначално тя бе срамежливо приета в Закона за ДДС като доброволна възможност - който иска, си открива ДДС-сметка; който иска, му плаща по нея. След това законодателят се сети, че измамниците никога няма да си открият ДДС-сметки, и преминахме към втора фаза: всеки регистриран по ДДС задължително трябва да открие ДДС-сметка, който от неговите купувачи желае, може да му плаща ДДС по нея, а който иска, може да плаща цялата цена на купената стока по банкова сметка на продавача или в брой. След като данъчните се убедиха в предимствата на ДДС-сметката, от началото на 2002 г. всички плащания на ДДС за покупки над 5 хил. лв. вече задължително минават само през ДДС-сметките. Но това не е достатъчно. Механизмът все още е осакатен и няма да работи нормално, докато не направим задължителната следваща крачка.



Трябва да се затвори кръгооборотът



на ДДС, който засега е прекъснат. Колкото по-бързо държавата се върне към първоначалната идея за ДДС-сметката, толкова по-малко ще са исканията за теглене на суми от ДДС-сметките, по-кратки ще са забавите за възстановяване на данъка и по-ефективно ще е събирането му. За да стане това, трябва и митническата администрация да възстановява ДДС на износителите само по ДДС-сметките им, но веднага - до 2-3 дни след износа. Тогава ДДС-сметките - от вноса през цялото вътрешно обращение до износа - ще образуват затворен контур, от който далеч по-рядко ще се теглят суми. Защото нормалното за всички фирми е да работят с печалба, т.е. регулярно да внасят ДДС в бюджета, а връщане на ДДС от затворения контур на ДДС-сметките ще се налага само при сезонни прекъсвания на дейността и при значителни инвестиции на регистрираните по ДДС търговци.