|
Днес партиите дори не си правят труда да пращат послание на обществото, че търсят най-достойния борец в битката за София. А бившият градоначалник отдавна е избърсал сълзите, които проля, напускайки столичната община.
В същото време на вота в столицата се гледа с такова очакване, все едно ще избираме кмет за четири години, а не кмет, който просто трябва да довърши мандата на Софиянски. И нито една от партиите не обяснява на избирателите си, че
който и да бъде избран за кмет, той ще е с вързани ръце,
защото на практика общинският съвет взима решенията. А той си е все така стар, пъстър и недействащ.
Истината е, че и самите софиянци имат грешна представа какво точно може да свърши бъдещият кмет. Защото как иначе ще си обясним факта, че те очакват от него да разреши хаоса и корупцията в общинската администрация? Това е проблем номер 1, посочен от столичани в едно социологическо проучване. Ясно е, че няма как. Не и кметът.
Защо се получи така?
Защото софийските избори се натовариха с такъв политически смисъл, който няма нищо общо нито с битката за кметския стол, нито с решаването на столичните проблеми. Партиите решиха, че този вот може да реши техни, вътрешнопартийни проблеми. И придадоха на частичния избор значение, колкото на гласуване от национално значение.
Благожелателите на тройната коалиция БСП-НДСВ-ДПС са едни от виновниците вотът в София да придобие различен от истинския смисъл на кметската борба. За тях сработването на тройната коалиция и на местно ниво е сценарий, който на всяка цена трябва да бъде осъществен. В осъществяването му се появиха всякакви помощни тези от типа: "БСП да подкрепи сега жълтите, за да дадат те подкрепа за Георги Първанов на президентския вот". Крайно несъстоятелна теза. Подобна теза няма как да хване декиш дори и в средите на самата левица, която вече на два пъти се сблъска с дадената от НДСВ дума. Веднъж - на президентските избори през 2001 г., и втори път - при разговорите за сегашния кабинет. И в двата случая царската дума винаги бе предпоследна и след нея следваше нова.
Партийните игри са другата причина
за изкривения смисъл на изборите в столицата. Всеки един от основните политически играчи преследва своя цел на този вот, която няма нищо общо с подобряване управлението на столицата.
При НДСВ и БСП нещата изглеждат най-сложни. Дилемата "Сами или в коалиция" нямаше да съществува, ако кабинетът не бе заченат с такъв зор и с такава липса на доверие между партньорите. Изборите в София са подходящ тест за устойчивостта на тази коалиция. В споразумението изрично е записано, че всяка от трите партии прави каквото си иска на следващи избори. Затова няма никакъв проблем да стане точно така. Но само на думи.
Няма как една предизборна кампания, в която БСП и НДСВ са изправени една срещу друга, да не окаже влияние и на работата на кабинета. А екипността в правителството и без това е зашита с доста тънък конец, който всеки момент може да се скъса. Затова една обща кандидатура е полезна - би спряла ново обтягане на отношенията и ще даде възможност за поява на доверие, тъй нужно за новата власт.
Тази теза обаче е по-благоприятна за единия партньор - БСП
Защото за соцпартията освен нуждата от добри отношения с НДСВ, за запазване целостта на коалицията, е важно и нещо друго. Частичният вот в София е първият след съставянето на правителството и не много убедителната победа на БСП на парламентарните избори. А една загуба на червените в столицата ще доведе до негативен отзвук за водещата партия у нас. Както и до проблеми в самата БСП, особено след като през декември й предстои изборен конгрес.
От една страна, и за НДСВ е добре да има обща кандидатура с БСП, особено ако жълтите не припознаят Бойко Борисов като свой кандидат. С обща кандидатура ще носят частична отговорност за евентуална загуба. От друга страна, за жълтите е особено нужно да не загубят тотално мечтания образ на основен играч в дясното пространство. Затова част от партията ще натиска в посока
обединение на десницата срещу левите кандидати
Играта на Иван Костов е ясна. Той не иска кмет на София. Той иска да обере остатъка от седесарския потенциал и окончателно да погълне СДС. Останалата част от десницата се бори за присъствие на политическата сцена. Борисов - да продължи да свети, макар и от политическата сцена. А "Атака" извади едно от силните си лица - за да провери губи или печели доверие от присъствието си в политиката.
Всички тези партийни сметки опорочават истинския смисъл на едни кметски избори. Но така е, когато дневният ред на политиците няма нищо общо с мръсотията и задръстванията в София, а със собствените им партийни драми.
