Българинът разбра, че е по-добре да вземе чужди пари на заем за по-дълъг срок и да ги инвестира в бизнеса или в недвижим имот, а не да спестява с години. Засиленият интерес към дългосрочните ипотечни кредити вече е устойчива тенденция. Но в съзнанието на потенциалните кредитополучатели все още битуват заблуди относно тези кредити. Най-често клиентите имат погрешни представи както за процеса на кандидатстване и получаване на заема, така и за имотите за обезпечение.



Мит 1: Колкото по-дълъг е срокът, толкова по-скъп излиза кредитът



Разбира се, ако човек вземе кредит за един ден, той ще върне най-малко лихви. Когато си сумират вноските по погасителния план, хората естествено виждат, че колкото по-голям е срокът, толкова повече пари връщат по кредита. Това обаче не означава, че кредитът е по-скъп, както се заблуждават някои. В много случаи взимането на краткосрочен кредит за покупка на имот или за инвестиция в бизнеса с цел спестяване на лихви може да донесе сериозни проблеми както на бизнеса, така и на домакинството заради невъзможно високите месечни вноски.



Например ако клиент вземе 100 000 лв. за 10 години при 10% лихва, той ще има възможност да ползва чуждите пари десет пъти по-дълго при доста по-ниски месечни вноски, отколкото ако вземе същите пари за една година и вноските по кредита започнат да тормозят оборотния капитал на фирмата или семейния му бюджет. С други думи, ако кредитът е дългосрочен, въпреки че общата сума на вноските е по-голяма, обслужването му е значително по-лесно. Да не говорим за данъчните изгоди от осчетоводяване на лихвите като разход при дългосрочните фирмени кредити.



При нас кандидатства за кредит семейна фирма от Варна, която се занимава с печат и предпечат. Миналата година те бяха купили сграда, която използват за офис, а тази година им беше нужна нова сграда, в която да преместят печатницата си. Сградата от миналата година беше купена с краткосрочен потребителски заем, който определено беше тежест за фирмата. Дойдоха при нас с искане да им отпуснем средства, с които да погасят старите си задължения, да ремонтират старата сграда и да купят нова. Ние им отпуснахме дългосрочен заем, който им даде няколко предимства. Те успяха да концентрират бизнеса си в собствени помещения за кратко време и да реновират сградата, така че тя да отговаря на изискванията на Европейския съюз. В допълнение те вече имат възможност да инвестират в бизнеса си, защото разсрочиха краткосрочни задължения по стария кредит.



Вече има доста случаи, в които собственици на малък и среден бизнес теглят кредити с по-дълъг срок. Те съзнават, че при този тип кредити всяка година могат да "спестяват" средства, които да инвестират в развитието на бизнеса си.





Мит 2: Бизнескредит може да се вземе само по определена "програма"



Много разпространено мнение е, че бизнескредит трябва да се вземе в рамките на определена "програма" на кредитната институция, независимо че конкретният бизнес има малко общо с изискванията на тази "програма". Често пъти клиентите трудно се ориентират в множеството кредитни продукти. Обикновено всеки от тях е направен специално за някакъв вид бизнес и всеки носи красиво име.



Преди време жена предприемач с добър бизнес кандидатстваше за кредит, за да го развие и успоредно с това да започне друг. Клиентката беше завършила Художествената академия и от десетина година се занимаваше с внос и производство на художествени материали - бои, четки, стативи и т. н. Бяха й необходими пари да разшири мрежата си от магазини, в които продаваше художествени материали, и да построи почивен център близо до Сапарева баня, където беше производствената й база. Ние й отпуснахме кредит, като обезпечението беше един от магазините, които клиентката купуваше в София, и производствената й база в курорта, където искаше да развива новата си бизнесидея. Правило при подобни случаи е не толкова да се създаде кредитен продукт с гръмко име, а да се даде кредит, отговарящ на нуждите на конкретния клиент, като се разгледа индивидуалната ситуация на всеки.



Мит 3: Опасно е кредиторът да знае твърде много за вашия бизнес



Думата "кредит" произлиза от латинското "вярвам". Затова, за да се отпусне един кредит, е нужно доверие. Понякога потенциалните кредитополучатели не са склонни да споделят с кредиторите своя реален бизнес. Това е една много погрешна стратегия за взимане на пари. Клиентите трябва да се доверят на кредиторите, защото колкото повече знае за бизнеса една кредитираща институция, толкова по-големи са шансовете за кредит и по-добри условия по него.



Собственик на ресторант кандидатства при нас за заем. Бяха му нужни оборотни средства за ресторанта, от една страна, а от друга - средства, с които да стартира производството на сладкарски изделия. Ние направихме анализ на бизнеса му и решихме първоначално да му отпуснем кредит само за оборотните средства за ресторанта. Междувременно приятелката му, с която той живееше на семейна начала, получи дял от фирмата, в която работеше, и двамата прецениха, че ще се захванат с тази нова възможност вместо със сладкарските изделия. Така, ако не беше споделил с нас промяната в плановете си и ние не го бяхме консултирали, този предприемач може би нямаше да вземе най-правилното решение за бъдещото развитие на бизнеса.



Погрешното схващане за ролята на кредитора се проявява и в нежеланието на потенциалните кредитополучатели да споделят своите бизнесидеи. Те се страхуват да не би кредиторът да открадне идеята и да я продаде на конкуренцията или дори да стартира свой бизнес с нея. В този смисъл клиентите трябва да знаят, че добрият кредитор печели добре от неговия си бизнес. Когато един кредитор се опитва да разбере бизнеса на клиента, той го прави, за да прецени дали да отпусне и какъв кредит да отпусне, а не защото иска да напусне работа и защото търси идеи за собствен бизнес. Един добър кредитор по-скоро би привлякъл конкурента на даден клиент за кредитополучател благодарение на знанията, които трупа за определен пазарен сегмент, отколкото да открадне дадена бизнесидея.



Мит 5: "Защо искате да знаете за бизнеса ми, нали ви давам имот?"



Голяма част от клиентите неправилно смятат, че "дават" имотите си на кредиторите. "Давам ви къща, която струва 300 000 лв., не разбирам защо ме питате за доходите" е възклицание, което все още може да се чуе. В такива случаи може да се намери и друго решение за клиента - той може да продаде имота си, да вземе парите от него и изобщо да не кандидатства за кредит!



Мит 6: Кредит на фирма се отпуска само срещу фирмен имот



Неправилно е да се смята, че дългосрочен кредит за бизнеса може да се вземе само срещу ипотека на фирмен имот. Над 60% от отпуснатите от нас такива заеми са обезпечени с лични имоти на предприемачите или на техни роднини. Статистиката показва, че около 93% от българите имат собствени жилища. Тези, които искат да развият собствен бизнес, могат да се възползват от потенциала на активите, които притежават - жилищни, търговски имоти и земи, за да получат необходимите средства.



Мит 7: Ако изпаднеш в криза, край с имота!



На всеки човек, бил той собственик на малък или среден бизнес или гражданин, закупил апартамент, би могло да му се случи да изпадне във временна криза. В подобни случаи е добре да се уведоми своевременно кредиторът, тъй като винаги може да се намери изход от кризата и кредитът да се реструктурира.



Камионът на наш клиент, който се занимава с транспортни услуги, катастрофира. Човекът не можеше да плати навреме вноската си по кредита. Ние се срещнахме с него, влязохме в положението му и преструктурирахме кредита така, че през следващите два месеца да се стабилизира цикълът на работа и бизнесът на този клиент да започне да генерира сам средства, достатъчни за самоиздръжката му. По този начин временната криза в бизнеса не засегна изплащането на задълженията.



Мит 8: "Кредиторите могат да оставят клиента на улицата"



Трябва да се прави разлика между заложни къщи и лизингови дружества, които придобиват имота или имуществото и остават негови собственици до окончателното изплащане на задължението. Банковите и небанковите дружества, които отпускат кредити срещу ипотека, не са собственици на заложените в тяхна полза имоти в нито един момент от срока на кредита.



По принцип ипотеката не променя правото на собственост - по време на кредита кредитополучателите могат да ползват и да се разпореждат свободно с имота си: да го ремонтират, да го отдават под наем или да го продават. На практика най-важната функция на ипотеката е да мотивира кредитополучателя да обслужва редовно задълженията си. До реализиране на обезпечението се стига рядко - обикновено дългосрочните ипотечните кредити се погасяват безпроблемно.



Мит 9: В България кредит може да се получи само от банка



Кредит у нас може да се вземе и от небанкова финансова институция. Небанковите финансови институции, които отпускат ипотечни кредити, са алтернатива на банките в целия свят. През 2004 г. в САЩ делът на отпуснатите от небанкови дружества и ипотечни брокери кредити е над 65% от т. нар. първичен пазар на ипотечни кредити. Този начин на финансиране е популярен и в Западна Европа и най-вероятно ще се развие за в бъдеще и у нас. В България все по-често се срещат финансови институции, които стигат до дома или до офиса на клиента. Немалък дял от заемите вече са отпуснати благодарение на мобилните кредитни консултанти.