Има ли някой да знае накъде носят крехката ладия на българската икономика капризните политическите ветрове? Какво се гласи да прави новата властваща троица? Ще продължи ли с кроткия величествен консерватизъм от последните четири години да хрупа сочните плодове на хазната, без да си играе с лостовете на икономическата политика, като охлабва пестеливо юздите? Или пък ще скочи с комсомолския плам от средата на деветдесетте години да дои до капка чорбаджиите изедници? Изглежда, никой няма представа какво точно се гласи да върши кабинетът, защото самите министерства признават, че



чакат програмата



на правителството, за да координират бъдещите си действия. Засега всички ведомства заявяват само мераците си за харчене на повече пари, без да споделят ясни цели и ангажименти. Досега всичко известно за икономическата политика на близкото бъдеще е само словесен вятър и идейна мъгла. Или всички зрители не разбираме тънкия замисъл на чаканата програма, или пък онези, които я пишат, не се разбират помежду си, но видимо цари неразбория. Засега бизнесът няма идея какви набези върху джоба му предстоят и се суети с умерен песимизъм. Сега усърдно



говорят главно твърдокаменните



жреци на фиска и на социалната идея. И сеят основания за мрачни прогнози. С лекота се промъкна поредният проект за увеличение на акцизите, макар че в цяла Европа притискат за намаляване на акциза в отговор на експлодиралите цени на петрола. Разчуха се проекти за връщане назад на данъка върху наследствата, налог, познат с прозвището "убиец на капитали", защото, без да носи съществени приходи в хазната, успешно раздробява натрупаното от всяко поколение и забавя капиталовото формиране. Стана дума, че "богатите ще плащат повече" ("богати" били лица с над хиляда лева на месец доход) и се разбра, че



осигурителният данък ще е теслата,



с която на първо време ще налагат социална справедливост. Като начало ще се вдигнат с 8% осигурителните прагове, което означава, че към сегашните 42% осигурителна тежест върху разходите за труд ще се добави още процент - процент и половина. Ще се премахне обаче таванът на осигуровка и "богатите" ще почнат да плащат осигуровка върху пълния си доход. Задължителни ще станат нови трудови застраховки - като начало в "опасните" производства (после навсякъде). С този ход разтоварват квазибюджетния фонд на социалното осигуряване, т.е. имаме поредно "скрито" увеличение на данъчното бреме. Отново се гласи отлагане на преразпределението на осигурителната тежест между работодатели и работници. Когато бе приет през 1995 г. кодексът за задължителното обществено осигуряване, той обеща, че на няколко стъпки тежестта на новото облагане ще се преразпредели и от 80:20 за сметка на работодателите ще стигне 50:50 през 2006 г. Това законово обещание е най-явен пример за



лъжливата държава,



която вече три пъти отлага с по една година поредната крачка в изпълнението на собствения си закон. Тази година ще е четвъртата лъжовна и вместо 50:50 работодателите най-вероятно ще продължат да плащат сегашните 70% от осигурителния данък. Следващия път, като чуете някой политик да се диви защо българинът грам не вярва на държавата си, спомнете този очебоден пример.

Изброените дотук икономически идеи вероятно няма да са единствените опити да се прокарва социалистическа икономическа политика, която у нас (и не само) се свежда до непрестанно увеличаване на облагането. На този фон още по-контрастно изпъква



разумната алтернатива,



този път заявена последователно от ОДС, които внесоха законопроект за промени в данъчните закони, който съдържа отдавна препоръчвани мерки: намаляване на осигуровките с една трета. Три по-ниски ставки за облагане на личните доходи - 0%, 10% и 17%. 10% корпоративен данък. Нулев данък върху дивидентите. И най-важното - намаляване на ДДС на 18%. За съжаление нищожна е вероятността парламентът да подкрепи тези оптимални мерки. Иначе бихме станали свидетели на поне 10% ръст на брутния вътрешен продукт догодина. За жалост ще вървим или, което е същото, ще стоим,



към противната посока:



увеличаване на облагането, набъбваща, неефективна и хищна държава. Която до средата на тази година събра 1.3 млрд. лева приходи над планирането в бюджета, които до края на годината ще надминат 2 млрд. (Но били "арестувани" от МВФ, казва един законодател, който ще началства над бюджетния процес.) Държава, която се вайка, че е платила милиард повече за обслужване на дълга след замяната на старите брейди-облигации с нови държавни заеми, но в същото време се е нагушила с 5 милиарда фискален резерв, с който финансира кредиторите си при смешна лихва, вместо да купи обратно дълга, за който се коси, че й излиза скъпо. Това наистина е неразбория, че и по-опасно явление - неразбиране на елементарни финансови сметки или пък съзнателно водене на вредна икономическа политика.