Заглеждали ли сте се в терасите на столичните сгради? По-добре недейте. Балконите на София са складове за ненужни вещи. Накацали по фасадите боклукчийски контейнери, от които напират празни буркани, счупени столове, развалени хладилници, ръждясали тенджери, мръсни найлонови торби и мърляво пране. Терасите са разделителната ивица межди цивилизования и нецивилизования свят. На Запад балконът е усмивката на сградата. Той е нещо специално - бижуто, което привлича погледите и откроява достойнствата на къщите. Обгрижван е от обитателите с особена любов - отрупван с цветя и вечнозелени дървета, красиво осветен и декориран.

Той е автономната територия, където стопаните пият кафето си, изстуденото шампанско, четат книги и посрещат гости. Балконът е връзката на градското жилище с природата и космоса. Той е мястото, от което сутрин човекът посреща новия ден, ориентира се за времето и облеклото си. Казва "добър ден" на познатите си в рекламите на "Глобул". Той е запазената територия на нощния флирт, на мечтанието и романтичните инстинкти. Неслучайно в повечето пиеси на Шекспир девойката излиза на балкона и протяга ръце към любимия, обяснява му се в любов, а отдолу младежът й прави серенада.

Представяте ли си Жулиета, надвесена от софийски балкон? Сред апокалиптична грамада от всевъзможни вехтории? Или пък Ромео, който се катери към мечтаната, а по него се сипят излющена мазилка и разгонени от вятъра найлонови торби?

Преди демокрацията балконите имаха по-достойна съдба. В едно от последните си интервюта актьорът Георги Парцалев разказва, че на терасата на апартамента си на бул. "Ленин" (сегашното "Цариградско шосе") бил изнесъл един любим овехтял люлеещ се стол. Периодично на вратата на дома му звънели милиционери, които му заповядвали да махне стола, понеже загрозявал гледката. Очевидно социализмът се е отнасял към терасите с по-голямо уважение. Безспорно и от съображения за сигурност - балконът е мястото, от което най-удобно може да бъде прострелян някой. Виждали сме го в киното, случи се и у нас - преди месеци от терасата на необитаван апартамент на "Витоша" мутри стреляха по себеподобен и доказаха предимството да се целиш в таргета зад прикритието на балконски вехтории! Нашият дом е нашата крепост. Но при неразвитите демокрации крепостта е уязвима и балконът става нейната ахилесова пета. С романтично-естетичните му функции е свършено. Той е мястото, от което може да влезе крадецът. Той е процепът, през който изливаме гнева си, захвърляйки боклука си по нечия глава. Той е излишната връзка с космоса, която превръщаме в контейнер. По подобие на таваните и мазетата си. Символи на нашето духовно сметище, задръстено от вехтории и комплекси. Психоаналитиците на пространството определят мазето като еквивалент на подсъзнанието, таванът - на въображението, балконът - на мечтанието. Не е случайно това, че оттам започват обирите на нашите жилища. Разни хора ровят в подсъзнанието ни, блокират мечтите ни. И - представете си само - какво обират: боклуци. Боклуците сменят местата си - отиват в други мазета, тавани, балкони. Странно и абсурдно движение на вещи, на боклукчаво минало и боклукчави мечти.

В книгата си "Човекът в търсене на душата си" К.-Г. Юнг разглежда дома като инструмент за анализ на човешката душа. Според него душата ни е като жилище. Чрез къщите и стаите, които обитаваме, ние се учим да живеем в самите себе си. Обиталищата ни са отражение на вътрешния ни живот, благодарение на тях нашите спомени са добре подслонени. Домът е съвкупност от образи, които дават на човека основания или илюзии за стабилност. Нещастните хора винаги създават лишени от щастие пространства. Те разрушават убежищата на мечтанието, каквито по същността си са балконите.

Такова изпразнено от щастие и одухотвореност пространство са балконите на София. Те са в унисон с вътрешната скованост, страховете и безнадеждността на обитателите им.

Поетичният, свободен дом е влюбен в хоризонта. Той обича да гледа и да мечтае. Може да го познаете по очите му - големите, многобройни прозорци и приветливите балкони, отрупани с цветя. Българският дом е спрял да мечтае. Той не иска да гледа дори. И е запушил балконите с боклуци.