|
Целта на шума около тракийските паметници е да се докаже на Европа, пък и на нас самите, че българите сме наследници на великата тракийска цивилизация, за която древните гръцки и латински хронисти са написали няколко реда в своите съчинения. Откритите вещи от археолозите служат за организирано медийно пропагандно повдигане на падналото ни национално самочувствие и ни дават увереност, че ние не сме случайни хора и че Европа има какво да види в изложбените ни зали и в музеите. Тази пропагандна логика не издържа на по-задълбочен и културно информиран поглед в историята и в обективния анализ на европейските културни явления.
Европа не познава траките, които не са оставили нито философия, нито писмена култура, нито държавни образци в своята история. Траките пишат на гръцки и на латински и са периферен народ на старогръцката и римската античност. Светът познава прекрасно гръцката и римската античност, защото те са оставили богата писмена култура. На тракийските съкровища си се радваме само ние - без да знаем, че в учебниците по история и археология на Европа тракийските находки са определяни като гръцки или римски предмети, открити в северните части на Балканския полуостров. Археологията на траките в сериозните археологически текстове и публични световни изяви не се свързва с големи вселенски събития подобно на египетската археология или библейската археология в Близкия изток.
Главният интерес на Запад в археологията идва не от псевдонаучни методи за това как точно се откриват тракийски могили, а от това какво знаменателно религиозно или философско учение даден древен народ е носил и какво послание може да отправи към света и човечеството. Траките са безписмени и това, което знаем за тях, идва от анализ на старогръцки и латински текстове, сиреч ние интерпретираме гръцката и римската древност, за да докажем нещо за тракийския етнос. Останалото извън древните текстове е фриволно тълкуване на предмети, които без писмено обяснение за тях остават загадка, защото интерпретациите на археолозите по тракийската проблематика зависят много от личното въображение, а не от точна писмена информираност, както това е прието за старинните библейски народи.
Европа и светът не дават и пукната пара за това какъв е Орфей,
който впрочем в един американски филм за наистина популярната старогръцка митология беше представен като негър. Така че файдата от тракийската археология и нейните находки не само че не дава прокламирания в България резултат, но и затиска автентичната старобългарска и много важната за Евангелието библейска археология в България. Които археологии вече имат сериозно послание към Европа и света, но стоят настрана от публичната информация просто защото науката в България не е построена българоцентрично, а съобразно личното влияние на отделни учени.
Европейската и световната култура е построена върху три световни писмени явления. Първото е Античността, чиито лаври изцяло отнася съвременната гръцка културна и политическа философия. Второто явление е християнското Средновековие, където фундаментът принадлежи на западното (латинското) християнство. И третото явление е модерността, което явление е триезично (новата триезична догма) и говори на английски, френски и немски език. В тези три стожера на европейската идентичност
българите не можем да направим културен пробив в Античността,
защото там отдавна са се настанили гърците. Не можем и в модерността, защото по това време сме под турско робство и фактически ние сме консуматори на модерността, без да участваме философски в нейното изграждане. Ние нямаме нито един модерен философ, който да говори на света с модерни термини, макар да имаме блестяща възможност след комунизма да разкажем на български език какво представлява той и как така успя да се случи в Източна Европа. Това обаче не се прави и фактически ние сме изолирани философски и културно от модерността. Затова единственият пробив, който можем да направим исторически и културно, е блестящото наше Средновековие, което се вписва в явлението християнска култура. Българската християнска философия (православието) е много добре позната на Запад заради кирилицата и заради силата на българската държавност по време на средновековния период. У нас обаче Средновековието и неговите блестящи книжовни достижения стоят неотворени като послание към самите българи. Стотици хиляди левове се хвърлят, за да се открият римски и гръцки находки на бита по разкопки, а българските манастири, българските крепости и най-вече старобългарските книги стоят непроучени.
Парадоксално в учебниците по история в българските училища се говори за мимолетните в културно отношение траки, но никъде в българските училища не се изучава старобългарски език и българска етнография. То е все едно да не се изучава в Италия латински, а в Гърция - старогръцки език. Това е невъзможно, защото идентичността на европейските народи е построена върху писмеността. Въпросът е много сериозен, защото влизайки в Европа, ние ще се стремим да запазим нашата национална идентичност. Тя няма да устои, ако е
философски основана на блясъка на тракийските съкровища
Нашата самоличност в аспекта на темелите на сериозната политическа философия е православно-християнска и славянска. За да закрепим нашата самоличност и националното си самочувствие, ние трябва да заложим на старобългаристиката (Кирило-Методиевистиката) и да търсим в славянството и православието философските устои на нашето битие.
Затова символът на Орфей не носи полза на българската кауза. По-важен и значим за нас е символът на св. св. Кирил и Методий, чиито исторически заслуги са признати дори от папата. Именно в християнското мисионерство на България, живееща на границата между исляма и християнството, е нашата уникалност и ако ние пропуснем този момент от нашата история, цялата постройка на българската политическа философия отива на кино.
Европа ни иска, защото сме християни и защото вече декларираме, че не сме комунисти. Европа не ни иска заради Орфей, а заради способността ни да защитаваме философско-културната граница на Европа, изразена в защитата на християнството като фундамент на политическата философия и в защитата на модерната концепция за либералната демокрация. Ето това трябва да се има предвид, когато се говори за археология и история в България.
.
