Ураганът "Катрина" стана не само най-страшната катастрофа в крайбрежието на Мексиканския залив, не само отнесе стотици животи и нанесе щети за милиарди, но и стана ужасно унижение за всички американци и сериозен удар за американските власти, и най-вече за Джордж Буш.

По мащабите на разрушенията, икономическите щети и вероятно по числото на загиналите ураганът "Катрина" може да се сравнява с 11 септември 2001 г. Разликата е в това, че ако след терористичните атаки в Ню Йорк и Вашингтон, Америка получи глобалната солидарност, то "Катрина" й донесе световно унижение и позор. Журналистите недоумяваха и даже откровено издевателстваха над действията на американските власти по време на кризата. Основания за това имаше - властите се бореха не толкова с урагана и неговите последици, колкото си създаваха нови проблеми. А сега водят борба само с онази, която смятат за важна - имиджа си. В този контекст може да се разглежда и амбициозната програма на президента Буш за възстановяване на засегнатите райони. Преобладават мненията, че тя няма да може да заличи грешките, допуснати по време на кризата.



Нулева готовност



Само няколко дни след урагана властите на Луизиана признаха, че няма да минат без сериозна помощ от цяла Америка. Сега е повече от очевидно, че те са надценили своите сили при подготовката за посрещането на "Катрина". Още в навечерието на удара върху Ню Орлиънс, федералните власти предложиха на губернатора на Луизиана Катлин Бланко да евакуират жителите с помощта на федералните власти - армията и корпуса на спасителите към министерството на вътрешната сигурност на САЩ. Бланко отказа помощта, смятайки, че ще се справи с националната гвардия и щатската полиция. "Евакуацията не е само предложение гражданите да напуснат града и обезпечение на реда по време на този процес, но още куп неща - например организацията на убежище за онези, които са останали. С това властите не се справиха", казва един от сътрудниците на Федералната агенция по извънредните ситуации (FEMA).

Освен това властите на Луизиана са предполагали, че извънредната ситуация ще продължи не повече от седмица. "Те явно се готвеха да се борят само със самия ураган, а не с неговите последствия. Готовността на щата бе нулева", продължава той. А катастрофално наводнение, което ще остави под водата 80% от града, властите съвсем не са очаквали.



Лъжата



Най-много бежанци от Луизиана - 220 хиляди - прие щатът Тексас. Приблизителна представа за това, което се случваше в града в първите часове след удара на стихията, става ясна едва сега. Връзката с Ню Орлиънс практически бе прекъсната, а откъслечните сведения за ставащото, които идваха от останалите в града жители, често изглеждаха твърде фантастично, за да се отнасят към тях без подозрение.

Така главният източник на информацията се оказаха властите на щата и страната. И досега вървят спорове дали информацията, която подаваха властите, е била преднамерена лъжа, или чиновниците сами не са знаели какво става и затова са предавали като факти своите представи за това как всичко трябва да става, и то по най-благоприятен сценарий.

Кметът на Ню Орлиънс и началникът на полицията разказваха, че техните подчинени водят битка с последиците от урагана. От столицата на Луизиана - Батон-Руж - постъпваше информация как местните власти се грижат за пострадалите. Най-много разговори се водеха за онези, които се оказаха на стадион "Супердом". Властите уверяваха, че там са обезпечени храна, вода и медицинска помощ. Работата на медицинския блок е усложнена от недостига на електричество, но лекарите правят всичко възможно. На свой ред от Вашингтон съобщаваха за оказването на пълномащабна помощ на пострадалите райони.

Всичко това се оказа лъжа. Намиращите се на стадиона разказаха за непоносимите условия - горещина, мръсотия. Лекарите признаха, че те практически нищо не могат да направят, защото са нямали нужните медикаменти, и затова дори са убивали най-тежко болните. Оказа се, че храна има само за 5 дни, тъй като властите призовали гражданите да носят със себе си запаси за толкова дни.

Точно такава лъжа са и първите съобщения за федералната помощ. Както се изясни по-късно, представителите на FEMA няколко пъти са възпрепятствали опитите на отделни организации и компании да окажат помощ на пострадалите. В един от най-фрапиращите случаи сътрудниците на FEMA върнаха камион с минерална вода, пратен от Wal-Mart, заявявайки, че не се нуждаят от чужда помощ. "Представителите на FEMA нищо не правеха. Оказа се, че ние можем да изпратим помощ за жертвите на цунамито на другия край на земята, но не можем да се доберат до Ню Орлиънс," казва шефът на управлението на извънредните ситуации в Ню Орлиънс. На "Супердом" нямаше нито представители на FEMA, нито полиция.



Беззаконието



Журналистите плашеха жителите на Ню Орлиънс, че те ще се заразят със страшни болести от труповете. Лекарите считаха, че най-опасното нещо в такава ситуация е психичното състояние на хората.

Няколко дни след удара на "Катрина" за Ню Орлиънс започнаха да говорят за града на беззаконието. Мародерството придоби катастрофални мащаби. Властта в града мина в ръцете на банди, контролиращи отделните райони. Ситуацията в "Супердом" бе показателна. Фактически и стадионът бе под контрола на бандити, които изземваха храна, постоянно издевателстваха над хората и насилваха жените.

По думите на очевидци престрелки е имало в целия град, като на пръв поглед е било трудно да се разбере кой в кого стреля - бандити по полицаи, полицаи по бандити или бандити по бандити. Силите на националната гвардия, мобилизирани от целия щат, стигаха само за това да обезпечават безопасността на групите спасители, издирващи и евакуиращи онези, които не можеха да напуснат своите домове. Но дори и по тях бандите откриваха огън.

Относителен ред в града бе установен едва след седмица. По разпореждане на федералните власти в града влязоха редовни части на американската армия и гвардейци от други щати. Обявявайки политика на "нулева търпимост" към мародерите /които можеха да бъдат унищожавани без предупреждение/, властите решиха проблема с беззаконието, но се изправиха пред друг - започнаха да ги обвиняват в расизъм. Оказа се, че гвардейците, полицаите и войниците трябва да стрелят главно в чернокожи.



Расизмът



Мнозина са уверени, че в Ню Орлиънс сега има две беди - престъпниците и расистите. Всъщност това не е точно расизъм - просто 68% от жителите са чернокожи.

Първите разговори за расизъм започнаха скоро след урагана. Много афроамериканци се жалваха, че помощта стига до тях най-накрая. Говореха за секретна директива, според която помощ най-напред трябва да получат белите, след това афроамериканците, накрая - чужденците. Такъв документ не бе намерен, но почти никой не се съмнява в неговото съществуване. "Такова впечатление действително може да възникне. Властите на града навярно са мислили как да минимализират щетите от урагана и затова най-напред са се заели със "скъпите" райони. А там живеят предимно бели", казва бившият спасител от Ню Йорк Кайл Робъртс.

След като властите започнаха да се борят с мародери, обвиненията за расизъм започнаха да намират все повече аргументи. "Погледнете снимките на жертвите на урагана. Няма да видите нито едно бяло лице. И вижте кои райони бяха засегнати най-много - нашите", казва един от чернокожите жители. Чернокожите конгресмени вече обещаха да започнат разследване на дейността на властите.



Унижението



Такова разследване, ако то бъде доведено докрай, ще стане още един удар по федералните власти и лично по президента Буш. Него вече го обвиниха, че твърде късно е пратил помощ на щата. Освен това действията на властите нанесоха съкрушителен удар по имиджа на президента като силен и решителен политик, способен да си поставя и решава най-сериозни задачи.

Политолозите вече говорят за това, че на републиканците ще им бъде много по-трудно да победят на следващите избори за конгреса и за президент. "Картината как властите стояха и нищо не правеха за спасението на хората, докато градът потъваше, за дълго ще остане в паметта на всички. Тези първи впечатления от трагедията може да се окажат фатални за Буш и неговата партия", смята политологът Джон Зогби.

Към това трябва да се добави и фактът, че за първи път от много десетилетия Америка се оказа в положение на молеща за помощ. Страната, свикнала да се справя със своите беди сама, и налагаща образа на нация, помагаща на другите /като се почне от плана Маршал и се стигне до операциите в Ирак и Афганистан/, поиска помощ от Евросъюза и НАТО. Разбира се, властите се опитват да представят международната помощ като похвална проява на солидарност, но много американци са истински шокирани. "Ние се оказахме в ситуация, в която можем да бъдем оскърбени и унизени от всеки", казва бившият дипломат Робърт Френкъл.

И мнозина вече се възползваха. Ненавижданият от американците президент на Венесуела Уго Чавес вече разпореди да се пратят на бедстващото население на САЩ милиони барели бензин, $5 млн., а също и спасителна техника. Помощ на Америка обеща дори Фидел Кастро.

"Ако има нещо, което веднъж завинаги да унищожи Буш като политик, то това е този лист хартия, в който е изброено всичко, което ни обещаха чуждестранните държави. В него Америка е паднала до нивото на Афганистан. Американците никога няма да забравят това" заключава Роберт Френкъл.