Заекът пътувал във влака. В купето налетял вълкът - да му открадне куфара.

- Да не стане като миналия път - предупредил заекът.

- Какво стана миналия път? - попитал стреснат вълкът.

- Ами първо ме набиха, после ми взеха куфара.

Та такива работи и с генерала на народа Бойко Борисов. В четвъртък той пак каза (за 20-и път по собствените му сметки), че всеки, заловен да носи и поставя взрив, трябва да влиза в затвора. Пак каза (сигурно за 50-и път), че трябва да се определи какво е това лична доза наркотик, за да не може заловените с 600 кила да се оправдават, че са им за собствено потребление. Пак каза (за 101-и път), че в Наказателния кодекс "противозаконното отнемане на МПС" трябва да бъде заменено с "кражба". И пак каза: ама да не стане като миналия път, че ние не можем да работим!

Ще стане като миналия път и още как. Защото



в изреченията на генерала липсва подлог



Той не споменава поименно кой трябва да промени законите. Ние всички знаем, че тая работа я вършат депутатите. Само че на тях някой трябва да им предложи проект за промени. Някак си е редно това да бъде вътрешният министър Георги Петканов, явяващ се и професор по право.

Главният секретар на МВР очевидно избягва да употреби началника си като подлог. За да не се заговори отново за противоречия между професионалното и политическото ръководство. Не че деликатността му е присъща, но Симеон II го е помолил. А както се знае, генералът никога не е чупил хатъра на царя-премиер.

Никога досега, но дали ще издържи още дълго? Министърът мълчи и нито приема, нито отхвърля, нито си мърда пръста по предложенията на Борисов. Така е от есента на 2001-а насам.

През това време, за добро или за лошо,



Борисов и МВР се скачиха като Ленин и партията -



като кажем Борисов, разбираме МВР; като кажем МВР, разбираме Борисов. Какъв ти тук Петканов? За него се разчува само като се изцепи, че Бойко първо говори, после мисли. Или когато депутатите намерят закононарушения при подслушването и се сетят, че за това в крайна сметка е отговорен политическият ръководител - сиреч министърът.

Така че върху генерала с космически рейтинг е струпано всенародното доверие да се справи с престъпността. Той успява да издържи на него, първо, защото статистиката го подкрепя, и второ, защото на разбираем (макар и невинаги юридически коректен) език говори за заварените проблеми. Нито първото, нито второто обаче могат да бъдат употребявани дълго. Ако Борисов още 100 пъти безадресно повтори, че трябва да се променят законите заради взривовете, дрогата и кражбите на коли, хората най-после ще кажат: ами променете ги, мама ви стара, нали от 2 години сте на власт. При това ще мислят не за Петканов, а за самия Борисов, макар че той не е министър и поправки в законите не може да внася.

И генералът няма да издържи хем да му крадат куфара, хем да яде боя. Със или без царско позволение ще заговори за противоречията в МВР.



Като се знае характерът му, речта ще съдържа две точки:



1. Или Петканов, или аз.

2. Ако съм аз, по-добре да съм министър - и без това нося цялата отговорност.

Любопитно е какво ще направи тогава царят-премиер. Ако жертва Борисов, ще се срине и личният му рейтинг, и доверието в правителството. Макар по-малка, загуба ще има и ако жертва Петканов - понеже ще изглежда, че се е поддал на шантаж. Като обаче прибавим неминуемите черни точки от издигането на генерала чак за министър (спомнете си колко нападки имаше, че царят направил бодигарда си главен секретар), излиза, че и това не е добър вариант.

Най-печелившият май е Симеон II да изпревари избухването на конфликта. Точно сега е моментът, ако реши да използва челния опит на предшественика си Костов. През декември 1999-а той свали няколко от министрите, като ги изпрати да укрепват партията и парламентарната група. Има ли днес царят проблеми в партията? Има, а идва местен вот. Има ли проблеми с депутати? Има, а трябва да се коват закони за присъединяването към НАТО и ЕС и да не се допускат предсрочни парламентарни избори. Какво по-мъдро решение от това да изпрати на нов, по-отговорен пост проф. Петканов?

А после самият генерал ще е лесен. Хеле пък



ако за вътрешен министър бъде издигната умна дама



(Казват например, че депутатката Румяна Георгиева е подходяща.) Тя ще намери начин да озапти Борисов и когато се налага, лично, а не като Петканов - пред вестниците, ще му натяква, че първо говори, а после мисли. Генералът пък е кавалер и ще направи всичко възможно, за да не влезе в нов конфликт. Особено като осъзнае, че не може пък всеки министър да е лош.

Ей така няма да стане като миналия път. Генералът ще прежали куфара, ама поне няма да изяде боя. Царят - също.