|
От 20-те изби в селото всяка година кервани с вино поемали към близки и далечни пазари. Заможните българи пращали синовете си да учат в странство, те пък разнасяли името на българските вина из Европа.
Днес в Брестовица има само 4 изби, най-старата от които е кооперативната. Другите 3 са частни, открити наскоро от местни винари. От година-две всички бясно експериментират в нови технологии, прилагат нетрадиционни миксове от сортове грозде и правят дори и невъзможното, за да се наложат не само в чужбина, но и на родния пазар. И което е най-важно -
всички те се връщат към старото грозде,
чийто аромат придава на напитките нов вкус, непознат за любителите. Така покрай чуждоземските сортове мерло и каберне в производството на тези винарни постепенно се налагат и типично българските рубин, мавруд и др.
Първите опити на новаторите вече дават резултат. Невероятната комбинация от каберне и рубин, постигната от технолозите на Всестранна кооперация "Нов живот", удиви познавачите с мекотата и финия си аромат.
"Мислех, че българските вина са загубили качествата, които познавах. Вие ме опровергахте", коментирал след обиколка из "Винария"-та производител от Франция.
Въпреки дългогодишната си история кооперативната изба в Брестовица няма голяма практика. Реално 350-те кооператори си върнали наследството през 1993 г., когато спечелили дело срещу държавата.
А летописите на винарната започват да се пишат в далечната 1943 г., когато член-кооператорите издигнали
модерна изба по френски образец
Външно сградата наподобявала френски замък и била облицована с варовик, досущ като този на църквата "Св. Неделя" в София. Заможните брестовичани имали достатъчно средства и я обзавели с модерни за времето си съоръжения. Бизнесът потръгнал, но дошла колективизацията и през 1952 г. кооперацията се разпаднала. Активите били одържавени, а избата станала придатък към "Винпром Перущица". До 1989 г. държавата инвестирала в машини и техника, но след 1990 г., когато започнали делата, избата западнала.
Почти 2 години били нужни да се възстанови сградата. Оттогава всяка година печалбата на кооперацията се реинвестира. До 1999 г. бизнесът носел добра печалба, особено във времената, когато наливните вина масово се изнасяли за Япония. При годишен капацитет 4,5 млн. л производството достигнало 3 млн. литра. Освен в Далечния изток брестовишките вина се изнасяли още за Великобритания, Англия, Холандия, Швеция, Полша и Чехия.
Преди 3 години обаче бизнесът с Япония секнал, след като тамошните търговци пренаситили пазара с червени вина от цял свят. Западните пазари също се свили и производството на "Нов живот" десетократно намаляло. От 3 млн. литра сега то е паднало до 300-400 хил. л годишно.
Брестовишката изба се опитва да излезе от кризата и вече е намерен изход.
Да се търси качеството във всеки етап по пътя на гроздето -
от полето през изкупуването, преработката и ферментацията до крайната фаза на стареене на виното. В Брестовица червените напитки стареят в бурета от американски дъб, които според експерти придават мекота и неутрализират танина в напитките.
Хората берат гроздето на ръка за разлика от други региони, където се приема и недоузрял плод. Тук технолозите не правят компромиси с качеството и плащат най-висока цена само за узряло и здраво грозде. За да имат гаранция, че ще получат и добро вино. В Европа плодът никъде не се бере в полиетиленови чували. Затова от идната година те ще трябва да се заменят с касетки или дървени кошове, обясняват технолозите.
Механизацията при обработката на лозята все още куца, но причината е не в липсата на техника, а заради разпокъсаността на земята. Техниката е кооперативна, затова и разходите за обработка не са големи. Но ако не се върви към обединяване на терените,
няма да има и модерно земеделие
В Европа този проблем отдавна е решен, у нас тепърва се мисли как стопаните да обединят земите си. "Проблемът е, че хората не са узрели за комасация и не искат да окрупняват масивите", коментира шефът на брестовишката кооперация Методи Портев. Това личи и от липсата на пазар на земята. Има спорадични сделки, но те не са показателни. Цената на декар лозе се движи между 1000 и 1200 лв. Нивите в плодородното Пловдивско поле пък се продават за около 400 лв.
Повечето винарни се опитват да инвестират в нови насаждения, но засега кооперацията няма успех в подобни начинания. Преди време "Нов живот" искала да кандидатства по програма САПАРД с проект за 7 хил. дка нови лоза в подножието на Родопите. Стойността на проекта обаче надхвърлял тавана, разрешен по европейската програма. И идеята се провалила. Хората не са се отказали, но чакат друга възможност за инвестиция.
Проблемът с инвестициите е сериозен,
както при повечето кооперации в страната. Досега брестовичани не са взимали заем от фонд "Земеделие". Ползвали са само банкови кредити и са ги връщали в срок. Неотдавна кооперацията подготвила нов проект за субсидиране по САПАРД. Този път за изграждане на бутилиращ цех, за който инвестицията ще е около 500-600 хил. евро.
Новият цех се връзва с бъдещата стратегия избата да се ориентира изцяло към производството на маркови вина. С тях брестовичани ще се опитат отново да се наложат на европейските пазари и да търсят партньори в Русия. "Потребителите там все повече се ориентират към качествените напитки и това пролича от сондажи, които направихме", поясни Портев. За жалост цените, които се предлагат в момента, са под себестойността, затова ще се чакат по-добри времена.
|