|
Ницше, 1886 г.
Think positive е послание, което още от 70-те и най-вече от 80-те години на XX век звучи ежедневно в устата на почти всички, ангажирани с политиката. Имам предвид обаче не политиците, а тези, които не излизат пред микрофоните и прожекторите. Това са армиите от политолози, социолози, имиджмейкъри, PR-и, съветници, консултанти, анализатори.
Think positive, преведено буквално на български, означава "мисли позитивно", но смисълът в случая е "прави положителни послания".
Защо тази стратегия се наложи през последните 30 години? Едва ли е случайно. На първо място психолози и социолози установиха по безспорен начин, че хората в чисто психологически и социален план
възприемат и осмислят много по-лесно събития с положителен характер
Същото важи и за посланията, новините, отношенията, за живота като цяло. Доказано бе, че всичко, съдържащо отрицателна енергия, предизвиква първоначална съпротива, а нейното преодоляване изисква допълнителен ресурс.
Въпреки това тенденцията на положителното начало си пробиваше път трудно по чисто практически причини. От гледна точка на креатива много по-лесно е да оплюеш опонента, като му извадиш кирливите ризи на показ, отколкото да измислиш положителна перспектива или алтернатива. Аргументацията на лошото е винаги по-лесна от защитата на доброто.
Все пак, ако се заровим в най-новата политическа история и практика, ще видим, че победителите почти винаги са носители на положителното начало. Сега си спомням двете президентски кампании на Бил Клинтън, които той спечели през 1992 и 1996 г. И в двата случая опонентите му разчитаха на негативната кампания. И в двата случая Клинтън отправи позитивни послания, свързани с бъдещата му програма за управление. И в двата случая той спечели. И то така, че аферата Моника Люински и безпрецедентната вътрешна и външна атака срещу Клинтън не му попречиха да влезе в историята като един от най-успешните президенти на САЩ след Втората световна война.
Подобни примери, при добро желание и търпение, ще се намерят и в редица държави от старите европейски демокрации.
Къде са медиите?
Think positive, макар и по-бавно, си пробиваше път и в медиите по света. По-бързо в електронните, по-трудно в пресата. Професионалистите осъзнаха, че стресът от лошата новина отблъсква несъзнателно слушателя или читателя. Лека-полека балансът се търсеше и бе намерен. Никой не бяга и сега от лошата новина в световните средства за информация. Но никой не си позволява да преекспонира негативното. Плурализмът и многообразието печелят убедително пред едностранчивостта и черногледството. Психолози и социолози успяха
да се наложат над екстремистката максима - добрата новина не е новина
Къде сме ние? Труден въпрос с още по-труден отговор.
Преживяха ли българските политици справедливата за 1989 г. реакция, предизвикана от наложената 45 години невъзможност да се критикува и говори открито? Реакция, довела до другата крайност - да се отрича агресивно всичко и всеки.
Преживяхме ли справедливата реакция на всички колеги журналисти, предизвикана от тоталния 45-годишен контрол над медиите и задължението да се пише само хубаво и розово за властимащите? Реакция, довела до другата крайност - да се търси предимно отрицателното, лошото или най-малко сензационното в поведението не само на управляващите, а и на политическата класа като цяло.
Трудни въпроси с още по-трудни отговори.
Търси ли обаче обществото тези отговори? Правят ли се опити за обективен анализ на публичния интерес към политическото поведение и медийната практика повече от 13 години след промените у нас? Следят ли се световните тенденции в тази част на обществения живот?
По-скоро не. А ако някой работи в тази посока, то засега го прави твърде плахо и незабележимо.
Крайно време е да разберем дали е в обществен интерес стоката от
медийната сергия да отговаря единствено на критериите и търговските намерения
на производителите й. И дали тези критерии и намерения ще се развият така, че да бъдат основа за благоприятното развитие на самосъзнанието на българина.
Крайно време е да разберем дали е в полза на България политиците, най-често от опозицията, да търсят утвърждаване на теснопартийните си намерения чрез пълно отрицание и подминаване на стратегическите национални интереси.
Крайно време е да излизаме от време на време от уютната нашенска черупка и да се оглеждаме какво става по света.
Крайно време е да забравим практиката с велосипеда и топлата вода.
Крайно време е.
Think positive.
2007 година не е толкова далеч.
---------------------
* Това е дебютната статия на правителствения говорител, който всяка събота ще ви представя мнението си за събитията в България и света.