Че България е страната на абсурдите, е известно отдавна. Но пресцентровете на новата власт произведоха абсурда на абсурдите. Службите, смисълът на чието съществуване е да произвеждат информация и да заливат с нея медиите, за да създадат положителен образ в обществото на съответното ведомство, вършат точно обратното. Днес в България повечето пресцентрове отговарят на въпроси на журналисти само след подадена молба по Закона за достъп до обществената информация. Когато се опитваме да обясним този механизъм на западни колеги, те отказват да разберат. Неотдавна директорката на правителствения пресцентър на една голяма европейска държава си глътна граматиката, като чу от български журналисти, че нейната местна колежка контактува с медиите чрез писмени молби, да я откриеш по телефона е направо подвиг, а и да я откриеш, единственият й отговор е: "Нямам информация."

Та въпросната европейска директорка вместо коментар само повтаряше нещо от сорта на нашенското "такова животно нема". Оказа се обаче, че тогава още не бяхме доживели до върха на абсурдите. Онзи ден репортер на "Сега" трябваше да плати, за да разговаря половин час с чиновничка от пресцентър! При това не беше и разговор, а служителката просто прочете на глас някаква справка.

Историята се случи в Министерството на икономиката, сумата беше три лв. без ДДС (защото министерството не е регистрирано). Когато в редакцията чухме случката, първо настана масов смях. Пострадалият репортер понесе куп шегички от сорта на: "А Министерството на финансите ще ни го признае ли за разход?", "Абе, сигурно там много те обичат, щом са ти минали услугата като устна, а не като писмена и така са ти спестили цели 18 стотинки". Криминалните репортери констатираха, че устната услуга по магистралите е по-скъпа.

Политическите заподозряха, че скоро и интервютата ще минават в графата устна справка, а пък прессъобщенията - като писмена такава.

След закачките обаче идва и сериозният въпрос -



докъде може да стигне наглостта на държавните чиновници,



чиито заплати изплащаме с данъците си и които използват закона, за да ни карат да плащаме допълнително за безхаберието и мързела им. (Тук изобщо нямаме предвид горката колежка, която ни изчете справката, а анонимните й началници, разпоредили й такава глупост.)

Още с приемането на Закона за достъп до обществената информация преди три години "Сега" предупреждаваше, че този нормативен акт се създава, за да блокира възможността на медиите и на обществото да получават информация. Тогава неколкократно писахме, че с него нито съдебните регистри ще бъдат отворени, нито справка от данъчните или от митниците ще може да се направи, нито ще бъде получен достъп до приватизационните сделки - кой е купувач и какви са условията по договора, нито източниците за финансиране на партиите и дарителите на фондациите ще станат прозрачни за обществото, нито държавните чиновници ще бъдат задължени да дават данни, които представляват публичен интерес.

И се оказахме прави. Прекалено бързо стигнахме до времето, в което правителството отказва да даде стенограма от свое заседание въпреки решения на Върховния административен съд по въпроса, а



отказите за достъп до информацията са повече от уважените искания



Но пък държавата си е направила тарифа с цени за даването на информация. Също пълна с абсурди. Какво значи изобщо да калкулираш устна справка, кака се изчислява, че 15 минути от нея струва 1,50 лв.? (Да не би като на магистралата - на око?) Как бившият финансов министър Муравей Радев е сметнал, че ксерокопие на една страница е 9 стотинки, когато почти навсякъде на свободния пазар е 4 стотинки? Тази тарифа е плод на твърдението в закона, че се плащат "материалните разходи по предоставянето" на обществената информация.

Да, ама в закона пише още, че "при поискване от страна на заявител се представят сведения за определянето на разходите". Ето, сега ние искаме да ни се обясни какви са "материалните разходи" по устната справка?



На служителката й се търка езикът ли, що ли?



Или пък й плащаме тази част от надницата, която е загубила, докато е говорила с нас? Тогава обаче излиза, че надницата й е 48 лв. без ДДС-то. Че то и депутатите не изкарват толкова. Да не говорим, че работещите в пресцентровете получават заплати именно за да правят устни и писмени справки!

И да не си помислите, че това е някакво малоумно изключение, останало от времето на Муравей! Не. Има и още по-голям абсурд. Той пък е заложен в закона за околната среда на Новото време. Там се казва, че за екологични данни се плаща по тарифата за обществената информация. Обаче ако се предоставя "нарочно обработена информация", заплащането "се договаря за всеки конкретен случай". И ако това не е откровен алъш-вериш с държавна информация, здраве му кажи.

А най-лошото е, че този абсурден театър се развива на фона на "течащата като река" (по признание на самата власт и на куп нейни отговорни фактори) секретна информация в държавата.

Тайните служби се дънят, а публични пресцентрове са се окопали като Осама в афганистанските пещери. Даже и по-тайно. Защото той от време на време поне се обажда по "Ал Джазира".

И после управляващите плачат, че никой не ги обича, и се чудят защо имат проблеми при комуникацията с обществото. А как иначе, като са я превърнали в нещо като "платена любов". А при нея, както е известно, обич няма.