|
Уважаеми г-н Кюлев, вие сте кадър на МВР. Затова ще ви задам въпроси, които чрез "Сега" вече зададох на един друг ваш колега:
- Къде е според вас мястото на прокуратурата и следствието - към изпълнителната власт ли? Няма ли да се върнем към времето отпреди 10 ноември, когато МВР и следствие бяха едно и също? Вие много добре знаете колко опасно е това.
- Не мислите ли, че медиите превъзнасят Бойко Борисов, а той само се оплаква, че всички му пречат да си върши работата, и иска все повече власт?
- Какво мислите за сливането на разните видове полиции в една генерална дирекция и за издигането на ген. Васил Василев за генерален директор?
Николай Ненчев, София
Уважаеми г-н Ненчев,
Моето мнение, макар че не съм тесен специалист, е, че прокуратурата трябва да бъде в съдебната власт. Иначе, когато е в изпълнителната, става много поръчково. Всяка политическа сила, която владее изпълнителната власт, в българските условия ще упражнява и този репресивен инструментариум срещу политическите си опоненти в прекия и косвения смисъл. Най-добре е прокуратурата да има един сравнително статичен статут, който да й дава възможност да не зависи от "Дондуков", "Позитано" и т. н. Иначе директното връщане към изпълнителната власт не е нужно. Може да се помисли върху това как прокуратурата трябва да се отчита, как нейната работа да става достояние на обществото, как парламентът или президентът да упражняват контрол, но моето твърдо убеждение е, че прокуратурата трябва да принадлежи към съдебната власт.
Не мога да коментирам Бойко Борисов. Това, което виждам, е, че прави големи усилия. Времето ще покаже доколко са били успешни, но така или иначе той е един динамичен и внушаващ доверие главен секретар, който се опитва да направи нещо.
По последния въпрос съм далеч от темата.
Г-н Кюлев, в началото на есента четохме, че Васил Божков, който имаше проблеми с ген.-майор Бойко Борисов, обеща от името на бизнесклуб "Възраждане" да помагате с всички сили в борбата срещу престъпността. Мина половин година, а аз не съм чула нещо да сте направили. Може би обещанията се забравят, когато проблемите са уредени? Ако не съм права, опровергайте ме. Аз считам, че българският бизнес наистина трябва да помогне в борбата срещу престъпността, защото това е в негов интерес. Но той само говори, а дарения правят само чужди фирми.
Нели Радкова, Стара Загора
Уважаема г-жо Радкова,
Борбата с престъпността е пряк и служебен ангажимент на МВР. Всички ние като граждани в тази държава имаме моралното, а в някои случаи и законното основание да помагаме на борбата с престъпността. Ако очаквате Васил Божков и другите членове от клуба "Възраждане" да застанат на улицата и да се борят с престъпността, е абсурдно. На мен ми е трудно да го коментирам, защото от няколко дни формално и де юре не съм му член.
В момента има осем полицейски управления, на които Росексимбанк помогна с имущество, което беше придобила при покупката на фалиралите банки и което не влезе пряко в употреба. Има към десетина районни управления, които са оборудвани изцяло - от бюрата и телефоните до климатичните инсталации, с имущество, което е било на финансовата група. Аз мисля, че това също е помощ. Всеки помага с каквото може. Плюс това много от хората с възможности, които имат реални активи - фабрики, заводи, хотели, - отделят огромни средства за охрана. Не е моя работа да охранявам хотела си. Това би трябвало да е функция на държавата. Но аз на практика в момента издържам от порядъка на 1500 души охранители. Ако държавата е в едно по-спокойно състояние, този състав следва да бъде поне наполовина.
Аз никога не бих направил дарение към бивши колеги или към хора, които денонощно рискуват живота си, за да си правя PR-кампания. За първи път казвам за предоставените сгради.
Считам, че българският бизнес прави каквото може, за да помогне, защото това е в негов интерес. А и в интерес на обществото и държавата.
Много лесно е да вземеш един кашон ядене и да се изтъпаниш в сиропиталището и да викнеш 2 телевизии и 3 вестника да те отразяват. Има хора и аз мисля, че принадлежа към тях, те са ми по-симпатични и по ми съвпадат като морал - те правят нещо, без да се бият в гърдите.
Доколкото знам, вие сте близки приятели с Богомил Бонев. И въпреки това кажете честно: не започнаха ли големите противопоставяния между изпълнителна и съдебна власт точно по времето, когато вътрешен министър беше Бонев, а главен прокурор Иван Татарчев? Как може да се излезе от тази вече 5-годишна война?
Владимир Василев, София
Уважаеми г-н Василев,
Действително ние с Богомил Бонев сме близки, поддържали сме отношения. Може би в последно време не така интензивно както преди, но ние сме учили заедно, работили сме заедно. Конкретно на въпроса - не мога да потвърдя вашите предположения. Напрежение между съдебната власт и вътрешното министерство винаги е имало.
Простичко казано - МВР работи, събира информация, хваща някакъв бандит, доколкото са правомощията му, събира доказателства. От този момент този труд отива във вид на документация и папки заедно с бандита в съдебната система и когато видиш този човек след 2-3 седмици да се разхожда свободно по "Витошка", да демонстрира открито пренебрежението си към системата... Това полека-лека започва да носи горчивина.
Аз мисля, че повечето хора, които работят в съдебната система, са професионалисти. Но както всяко стадо, и тук си има черни овце.
Освен това МВР е репресивен орган, а съдебната система трябва да отсъди "виновен" или "невинен". Тя затова е и независима. Ако ти не си събрал нужните доказателства, ако съдът не е убеден, че този човек е извършил престъпление, обществото няма никакво морално право да счита, че това е зле свършена работа.
Количественият елемент - брой вкарани в ареста, брой дела, брой осъдени, не е меродавен в случая. Не мисля, че трябва, понеже някой отвън ни е казал нещо за съдебната система, да я жертваме и да откриваме наново топлата вода.
Пък и защо всички в момента говорят само за наказателното право? Аз бих поставил въпроса за гражданското право. Ето, пред очите на всички един кредитор, какъвто сме ние, макар и по наследство, купувайки Балканбанк, се борим с един длъжник, какъвто е "Балканкар", чийто принципал е държавата. В момента се опитват да ни задължат като кредитори, защото кредиторът не е защитен в България.
Никой няма да инвестира в държава, в която има такъв тип отношение към кредитора. А това, че днес са откраднали 10 автомобила или са разбили 10 апартамента, не това е критерият - такива неща стават навсякъде по света.
Уличната престъпност в България не е на някакво различно ниво. Даже може би тук е по-спокойно, отколкото в някои европейски, че и задокеански държави.
Г-н Кюлев, съжалявам, че ще ви задам въпроси по слухове, но мисля, че те са важни и ви моля за откровеност:
- Вярно ли е, че "Възраждане" има за цел да създаде патриотична партия и вече е поканило за председател Божидар Димитров, но той е отказал и заради това учредяването се е забавило?
- Ако всичко това не е вярно, кого смятате да подкрепите на местните избори, като се има предвид, че на тях БСП ще провери дали може да спечели предсрочни парламентарни избори?
- Какви са отношенията ви с организацията "Глобална България", която социалистите обявиха за процарска?
Петрана Манолова, Пловдив
Уважаема г-жо Манолова,
Аз не мога да отговарям на слуховете. Що се отнася до клуб "Възраждане", трябва да ги попитате. Аз мисля, че бизнесът не трябва да бъде политизиран. Защото може би имаше бизнесмени при предишното правителство, които натрупаха богатство и след това изчезнаха като метеори. Още от Освобождението в България на политиката се гледа като на източник на доход. Това е най-големият проблем в държавата. Ако направим така, че политиците да се занимават с политиката, без да мислят как да правят бизнес, тогава навярно и бизнесът никога не би си помислил да прави политика.
В крайна сметка политиката и бизнесът са тясно свързани. Целият въпрос е да се намери абсолютният баланс, абсолютното взаимодействие. За първи път от много години насам преди 2 г. започна диалог между изпълнителна власт и работодателски организации. Държавата като политическа власт винаги е имала намеса в икономиката. Тя създава условията за бизнеса, регулаторните органи, правилата.
Въпросът дали ще подкрепим една политическа сила, е отворен. Искаме да видим платформата й, програмата й, състезанието. Да видим кой какво предлага, какъв обществен договор се предлага на бизнеса.
Нямам никаква информация за формация "Глобална България", така че не мога да коментирам. Познавам много от хората в нея. Те са доказани и утвърдени професионалисти. Но като организация не мога да коментирам, защото не знам.
Странно, че точно "Сега" предлага да ви задаваме въпроси - нали благодарение на вас Маргарита Михнева изгони списанията на Кънчо и Андрей от апартамента на пл. "Народно събрание". Та питам: какви са отношенията ви с НДСВ? Защото освен че дадохте необезпечен кредит на Михнева и приятеля й Асен Ошанов, вие сложихте този член на партийното ръководство на НДСВ в управата на банката си. По-рано бяхте със СДС. С всеки нов управляващ ли мените убежденията си? А може би си пазите червената книжка?
Анонимен
На този въпрос няма да отговоря. Познавам Асен Ошанов от много години по простата причина, че ми е съсед по къща в Бояна. Ние сме и близки приятели, така че това е личен въпрос и аз няма да го коментирам. Това са човешки отношения, още повече че от 1 година той и Маргарита Михнева не са заедно. Кредитът е абсолютно обезпечен извън апартамента, който е ипотекиран. Но аз няма да коментирам, защото това е банкова тайна.
Г-н Кюлев, не е ли ненормално българските банки да печелят единствено от разликата между лихвите, които дават за влоговете, и лихвите, които вземат по кредитите? Разлика, която стига 15-20%. Няма ли и у нас да се развият нормални услуги, от които банките да печелят, а не от това кожодерство?
Иван Георгиев, София
Уважаеми г-н Георгиев,
Няма българска банка, която да работи на такива проценти. В момента банките, независимо чужди или наши, поради голямата конкуренция и свръхликвидността отидоха на сериозно кредитиране. Забележете в кои посоки - потребителско кредитиране. Като български банкер и инвеститор не съм съгласен, защото така се създава натиск върху пазара на потребителските стоки. Но когато те нямат произход "Произведено в България", тоест не носят добавена стойност, създадена в България, на практика изнасят обществен доход навън.
Това е големият въпрос в държавата. Ако ние останем на тази позиция, натискът върху нашето производство ще се увеличава, защото европейската икономика, която е в рецесия, отдавна е модернизирана и е много по-близко до съвременните технологии отколкото нашата. Българската икономика в момента изживява последните се, надявам се, години на колапс. Но забележете, българинът, колкото и да беше изоставен и захвърлен от държавата и институциите, все още живее. В целия свят туризмът отбеляза спад, и то с 10-12% след терористичните атаки на 11 септември 2001 г. А ние бяхме във възход. Може би единствената държава в Европа, която беше във възход.
Българското ноу-хау наистина съществува и аз съм убеден, че не само както сме измислили киселото мляко и компютъра, бихме могли да покажем на Европа, че можем да предложим сериозна възможност за инвестиции и за печалба тук.
За съжаление българските банки останаха съвсем малко. Пазарният им дял е не повече от 10%. Разбирате, че при една такава жестока конкуренция е трудно. Аз се чудя защо не идват чужденците в туристическия отрасъл, а всички дойдоха в банките? Трябва да има баланс. Дебалансираните системи винаги са опасни. Не го казвам в смисъл на "Защо пуснахте толкова чужди банки?". Българинът рано или късно ще разбере, че едно е да вземеш потребителски кредит, друго е да правиш икономика. А освен 10 български банки, които се мъчат да правят хотели, да правят бизнес, кой друг го прави? Чуждите банки дават само по 3000 или 5000 лв. потребителски кредити. Това не е икономика.
Хората ще заживеят добре, когато имаме нови пазари. Цялата българска политика трябва да се върти около това - да създава нови български пазари. Защото тогава българските фирми работят и хората живеят добре. А нали именно в името на това хората да живеят добре всяка партия прави предизборните си послания. И всъщност нещата стават много прости. В един момент всеки оферира, че българинът ще живее добре. Дава обещания. Когато дойде време да ги изпълни, се чуди защо не може да ги изпълни. Не може, защото не отстоява икономическите интереси сериозно - не разширява пазарите.
Уважаеми г-н Кюлев, повечето работодателски организации се изказаха по промените в закона за приватизация. Вие като председател на "Възраждане" няма ли да вземете отношение? Какво мислите за тези 15 специални сделки, включени в закона, и по-специално за "Булгартабак"? Доколкото си спомням, вие говорехте за Майкъл Чорни като за крупен инвеститор в България. Има ли той акции във вашата банка?
Благовест Видолов, Павликени
Уважаеми г-н Видолов,
Една бизнесобщност наистина трябва да излиза с позиции. Нещо, което ние не правехме. Това е смисълът. Имаше спор да се повиши или не цената на "Булгарабак". Тогава взехме позиция - категорично трябва да се повиши. Защо? Защото аз в същия момент правя приватизационна сделка по същия закон и на мен ми повишават цената с 4 млн. евро. А за другата сделка, която върви по същия закон, се казва, че не може. Този двоен стандарт ме жегна жестоко. И при тази ситуация какво излезе? Че Върховният административен съд практически подкрепи нашата теза. Но това е нормалната логика. Не може да кажеш за единия може, а за другия не!
Действително бизнесът може би трябва да взема по-често отношение и по-ясно да изразява позициите си. Това е начин да се формира гражданското общество в България. Тогава започва дискусия и се стига до компромисен вариант.
По отношение на тези 15 сделки смятам, че не може да бъде изключена съдебната власт. Това е противоречие с конституцията. Оттам нататък разбирам, че всичко е вкарано в някаква каша, вместо да се прекрати процедурата и да се насрочи нова.
Вярно е, говорих за Майкъл Чорни като крупен инвеститор навремето. И мислех, че така ще стане. Нещата обаче се развиха по друг сценарий. Мисля, че след като преди 2-3 г. се случиха определени неща, този човек инвестиционно се дистанцира от България. Няма логика да вкарваш пари в една страна, която воюва с теб на всички фронтове. Колкото и да е слаба една държава, винаги е по-силна от конкретния бизнес на някого. Не искам да бъда съдник, защото нямам информация. Това, което знам, е, че до този момент никой не е казал конкретно какво е обвинението. Казва се, че този човек е заплаха. В коя част, какво е нарушил? Може би зад това понятие "национална сигурност" се крие нещо.
В доклада на НСС имаше голяма част и за мен. Знам какво съм правил и това, което прочетох за себе си, няма абсолютно нищо общо с истината. Това е едно журналистическо събиране на информация от интервюта и предположения. Там бяха написани пасквили. Стана така, че тези, които го бяха написали, се срамуват от себе си, а тези, които го бяха поръчали, слязоха от власт. Някак си този доклад им изигра лоша шега - той обърна определен процес. Тази компроматна история - това ли е работата на управляващите?
Питам тези, които ги направиха тези пасквили, каква отговорност носят? В крайна сметка те са работили с пари, които са взети и от мене като данъци. Най-малкото къде е отговорността за очернянето на хората? Та нима не се знаеше, че бяха поръчвани списъци за 15-20 бизнесмени, политици или журналисти... Къде е отговорността на тези хора? Говоря за себе си - това, което е написано, е абсолютна лъжа. И аз се замислям дали да не заведа иск. Човек не може да си измисля, за да се хареса на тоя или оня началник, който в даден момент има интерес да притисне някого.
Още повече че в оня момент течеше сделката със "Златни пясъци", където единственият кешов кандидат-купувач бях аз. И две РМД-ата?! Сигурно това е "нормална приватизация" и това, което след това се случи на "Златни пясъци", е доброто... Кой носи отговорността?
Това също е част от националната сигурност.
Има ли акции в нашата банка Майкъл Чорни? Няма. Не може някой, когото държавата го е взела на прицел, да вкарва нещо в публичен регистър. А банката е публичен регистър. Това са несъвместими неща. Банковият бизнес е публичен и той е под силна регулация. Това са все едно снегът и слънцето. Мине ли определена температура, снегът започва да се топи. Сменят се сезоните.
Неотдавна с интерес четох икономическите прогнози на Стоян Александров в "Сега". А какви са вашите прогнози? Как ще ни се отрази войната в Ирак, колко ще поскъпне доларът и колко бензинът?
Павел Александров, София
Уважаеми г-н Александров,
Признавам, че не съм видял точно прогнозите на Стоян Александров, но мога да ви кажа моите. Една война никога не се отразява добре. Второ - нашите национални и икономически интереси трябва да бъдат защитени максимално не само от правителството, но и от бизнеса.
Войната вече ни се отрази. Станахме пред целия свят и казахме, че подкрепяме САЩ. Мисля, че България взе точна и ясна позиция. Не уклончива. И е по-скоро за добро. Защото погледнато прагматично, имаме да вадим 2 млрд. долара от Близкия изток, които в момента нямат изваждане. Ако се развие друг политически сценарий, нашите шансове се повишават. Икономическият ни интерес би трябвало да бъде в подкрепа на позицията, която взе правителството. От друга страна, не може да казваш: искам да съм член на НАТО, искам да съм член на ЕС, и да се скатаваш. Аз мисля, че в това отношение трябва да се отдаде дължимото и на президента, и на правителството за ясната и категорична позиция. Тя между впрочем беше оценена и от партньорите на България по съответния начин. Това пък ни направи абсолютно сигурни за НАТО.
Друг е въпросът как ще се отрази войната примерно на туристическия отрасъл. Когато туристите кацат и на съседната полоса до тях в Сарафово стоят военните самолети, това сигурно няма да се отрази добре. Но пък идването на тези самолети създава една друга степен на сигурност за държавата.
Малките държави трябва да съумяват да пазят националното си достойнство и мисля, че тази подкрепа допринесе за издигането на националното ни достойнство. Защото една уклончива позиция беше много по-лоша. Или не дай боже, отрицателна.
Доларът не знам дали ще поскъпне. Бензинът ще поскъпне сериозно. Специалистите говорят за над $ 40 за барел. Плюс това всичко това трябва някой да го плати, а в световната икономика плащат бедните. Радикализацията на проблема ще доведе до решаването му. След бурята винаги идва слънце.
(Продължава в следващия брой)
|
|
|