На един 8 март в началото на 90-те години се срещнах с моя приятелка, да отбележим по женски деня следобед преди грандиозните чествания с романтични вечери. Междувремено, докато отида на срещата с нея, бях получила няколко букета, които с гордост носех през града. Пристигна и тя и видях, че нещо е тъжна. Реших да и подаря един от моите букети, за да я развеселя. А тя ми каза, че рано сутринта мъжът й и извъртял един шамар и й казал, че той комунистически празници не празнува. От тогава всеки опит да ми бъде подарено нещо на този ден посрещам с думите, че не виждам смисъл да получавам безплатни цветя и предмети веднъж годишно само заради факта, че имам чифт яйчници. Други неща са по-важни за мен на 8 март.

Нещастният ден в началото на първия пролетен месец претърпя доста нелепи тълкувания през последните десетина години и нито едно от тях нямаше нищо общо с истината. В началото на 90-те беше комунистически празник. Беше истински срам да споменеш и дума за празнуване. После жените си спомниха с носталгия банкетите от соцвремето, цветята от съпрузи, любими мъже и колеги и решиха да върнат тези облаги за себе си. Първо плахо като Ден на майката, а напоследък, съвсем без свян, като Ден на жената.

Исторически погледнато, 8 март не е нито комунистически празник, нито празник на жената.



Това е ден за замисляне,



ден за борба за права. От друга страна моите лични разбирания - които предполагат несъгласие с всякакъв вид дискриминация - не се вързват с празнуване на пола. Но всяка година, щом този ден наближи, виждам как българските жени се размазват в очаквателна нега и започват да поглеждат изнудващо в ръцете на мъжете за подаръци и цветя.

Сега да погледнем фактите. Всяка четвърта българка е подложена на домашно насилие, сочи изследване от преди няколко години на Института по социология към БАН. И понеже българският мъж за последните 2-3 години не е станал по-уверен в себе си, предполагам, че днес тази статистика може да е още по-тъжна и черна. Всеки пети български гражданин приема това за нормално положение на нещата, част от патриархалната справедливост. Всяка пета жена от селата и всяка десета жена от градовете смятат семейния побой за съвсем естествено последствие от тяхното поведения - заслужили са си го, един вид. В Наказателния кодекс няма текст, който да криминализира домашното насилие. Ако повикате полиция посред нощ, защото съседката ви я пребиват за сетен път, служителите на реда могат да арестуват насилника за хулиганство и след няколко дни да го пуснат. Няма правни основания тормозът над жена му да бъде достатъчен повод за трайно отделяне от жертвата и съдебна присъда. В такива случаи полицаите обикновено се опитват да сдобрят двете страни, да го нарекат битов проблем и да си измият ръцете. Не са виновни, толкова им позволява законът.



Спасяването на жената си остава неин личен проблем.



И на две-три самоотвержени неправителствени организации, шепа жени, които се борят като един храбър Давид с патриархалния балкански Голиат.

В този контекст цвятята и подаръка на 8 март започват да приличат на евтин подкуп за запазване на статуквото. И денят вместо в повод за размисъл и борба за граждански права - какъвто е според историческата традиция - се превръща в ден на затваряне на устата. На затвърждаване на патриархалната традиция, в която мъжът е материален благодетел и поради това не му се търси отговорност за нищо. И жените след като си получат парфюма, бижуто и букета, изиграват една всенародна имитация на граждански оргазъм и всички са доволни.

Ако все пак на някой много му се иска да почете любимата си жена и майка си, имам няколко идеи. Съществува много хубав християнски празник - Въведение Богородично - обявен за Ден на християнското семейство и съответно за Ден на майката. Въобще всички дни от православния календар, свързани със Света Богородица, са добър повод за честване на майчинството. Отскоро се повлякохме от комерсиалната вълна на 14 февруари и започнахме да отбелязваме и този нетипичен за страната католически празник. В което няма нищо лошо, става въпрос за нещо толкова хубаво като любовта.

Отмиването на историческия и граждански контекст на Международния ден на жената става със съгласието и активното участие на самите жени. Те така са поставили нещата, че



подаръкът излиза по-важен от борбата им за права



Не че в България всичко им е наред. И ако побоят от горецитираната статистика не се отнася за тях и те не са точно тази всяка четвърта жена, има други проблеми, които ги засягат. Като например - недостатъчното насърчаване на раждаемостта в общество с отрицателен демографски прираст, ниските присъди за блудство и изнасилване. Техен проблем е и високата женска безработица, трафика на жени, унижаващите реклами, в които жената е само обект на сексуално желание, а понякога и един от трите атрибута на удоволствието на човека заедно с бирата и колата. И ако имат да кажат нещо по тези въпроси, точно 8 март е денят. Защото след като вземат подаръка и цветята, някак си няма да е много удобно май.

Тази година на 8 март в България пак не се очаква нищо граждански оцветено, чакаме традиционната размяна на материални блага и букети. Най-важното "женско" събитие, обявено за този ден, е конкурсът за красота "Мис България". Посланието, което се излъчва от такава програма за отбелязването на 8 март е нещо като заглавието на един стар филм - "Бъди красива и мълчи."