|
- "Горещ телефон", хе-хе, ами да, това е. Кажете?
Така започва одисеята по търсене на "кварталното скривалище", което би трябвало да ме приюти при евентуална химическа или бомбена атака в столицата. "Легендата" е, че живея в кв. "Гео Милев" на ул. "Манастирска" N16. "Ааа, това е нова сграда, нали? Предполагам нямате подготвено укритие в мазето?", обяснява гласът от "горещия телефон". Така е - няма. В сградите, строени след 1991 г., няма подготвени скривалища и укрития. С постановление N 82 от тази година МС спира масовите строежи на скривалища и бункери и отменя задължението такива да се строят и в жилищните сгради. "В сградите, строени през последните 15-20 години, няма никакви укрития", по-категоричен е главният архитект на столицата Стоян Янев.
"Щом нямате скривалище, трябва да
херметизирате приземния етаж
Предполагам знаете как става - с хартиени ленти или одеала", продължава гласът в слушалката. Обяснява също как да си направим маски от марли и т.н. При уточнението, че ме интересува не това, а къде точно е кварталното скривалище, отговорът е: "При една апокалиптична ситуация, когато ята от самолети летят над София и пускат бомби, каквато естествено няма да се случи, ще ви уведомим!"
Уведомяването щяло да става по радиото и телевизията. Броят и местата на скривалищата го има във военновременните планове на държавата и в този смисъл явно не е нужно разгласяването им. Гласът продължава да обяснява, че не е задължително да съм си вкъщи по време на бомбардировка. Можело и да бъда в центъра, примерно, където имало стотици скривалища. Можело и да се намирам по кварталните улици, където "задължително ще има табелки, които да Ви ориентират къде да се скриете". Ясно. Засипват ме с всякаква информация, но не и къде ми е кварталното скривалище.
Услужливи граждани от съседните на "Манастирска" улички ми казват - ей на онова хълмче горе има скривалище. Съществувало още отпреди Втората световна война. Даже се носят легенди, че отдолу
тунелите са толкова дълги,
че стигат до зала "Фестивална"
Устремяваме се към вече намереното, по неофициални пътища, квартално скривалище. "Ха, това там скривалище ли е? Ааа, да не е това, на което му викат "бункерите", чуди се 34-годишната Людмила. Тя живее със семейството си в паянтова къщурка, кацнала върху хълмчето с бункерите. Още десетина са подобните къщи на могилата. "Ами те, моят малкия и негово приятелче го бяха подпалили миналото лято това", усмихва се Людмила. По-големи момчета събирали там бензин и други неща. Малките си играли там (явно пушели скрито от мама и татко) и фас попаднал в бензина. "Пламъците бяха излезли навън даже, трябваше да идва пожарната", разказва жената.
Жертвата на пожара, бомбоубежището, се намира на върха на хълмчето. Вижда се пуста долчинка, после тъмен вход, осеян с отпадъци, като сцена от долнопробен американски фантастичен филм. На входа е написано "Ultras CSKA" с бял спрей. Оказва се, че вътре не могат да се направят повече от 3-4 крачки. Нужно е джобно фенерче. Също са необходими и гумени ботуши, за да не се оцапаш с някоя фашкия. Общо взето, приятно място - за игра на криеница например.
Никой няма да те потърси вътре. Че повечето скривалища са такива "кенефи" и в София, и в страната, показа едно почистване на варненските скривалища в зоната на Морската градина. За един ден оттам бяха изкарани 10 тона боклуци. Ясно е, че за семейството на Людмила подобно място не може да представлява символ на сигурност, където можеш да се скриеш при нужда. Людмила въобще пък не знае за друго скривалище в квартала си. "Ама наистина ли това, което говорят по телевизията, че ще има война, е истина?!", пита притеснена тя. Ето на, в училището на малките малчугани събирали по едно левче. С парите се изработвали марлени маски за учениците. "Занесоха парите, направиха им маски и ги прибрали в училището да стоят при нужда", обяснява компетентно майката. Както винаги, българинът мисли за децата си. Нищо, че според Гражданска защита в София има противогази за всички деца под 14 г., което естествено обезсмисля дейността "приготвяне на марлени маски". Все пак важна е грижата.
Като майки се грижат и служителите на Гражданска защита за обществените скривалища. Обаче вместо да поддържат вече приготвените такива, те постоянно трябва да облагородяват все едни и същи места. Причината е, че като приготвят едно скривалище, до една седмица то е нападнато от мародери. "Много се краде. Имаме 10 случая за последния месец", обяснява Начко Неделчев от Гражданска защита. Не че има нещо ценно за крадене. Обикновено
изчезват крушки, мивки,
тоалетни чинии
"Лесно влизат, защото ние ги заключваме с по един катинар, а и съседите рядко сигнализират", обяснява обществената неволя Начко. Той ни води към едно, така да се каже, "образцово" скривалище на пресечката на "Гурко" и "Левски". То вече е преживяло любовта на българина към общата собственост, но служителите на ГЗ са се погрижили за него. Официалният вход е сред мазетата. Има дебела стоманена врата, явно срещу ядрен удар. Подобни са и капандурите на прозорците му. Вътре е напълно празно. Има само една мивка, един бидон с вода и един огромен специален респиратор за пречистване на въздуха. "Има и пейки, но не сме ги сложили, че ще ги откраднат", казва Начко.
Мястото може да побере 100 души. Не е суперлукс хотел, но не е и нужно. Ако се наложи, хората са длъжни да са приготвени с най-необходимите вещи - храна, лекарства, дрехи, одеяла, сапуни, пасти за зъби и пр. В скривалището си има вода, тоалетни, електричество и при необходимост - чист въздух. Има си даже и втори изход навън, ако първият бъде затрупан при бомбардировка.
Колко са такива "образцови" места, е трудно да се каже. От Гражданска защита не могат да си позволят да контролират или охраняват всички скривалища. Бюджетът на ведомството за цяла България е 12 млн. лв. Това се визуализира най-естествено в старите служебни ладички на Гражданска защита.
Най-неочаквано в началото на февруари Министерският съвет отпусна
със секретно постановление
допълнителни 2,53 млн. лв.
на ведомството. Постановлението стана известно десетина дни по-късно и се възприе като картбланш за ремонт на изоставените скривалища по цялата страна, с оглед предстоящата война в Ирак. Парите обаче са предназначени за защитни облекла, ботуши и нови уреди за засичане на химикали в атмосферата.
"Имаме нужда от тези неща, повечето облекла са остарели", обяснява шефът на столичната Гражданска защита инж. Валери Младенов. Пари обаче той още не е видял, чул за тях от медиите. Не само облеклата и обувките са остарели, така изглежда и кабинетът му, за разлика от много други кабинети на държавни и общински служители. Точно зад гърба му е най-важната част - карта на София с потенциално опасните места. Това са промишлени зони и складове, където се съхраняват химикали. "Тъкмо те могат да ни създадат грижи, не толкова някаква война, около която се истерясва", казва Младенов. Според него Гражданска защита се грижи и за скривалищата - доколкото може с недостатъчния си бюджет.
КОЛКО СА СКРИВАЛИЩАТА
"Ако се обадите 200-300 пъти на горещия телефон, ще разберете къде са", отклонява въпроса колко са на брой столичните скривалища инж. Валери Младенов. По стари данни 200 скривалища и бомбоубежища има само в центъра. Бул. "Стамболийски" води с 80 броя. В София бомбоубежища се строят ударно от 40-те години до 1990 г.
Друго число за броя на столичните бомбоубежища е 343 от общо 600 в страната. В пресата пък се цитират данни за 500. Съвсем отделен е броят на "радиационните укрития", както терминологично се означават мазетата със стоманени врати в панелните блокове, строени през 70-те и 80-те. Те трябва да са някъде към 36 000.
Столичните бомбоубежища са с капацитет от 100 до 900 души. Статистиката сочи, че в тях една тоалетна се пада на 150 мъже или на 75 жени. На 200 души се пада пък по една мивка. 0,55 на 1,80 м е мястото за лягане на един човек. Целогодишната температура вътре е 12-14 градуса. Стоманените врати пък имат устойчивост на 3,5 атмосфери.
Отделно са и обектите с двойно предназначение. Такива в столицата са НДК, подземните гаражи, подлезите, метрото и др. Според Гражданска защита НДК може да събере под себе си около 20 000 души. Всяка станция на метрото пък побирала по 5000 човека. Ако се напълнят и тунелите, вътре могат да се съберат до 300 000 човека. Паркингът на три нива до НДК може да събере още 25 000. С подобен капацитет са и стадионите "Васил Левски" и "Българска армия". Под бившия Партиен дом, сега сграда на Народното събрание, имало бомбоубежище за 9000 души. Въпреки това се смята, че в столицата не достигат укрития за около 300 000 души.
|
|
|