Истинският бунтовник не е революционерът, който се стреми да отхвърли съществуващия ред и да създаде един нов свят, а човекът, който се съпротивлява на несправедливостите чрез обмислени средства, така че да направи света по-добър за живите, а не по лош.

"Разбунтуваният човек", Албер Камю, 1951



Това, на което станахме свидетели всички българи през последните две седмици, само преди 14 години (министър-председател на България Георги Атанасов) бе абсолютно, категорично и по силата на тогавашните закони и идеология - напълно немислимо. Само преди 7 години (министър-председател Жан Виденов) същите събития от последните 14 дни бяха обективно и субективно невъзможни. Само преди 3,5 години (министър-председател Иван Костов) случилото се между 18 февруари и 3 март 2003 г. бе една голяма, но неосъществима мечта.

Какво всъщност се случи между 18 февруари и 3 март тази година (министър-председател на България Симеон Сакскобургготски)?

България влезе на бърза скорост в голямата световна политика.



България превзе мощно и световните медии



Намерихме място на първите страници на най-тиражните европейски и американски вестници, в репортажите на най-гледаните телевизионни компании в Европа и САЩ. Телеграфните агенции не спестиха почти нищо от това, което България постигна в Брюксел, после във Вашингтон и в София - по време на посещението на руския президент Владимир Путин у нас.

Всичко това стана възможно, защото на 18 февруари в Брюксел премиерът Симеон Сакскобургготски доказа на 15-те от ЕС, че българската официална позиция около кризата в Ирак, приета от НС още на 7 февруари, по нищо не се различава от Декларацията на ЕС по същия въпрос, оповестена на 17-и същия месец.

Всичко това стана възможно, защото само седмица по-късно министър-председателят Симеон Сакскобургготски бе в Белия дом по лична покана на президента Джордж Буш, за втори път през последната година, и за 50 минути получи гаранции и обещания от шефа на Овалния кабинет, за които предишните български премиери са узнавали само от дипломатическите сводки за срещите във Вашингтон.

Всичко това стана възможно, защото само няколко дни по-късно, след разговорите между министър-председателя Симеон Сакскобургготски и президента Владимир Путин, руските медии бяха тези, които определиха, че отношенията София-Москва са вече повече от отлични след десетилетие на почти пълно замразяване.

Всичко това стана възможно, защото през последните 20 месеца българското правителство начело с министър-председателя Симеон



Сакскобургготски води една изключително успешна външна политика



Плод на тази политика бе историческата за България покана в Прага през ноември миналата година за започване на преговори за присъединяване към НАТО. Плод на тази политика бе историческата за България среща на върха на ЕС в Копенхаген през декември 2002, където получихме пътна карта и 2007 г. за окончателно присъединяване към Европейския съюз.

Всичко това стана възможно благодарение на отличните световни контакти на премиера Симеон Сакскобургготски от последните 50 години и на образа, който неговото поведение изгради на България по време на многобройните му посещения в Европа и САЩ. Извоюваният авторитет и признание накараха федералния канцлер на Австрия Волфганг Шусел още през миналата година да нарече българския министър-председател мистър Европа.

Не видях, не чух и не прочетох досега в медиите анализ на това, което се случи между 18 февруари и 3 март. Анализ на причините, на резултатите от срещите и разговорите, анализ на значението на водените в Брюксел, Вашингтон и София преговори и отражението им за израстване на политическия статут на България в очите на международната общност. И още нещо. През всичките тези дни, колкото и парадоксално да звучи, четохме и слушахме за плюсовете и минусите на нашата външна политика много повече в чуждестранните медии, отколкото в родните.

За всички, които са били преки свидетели на атмосферата, в която преминават срещите на българския министър-председател в чужбина, са ясни поне две неща.

Първото е, че и при следващата среща на Жак Ширак със Симеон Сакскобургготски френският президент отново ще ползва обръщението "сир" към българския премиер.

Второто е, че ако колежката Морийн Дауд присъства на поне една от тези срещи, ще се засрами от това, което написа за нас във в. "Ню Йорк таймс". И тъй като много бяха тези, за жалост отново предимно от чужбина, които реагираха на статията на г-ца Дауд, бих ги допълнил със следното:

Think positive, Ms Daoud, please! You should read Albert Camus' L'Homme revolte once again.*



* Моля, мислете позитивно, г-жо Дауд! Трябва да прочетете "Разбунтуваният човек" на Албер Камю още веднъж (бел. ред.).