|
- Г-н Алмалех, помните ли 9 март 1943 година?
- Този ден ми се е запечатал в съзнанието. Тогава учех във Френския колеж в Пловдив. Анави, един от съучениците ми от Пловдив, който стана голям юрист в Израел и с когото все още се виждаме, ми каза сутринта: "Шико, става нещо лошо. Започнаха да съобщават на някои еврейски семейства, че ще ги изселват в Полша." След първия учебен час класният ми ръководител ме извика: "Алмалех, баща ти се обади от Стара Загора и каза, че трябва да заминеш тази вечер или най-късно утре рано сутринта, защото и вашето семейство го изселват." Каза, че иска да ми каже нещо, но то да си остане между нас двамата. Ако ли не, ще отрича. "Това е много лоша работа, водят ви в едни лагери, които ние наричаме лагери на смъртта. Ти си 19-годишно момче, защо трябва да загиваш. Има възможност да се спасиш. Говорихме с директора на колежа. Има за какво да се хванем - не изселват евреите, които са приели християнството. Тъй като правителството не приема евреите християни след 1942 година, ние ще ти дадем документ, че още през 1937 година си пожелал да станеш католик. А след войната прави каквото решиш." Бях разтревожен, казах му, че моят баща е мъдър човек и виден общественик, той ще прецени.
---------
Излязох из Пловдив, не беше възможно повече да уча. Отидох в еврейската махала. Там беше нещо страхотно, една част бяха получили съобщения да се готвят за депортация. Имаше ограничения за бохчичките да не тежат повече от 10 килограма. Беше следобед, спомням си, дойде патриарх Кирил, тогава беше митрополит, и казва: "Тоя позор няма да го разрешим, вместо да идете към гарата, ще дойдете в митрополията." Вечерта към 19 часа дойде радостна вест - няма да се ходи към гарата. Отменя се заповедта.
---------
- Вярвате ли, че някакво чудо се е случило на 9 март между 17 и 19 часа, за да отмени цар Борис заповедта за депортацията?
- Няма такова нещо. Ден-два преди това в Кюстендил научават за депортацията. Предвидено е да заминат по-голямата част от евреите там, трябвало да ги съберат в тютюневия склад и да ги натоварят на влака. Народните представители от Кюстендил - един от тях - Димитър Пешев, е подпредседател на Народното събрание, - веднага отиват в София. Търсят връзки с двореца, с министри. Димитър Пешев отива при Габровски, министъра на вътрешните работи, искали да влязат при Филов, но той не ги приел. Габровски отрекъл за решението. "Как няма решение, като тютюневият склад е готов, има списъци, а народните представители не знаем нищо", възразил Пешев. След закона за защита на нацията, който забранява на евреите да учат, да работят, дори да излизат по улиците, е приет и втори закон за това, че с еврейските въпроси ще се занимава само правителството, без санкция от Народното събрание.
- И все пак нещо се случва на 9-и вечерта, тези срещи са станали ден-два по-рано?
- На 9-и само се отменя заповедта. Но иначе всичко продължава.
--------------
Димитър Пешев го свалят след месец от поста подпредседател. Царят приема малкия състав на Светия синод на 15 април. Казват, че царят е решил да отмени заповедта, но той вика тримата от синода след малко повече от месец, за да ги ругае. Говорил е повече от половин час - било е яростна расистка антисемитска реч. Това не може да бъде случайно, нито нагласено.
---------------
Ще ви кажа още нещо - моят баща беше много близък с Григор Чешмеджиев, политик и писател. Заедно с председателя на съюза на писателите Чилингиров, който беше близък с правителството, направиха декларация в защита на евреите и аз дори я написах на пишеща машина. Отидох при някои писатели. Отидох и при Елин Пелин - той беше много близък до двореца, приятел на царя. След като Елин Пелин прочете декларацията, каза: "Царят ще ми се сърди, но аз я разписвам." Много други писатели, адвокати, художници, архитекти, занаятчии, кой ли не, се яви, за да каже, че е против тази акция. За Светия синод да не говорим, от 1940 до 1944 няма заседание да не се занимават с еврейския въпрос и да видят какво могат да направят за спасението на евреите. Бих желал цар Борис да е спасил евреите, но не е така.
- Ако не е царят, тогава кой отмени заповедта?
- В крайна сметка царят решава, това е така. Но царят преценява, според мен в последния момент, часове преди отпътуването на влака - дай да мине бурята, пък след това ще видим. И отменя заповедта. И това е точно така, защото решението не се премахва, а се отлага. Тогава решават евреите от София да бъдат изселени в малки градчета в Северна България и когато се реши, на групи, с шлеповете по Дунав, по-лесно да бъдат изведени, без да се вдига такъв шум. Тази наша угроза е висяла до смъртта на царя. Има и още нещо - вие знаете, че царските дворове са свързани помежду си. Царят няма начин да не е получил съвет от английския, от датския двор да не прави това.
- Смятате ли, че историята още мълчи за истината на 9 март 1943?
-----------
- Вижте, цар Борис е бил доста потаен, мир на праха му, и синът му е същият. Знаете ли всичко около Симеон, какво прави, защо. Това е въпрос на възпитание, на характер. Има един показателен факт - на 24 май, след като е решено софийското еврейство да бъде изселено, става прословутата манифестация, тръгнала към двореца. Истинските ръководители на евреите искат да се срещнат с царя, но него го няма не само в двореца, но и в София. Екзарх Стефан иска да се види с него - няма го.
-----------
- Може ли да се каже, че евреите в България оцеляха благодарение на силното антифашистко движение?
- И благодарение на него. България е много специфична страна. Тук антифашистката борба за разлика от Европа се води главно от комунистическата партия, нейни симпатизанти и РМС. Защо трябва да се отрича, че комунистическата партия много ни е помагала? Голяма част от еврейските младежи, такива като мен, станахме ремсисти. Просто нямахме друга алтернатива да водим борба против фашизма. Хора от богати еврейски семейства, антикомунисти, влязоха в тези редици, някои от тях станаха партизани, загинаха.
- Как сега коментирате яростната съпротива на СДС срещу всичко, което е свързано с антифашистката борба?
- Защото те не са били там, не са участвали в антифашистката борба. За разлика от християндемократи и други десни партии в Европа, които са участвали в борбата и нямат такова отношение. България е една от малкото страни, които дори не са се извинили, а да не кажем, че никакви компенсации не са дадени на евреите. Ние сме получили единствено по 1000 долара, и то защото от Израел ни ги пратиха. Сега се получи писмо, че Германия ще плати само на 100-150 евреи, които са били в лагер в Сомовит от май до октомври 1943 година. Казват ни, имало е легално българско правителство тогава, искайте държавата да ви плати компенсации.
- А вие поискали ли сте?
- Не е искано.
- А за какво очаквате България да се извини на евреите?
- През тези години на холокоста към нас имаше много лошо отношение, лоши условия на живот, да не ви разказвам.
- Кой да ви се извини, Симеон ли?
- Защо не и Симеон. Може и българският президент.