Г-н Живко Георгиев, социолог, казва, че разликата между професионалните оркестранти и дилетантите е, че вторите могат да свирят само при пълна тишина, докато първите поддържат синхрон и не допускат фалш в изпълнението дори топ да гърми в залата. Той има предвид българските политици, по-точно политическите екипи. При шум в залата - т.е. народно недоволство, скандали, истерични реакции - нашите политически музиканти обикновено се десинхронизират, изнервят, губят общата мелодия... Настъпва какофония, късо казано.

НДСВ е млада и неопитна формация не само във времеви план. Движението няма опит от поражения, не знае как изглежда загубата.

Ето защо настъпилият сега шум в българската политическа зала избива преди всичко като вътрешно напрежение в НДСВ.

За "жълтите" сега ситуацията



има поне три крайно неприятни аспекти:



1. Зачестиха вътрешнобългарските скандали (БТА, медийният закон, приватизациите...) и сме близо до точката, в която отделните скандални епизоди се сливат в перманентен единен скандал. Тук само си спомнете финала на кабинета на г-н Костов.

2. Зимата традиционно удари рейтингите на управляващите и глухото ръмжене на народонаселението е емпиричен факт.

3. Върху това се потрупа най-неприятното възможно: геополитическа криза, като България, известна с прочутия си късмет да се забърква в драматични истории, сега се оказа близо до центъра на циклона, бидейки член на Съвета за сигурност.

Представете си само: на един отделен човек да му се случат едновременно тези три неща - ще го заболи главата най-малкото. Камо ли ако посочените фактори атакуват едновременно колектив от хора - в случая парламентарната група на НДСВ. Затова всички линии на възможен разлом са напрегнати, всички скрити дефекти стават видими. Избиват дори чисто субективни проблеми - нерви, лична непоносимост, стари забравени истории...

Ще издържи ли групата на НДСВ?

Всичко зависи от подхода на г-н Сакскобургготски.

Първото решение, което той неизбежно трябва да вземе, е с проста структура:



да прави ли хирургическа операция на "своите",



или да не прави? По-пряко казано: да преразпределя ли помежду им властта, или да се мъчи да удължава нещата при сегашните базови съотношения.

Тук с голяма доза на сигурност можем да кажем само едно: март и може би април са последните месеци, през които той може да приложи тази радикална рецепта за лечение (смяната на министри и пр.). По-нататък ще последва фаза, при която инжекцията ще ускори разпада, вместо да го задържи. Ако вече не е късно, в което обаче се съмнявам.

Може все пак да очакваме, че ремонтът на кабинета ще донесе облекчаване и по трите описани по-горе негативни фактора:

а) ще донесе нов, макар и частичен, кредит на доверие от хората;

б) ще намали вътрешните скандали, понеже ще обнадежди част от участниците им да решат въпросите си "по мирен път", чрез преговори;

в) ще направи външнополитически жест, който би отслабил примката, в която, без да иска, геополитически се озова България.

Второто решение, което премиерът трябва да вземе, е свързано с неговите



отношения с президента и в по-малка степен с БСП и със СДС



Тук е логично той да търси някакви договорености, които да намалят натиска и по-точно - да избегнат ново усилване на натиска.

Клопката тук обаче е много коварна. Трудно е да тръгнеш едновременно и наляво, и надясно, и към Европа, и към Америка...

Във футбола това се нарича "фалцов удар" - когато топката е насочена надясно, за да стигне наляво, или обратно. В политиката му викат "да оглавиш преврата срещу себе си" - нещо, за което четем в дебелите книги, че цар Борис III бил голям майстор.

----------------------

Други текстове от същия автор: http://www.Raichev.org

За отзиви и коментари: A. Raichev@gallup-bbss.com