|
------------Из информация на БТА-------
На 17 януари пропадна част от уличната настилка и се скъса водопровод. Това доведе до срутване на 8-метров участък от подпорната защитна стена на църквата "Св. 40 мъченици". Седмица по-късно последва свличане на земна маса в очертанията на самата църква.
-----------------------
Културният министър Божидар Абрашев веднага коментира: "Добре, че се срути тая църква, та да я възстановим", без да знае, че от нея са останали основите, северната и западната стени и няма какво толкова да се срутва. И на 21 януари обяви, че до 10 дни ще бъде актуализиран проектът за цялостната й реставрация. Възстановяването на църквата беше част от предизборните обещания на Симеон Сакскобургготски. Защо ли? Ами там е обявил независимостта на България неговият дядо Фердинанд. Щом стана великотърновска депутатка и Мариана Костадинова се ангажира със случая - тя покани през септември 2002 г. министър-председателя Симеон Сакскобургготски. Той посети църквата и обеща да помогне. В типичния си стил
после потъна в мълчание
Мариана Костадинова обаче се "ангажира" с проблема и обяви, че с нейно съдействие областната управа разработва проект за консервация, реставрация и експониране на храма и целия комплекс, което всъщност си е една неистина. Нищо подобно не се е случило досега.
От друга страна, архитекти, археолози и местната управа са като орел, рак и щука. Според кмета на Велико Търново проучванията на църквата са завършени и може да се премине към реставрация. Това не е новина - още през 1992 г. има решение, че археологическите работи в църквата са завършени и може да се премине към реставрация, като предстои да се проучи манастирът "Великата лавра". Археологът Константин Тотев, който проучва църквата твърди, че теренът има още какво да даде. Не е одобрен нито един от проектите за възстановяване. Според кмета на Велико Търново Румен Рашев пък през 1999 г. тогавашната министърка на културата Емма Москова взела правилно управленческо решение, когато по закона за обществените поръчки възложила на арх. Боян Кузупов да експонира стена от църквата и част от нея под стъклен похлупак.
И до днес Националният институт за паметниците на културата не е наясно как, защо и какво да направи с националната светиня. И по традиция в кабинетите си - и в Министерството на културата, и в НИПК,
чиновниците продължават да умуват какво да сторят с църквата
и да се оплакват от тотално безпаричие - както между впрочем правят от близо 30 години насам, още от социалистическо време. А иначе често се говори за парите за възстановяването, които, колкото и парадоксално да звучи в днешно време, са най-малкият проблем. Въпросът е дали покрай църквата парите няма да отидат и в нечии джобове?
Само че този филм сме го гледали още по тоталитарно време. През 1964 г. бе създаден националният фонд за възстановяване и развитие на Велико Търново и всеки си купуваше марки срещу 1, 2 и 5 лева. Събрани бяха милиони и с тях се възстановиха хълмът Царевец, църквата "Свети Димитър", Самоводската чаршия, построи се новият център на града. Имаше пари и за църквата "Св. 40 мъченици". Председател на общонародния комитет бе Пенчо Кубадински. Той дотолкова се вживя в тази си роля, че на едно от заседанията решил, че "никой няма право да му пипа града". Оказа се, че Людмила Живкова също "има право". И се заформиха два центъра на власт около реставрацията на Велико Търново. За зла участ църквата "Св. 40 мъченици" попадна между тях. Конкурсите за нейното възстановяване завършиха без победител - всеки от участниците търсеше гръб, кой от София, кой от Велико Търново, за да грабне тлъстия хонорар.
И вместо да се мисли за възстановяване на църквата, се мислеше за пари
И тогава, както сега, поръчващият възстановяването в лицето на министерството на културата и подведомственият му НИПК не можаха да изградят ясна концепция какво да правят с този паметник. Първият конкурс бе през 1976 г, вторият - през 1986, третият през - 1996 г. И в трите участват архитектите Кузупов, Лефтеров и Теофилов. Теофилов предвижда възстановяване на паметника като църква, Кузупов върви към модерен музеен вариант във формата на църква, а Лефтеров мисли изцяло за модерен вариант. Първите два конкурса остават без победител, а на третия изобщо не се раздават награди.
И сега е същото. С горест архитект Теофилов казва: "Смятам, че цялостното възстановяване на църквата ще струва 7 милиона лева. На брифинга заявиха 70. Когато става дума за пари винаги се слага по една нула в повече". Църквата "Св. 40 мъченици" е национална светиня и
не е нито на сини, нито на жълти
Затова е срамно с нея някой да си прави политически актив. Дано и днешните политици го разберат.
Утре "Св. 40 мъченици" трябва да чества храмовия си празник - като руина! Конструкцията и покривът над това, което е останало от църквата до Янтра наподобява цигански коптор. А останалото от вътрешността й са шест колони, сред които историческите на хан Омуртаг и на Иван Асен II, опаковани в изкорубен от влагата шперплат, и оригиналните основи. Помните ли текста на Омуртаговата колона: "Човек и добре да живее умира и друг се ражда. И нека роденият по-късно, като гледа това, си спомни за този, който го е направил."
На практика в българската светиня
достъпът е възможен отвсякъде,
в което се убеди и екипът на "Сега". Отвътре църковното и надцърковното пространство от близо 30 г. е замрежено от гъста конструкция от тръбно скеле, което държи защитния покрив. Понякога пък пролетните води на Янтра заливат целия терен и покриват с тиня крепостната стена при реката, останките от манастирския комплекс, пода на самата църква с празните гробищни камери, включително и тленните останки на мъртъвците от още неразкопаните гробове.
"Св. 40 мъченици" е една от най-големите български светини
Всъщност историята на църквата е пълна с катаклизми. От 42-мата ни царе само Иван Асен II разпростира България на три морета - Черно, Бяло и Адриатическо. Днес това е сантиментално наивен спомен от 8 декември, когато подпийнали студенти искат същото. Малцина знаят историческия факт, че при Иван Асен II българската църква е призната за независима, а представителят й - търновският архиепископ Йоаким става патриарх. Това става на събора в Лампсак в Мала Азия през 1227 г. На 9 март 1230 г. при Клокотница Иван Асен II разбива войските на византийския император Теодор Комнин. За своя и всебългарска прослава той съгражда "Св. 40 мъченици", а каменоделец увековечава със специален надпис битката на каменна колона, която е поставена в църквата. Тук царят пренася и колоната на Омуртаг, в която ханът описва строителната си дейност - за да подчертае приемствеността между Първото и Второто българско царство.
Според най-нови проучвания Иван Асен II имал идея храмът да служи и като фамилна гробищна църква. Твърди се, че тук е бил погребан не само той, но и членове на неговата фамилия. В църквата са били погребани и мощите на светци, което още веднъж издава голямата й значимост - на Св. Иларион Мъгленски и на Св. Петка Българска, а също и на Св. Сава. Сръбският архиепископ умира при посещението си в Търново на 14. ХII. 1237 г. Иван Асен наредил да го погребат "в моята църква". В манастира "Великата лавра" имало богата библиотека, която принадлежала на Търновската патриаршия. Около 1820 г. гръцкият владика Иларион прибрал книгите в митрополията в Търново и през 1836 г. ги изгорил.
В църквата бил и гробът на Махмуд Фехти - завоевателя на Търново в 1393 г. Нашествениците заличават с вар стенописите, но оставят историческите колони. Построяват и минаре, което често пада и дава повод на търновци да вярват, че и Турция ще падне.
Веднага след освобождението на Търново на 25 юни 1877 г. руснаците започват разкопки в наоса на църквата, документирани в публикация на чешки кореспондент. Намерените от времето на Второто българско царство
златни накити са отнесени в Ермитажа в Петербург
Седмица след подписването на Санстефанския мирен договор, навръх храмовия й празник - на 9 март 1878 г., "Св. 40 мъченици" е осветена и превърната в действаща църква.
Това продължава до земетресението през 1913 г. Моско Москов, председател на Търновското археологическо дружество през 1906 г. разкопава пода на църквата. За това историкът Йордан Иванов пише: "Както Търновското археологическо дружество се е отнесло към миналото ни, турци и гърци не са се отнасяли." През 1915 г. в църквата копае бъдещият министър-председател проф. Богдан Филов и преславският археолог Йордан Господинов.
Мащабната археологическа работа започва през 1974 г. Разкопките са поверени на видинчанина Въло Вълов. Той открива извън църквата около 50 гроба, както и Южната и Северната галерии, включително и "злополучния" гроб 39 със златен пръстен-печат и пурпурна мантия върху костите. Вълов е убеден, че това не е царски гроб. Но се намесва Политбюро и решава, че
за национално самочувствие най-после трябва да има открит гроб и на български цар
Въло Вълов е пратен във Видин, разкопките продължава Атанас Попов, който "политически правилно" твърди, че това е гробът на цар Калоян. Същото "доказва" и антропологическата реставрация на черепа. Гробът е обявен за царски.
----------------каре----------
Какво струват 7-8 и повече милиона лева?
В УПРАВЛЕНИЕТО И ПРИВАТИЗАЦИЯТА
- 13 милиона лева струва спорната реформа на съдебната система.
- 6 милиона евро са консултациите за продажбата на БТК.
- 10 830 006 английски лири е консултантския договор с "Краун ейджънтс" за осигуряване на контрола върху митниците
- В Закона за държавния бюджет са заложени 24,8 милиона лева разходи за Народното събрание.
В СПОРТА:
- Над 6 милиона лева бяха дадени само за довършването на ремонта на Националния стадион "Васил Левски". Парите бяха отпуснати от спортното министерство. Преди това са похарчени над 20 млн. лева.
- Около 8 милиона лева е издръжката за 6 месеца на двата най-големи клуба у нас - "Левски" и "ЦСКА", които за съжаление напразно се опитват да пробият в Европа.
- Около 6 милиона лева на година струват на собствениците си "Нафтекс", "Локомотив" (Пд) и "Славия" на година.
- Точно 21% от приходите на спортния тотализатор отиват за развитието на българския спорт годишно. През миналата година равностойността на процентите от постъплентията е равна на около 19 млн. лева.
- Около 8 милиона лева (малко над $ 4 млн.) са най-големите трансфери в последните години на български футболисти в чужбина - Георги Иванов и на Стилиян Петров.
-
Малко преди смъртта си Ванга рече: "Кога се дигне "Св. 40 мъченици", ке се дигне и България." Кметът на Велико Търново Румен Рашев, радетел за цялостно възстановяване на църквата, на свой ред твърди: "Пари има - дали от ЮНЕСКО, дали от НАТО, но ще намерим!" Дано само на Министерството на културата и подведомствения му НИПК най-сетне им дойде акълът и да се задействат. Защото те трябва да кажат какво да се прави.
|
|
|
|