Едно 19-годишно момче - чешкият студент Зденек Адамец, се самозапали в четвъртък в центъра на Прага, на Вацлавския площад. На същото място, където на 16 януари 1969 г. пламна друга жива факла - Ян Палах, 20-годишният студент, който така протестира срещу смачкването на Пражката пролет от танкове на Варшавския договор през август 1968-а.

Новият Ян Палах изгоря също в знак на протест. Срещу "злото, търпяно в цял свят" и срещу войната в Ирак, която започва, защото "Ирак има петрол и американците го искат". Така пише в предсмъртното писмо на Зденек, разпространено по Интернет. В него се отправя и призив за "всеобща демокрация", която да даде "истинска власт на народите".

Така пропагандните обяснения на американските висши чиновници, повтаряни и от нашия външен министър, че източноевропейците изгаряли от нетърпение да бомбардират Саддам, защото и той бил тиранин като тормозилите ги комунисти, увиснаха. Но трябваше ли наистина да изгори 19-годишният Зденек, за да се разбере, че именно защото познават тиранията, обикновените източноевропейци не могат да са на страната на тиранично налагана от САЩ на целия свят война?

Една тирания не може да се победи с друга. Нито пък правдата - както си я разбира приносителят й - може да се раздава насила. Било със съветски танкове, било с американски бомби.

Жестоко обгорелият Ян Палах издъхна в болницата три дни след като драсна кибрита на Вацлавския площад. И докато агонизираше, успя да каже: "В историята има моменти, когато трябва да се направи нещо. Този момент дойде."

Палах стана символ на някогашните дисиденти в някогашна Чехословакия, а и в целия бивш соцлагер. Той бе онзи морален шамар, който разклати системата, оказала се неспособна на "човешко лице".

Историята продължи на 16 януари 1989 г., когато все още дисидентът Вацлав Хавел беше арестуван, докато поставяше цветя в памет на младия мъченик на Вацлавския площад. Вълната от демонстрации срещу тогавашните чехословашки власти по време на онази "Палахова седмица" бе прелюдията за победилата 9 месеца по-късно "Нежна революция", която направи Хавел президент.

Същият Хавел сега, дни преди да изтече мандата му като държавен глава на Чехия, подписа онова фамозно "писмо на осемте", което заедно с "декларацията на десетте" беше размахано от американците като доказателство за подкрепата на война срещу Ирак в Източна Европа. Не подкрепа за "Нежна революция" срещу Саддам, а за бомби върху главите на иракски хора. И това бе представено като "гласа на Източна Европа".

Страшната логика на историята направи така, че именно в родината на Хавел, но и на Ян Палах, пламна една нова жива факла, за да се чуе и другият глас на Източна Европа. Но ще му дадат ли наистина да се чуе?

Информационните агенции сбутаха новината в кратки съобщения без никакви подробности за самозапалилото се момче. Чешките власти се постараха да представят жеста му като порив на психически неуравновесена личност.

Колко познато! Министър Паси е прав поне в едно - източноевропейците добре си спомнят похватите на тираничните режими. Инакомислещите са луди, нали? И Ян Палах навремето го изкараха луд. Зденек Адамец издъхна в адски мъки без да успее да каже нищо. Остави само писмото в Интернет. То завършва с думите: "Моля, не ме изкарвайте луд".

Моля, не изкарвайте източноевропейците безмозъчни войнолюбци.