Това, което се случва в здравния сектор, е отчайващо и отвъд нормалните възможности за възприятие и коментар. Отчайващо е не за здравната система - нейното състояние вече премина точката, от която няма завръщане, и то в клиничния смисъл на това понятие - процесът на умиране на клетките и тъканите е необратим. Отчайващо е за държавата и обществото като цяло, тъй като е показателно за реакцията и на държавата, и на обществото при решаването или нерешаването на проблеми в сфера с огромно значение за базовите потребности на населението.

Рибата, естествено, се вмирисва от главата. След 13 години крадене на всички нива болниците в Ловеч и Враца не издържаха и фалираха. Официално фалит не е обявен, но персоналът не получава заплати, а лечебните заведения едва функционират - редовно остават без лекарства и консумативи, отделения се затварят. В резултат на последвалите протести на останалите без заплати, премиерът, в типичния си дебелашки чорбаджийски стил, каза: "Ето ви два милиона за заплати, не сте вие виновни, че болниците са докарани до този хал. Държавата не си е свършила работата, но ще я свърши - ще има операции по болници и аптеки. А ти, Ананиев, продължавай с реформите".

Дори само наглостта да се обещават операции по болници и аптеки за разбиване на схеми, които са процъфтявали и дори възникнали по времето на същия този чорбаджия, който е на власт от 2009 г., е отвъд описанието и охарактеризирането. Само че тя не спира дотам. Какво казва Бойко? Не са виновни наблюдавалите, а част от тях и участвали - макар и с малки суми - в разграбването на болниците. Виновен е някой друг. Когато следващите изпищят за заплати - например в също докараната до точката, от която няма завръщане, болница в Стара Загора, и те ще получат милион, а службите ще търсят виновни.



Кои ли може пък да са тези виновни?



Акциите по болници вече стартираха - прокуратурата разследва десетки държавни болници и стотици обществени поръчки, но без повече подробности. Подробности има обаче от друго разследване, което протече малко по-рано - за дейността на очевидно загубилия политическата почва под краката си бивш директор на онкодиспансера в Пловдив Красимир Вальов. Прокуратурата внесе в съда обвинителния му акт, според който с пари на диспансера той е купил томограф на двойна цена. Апаратът е струвал 492 хиляди лева, а Вальов го е купил за 898 хиляди лева. Според прокуратурата кражбата е за над 405 хиляди лева, или почти 100%, което е просто изумително. Първо - злоупотреби от подобен мащаб не се въртят солово. Диспансерът е общински, общината в Пловдив се управлява от ГЕРБ, а когато се наложи да приемат оставката на Вальов, натиснати лично от Бойко Борисов, тъй като в лечебното заведение се правеха ненужни операции и пациенти оставаха без органи заради сгрешени диагнози на патолога, общинските съветници и кметът Иван Тотев изпратиха директора със сълзи на очи.

Второ - можем само да гадаем какво се случва по другите болници, след като явно нормата в онкодиспансера е била 100% злоупотреба. И да повярваме, че всичко това някак си години наред се е случвало без управляващите - които назначават ръководствата на държавните болници - да знаят? Но накрая ще го отнесат още няколко Вальовци и някой и друг зам.-министър и официално това ще са виновните за хала на държавните болници.

Които заедно с частните продължават да тръбят колко са недофинансирани. И всяка година получават все повече пари, и са все по-недофинансирани. И въпреки че всички знаем, че са недофинансирани и защото крадат (факт - някои клинични пътеки са с прекалено ниски цени, но пък други са с достатъчно високи), воплите как парите не стигат ехтят из медиите всеки ден, съвършено безкритично; хигиената по отношение на това кои са приемливи събеседници е нулева и никой не задава въпроса: А защо не стигат парите? И така, година след година, още дори няма неформален обществен консенсус за основната насока, по която да се променя, реформира и движи здравната система. Всеки опит да се сложи някакъв ред се удря във вълна лобистки крясъци и протести, в които - това е най-противното - са въвлечени и истински болни хора, които са плашени и манипулирани, че ще останат без лечение. Вълната се подхваща от медиите, пак съвършено безкритично, и опитът приключва. Болните са спасени, нищо че след това националната статистика отчита поредния антирекорд - например по смъртност от сърдечносъдови болести в ЕС.



Но Ананиев няма да продължи с реформите



И Бойко го знае. И това дебелокожо, безочливо, парадно папагалстване как продължаваме с реформите, което следва да остави публиката с впечатление, че такива има, е следващото особено гнусно нещо. Докато Борисов заръчваше продължението на реформите, здравната каса и лекарският съюз се разбраха и тази година НЗОК да не се съобрази със здравната карта, т.е. да не проведат единствената засега налична реформа. Въпреки че по закон касата трябва да финансира толкова легла, колкото й позволява здравната карта. А според картата 6000 легла за активно лечение са излишни, но касата ще продължи да плаща и за тях през 2018 г. Формалната причина е, че картата още не е официално приета и няма време. Според всякакви статистики и анализи България е начело в ЕС по брой болници на глава от населението и брой хоспитализации, финансира неефективна система, и то докато делът, който населението плаща от джоба си за лечение, расте главоломно и вече е стигнал 50% от всички разходи. Затова и здравната карта, която да определи потребностите и поне малко да ограничи раздуването на болничната мрежа, е жизненоважна. Все пак това е и начин за подобряване на финансирането на болниците - за неизлишните ще останат повече пари.

И въпреки че и с картата е направен компромис - реално излишните легла са дори още повече, тя беше посрещната на нож. Нормално е срещу подобни рестрикции да реагират частните болници - предполага се, че те биха били потърпевши. Не е нормално против опита за налагане на малко ред да се обяви със зъби и нокти лекарският съюз, но го направи. Картата щяла да лимитира дейността на лечебните заведения и нямало да се задоволят потребностите на населението. При положение че според картата излишните легла са основно в София и Пловдив, където на всяка улица има болница - това звучи нелепо. И е поредното свидетелство как вместо уважавана съсловна организация, която да се грижи и за правата, и за авторитета на лекарите, БЛС сам и с удоволствие се превърна в търговска организация, чиято единствена грижа е да иска повече пари.

И успява - ограничаване на леглата, т.е. реформа, ще има чак догодина. Евентуално. И как да не повярва човек, че това е просто шоу за пред публиката, след като никой - освен доброволното приелото позата да търпи и мълчи общество - няма интерес кражбата да спре поне с малко?

Както казва колегата Христо Комарницки: Good morning Mutroland!