"По време на дебатите оня ден (в сряда, когато се обсъждаше вотът на недоверие, внесен от СДС - б.р.) се казаха много неща, имаше критики и упреци. Всички, които са свързани с управлението на страната, би трябвало да са се почувствали в центъра на атаките, защото ние сме един екип, в който всеки носи отговорност. В този смисъл успешното отхвърляне на внесения вот на недоверие не е парламентарно упражнение, което сме преминали с отличен и, успокоени от временната победа, отминаваме без последици. Разчитам и очаквам всеки един от вас да извлече за себе си съответните изводи от чутото в пленарна зала и с поведението си да опровергае някой от направените обвинения, както и да подходи отговорно за преодоляването на допуснатите от нас грешки".



Симеон Сакскобургготски пред Националния съвет на НДСВ в петък

-------

Някой да има съмнение как бяха посрещнати тези думи от жълтата аудитория? Естествено - с аплодисменти, както правят в НДСВ винаги, когато премиерът им набива канчето. Но ако се подмине този факт, няколко момента в речта правят впечатление.

Симеон II за първи път даде да се разбере, че няма намерение да поема всички удари за непопулярното управление на НДСВ. Нито да бъде гръмоотвод на всички мълнии, сипещи се отляво и отдясно заради гафовете на някой министър.

Изявлението му в петък бе доста по-различно от предишните му критики към своите по партийни форуми. Тогава той обясняваше "на едро", че в жълтите редици има хора самозабравили се, откъснали се от народа. Сега заяви недвусмислено (и то по повод работата на правителството), че отговорността е колективна. А това е нов момент.

Спомняте ли си преди време, когато бивши жълти избраници и настоящи депутати от НИЕ говореха за оставки на управници, каква бе неговата реплика? "Не закачайте моите министри!". Тогава той заставаше пред жълтата група и говореше за управлението сякаш той единствен го олицетворява. Свърши обаче тая работа, явно.

Допустимо е да се предположи, че за думите на премиера от петък има и някакъв емоционален подтик. Особено като се вземе предвид как по време на дебата за вота нито един министър не се сети да го защити от трибуната. Всеки от тях се бе вторачил в собственото си ведомство, убеждаваше аудиторията какви успехи жъне и забрави да даде и половин рамо на министър-председателя. Когото опозицията персонално атакува.



Сетиха се една Весела Драганова и един Коста Цонев,



които поетично, патетично и сърцераздирателно го защитиха. Та защо Сакскобургготски да не е решил да перне един шамар на министрите, на които това не им дойде наум? Може би точно по тази причина в петък той им "припомни", че са един екип, в който обаче всеки си носи отговорността.

Второто важно нещо, което се разбра от премиерската реч, е, че и даже Симеон най-после е осъзнал, че се е превърнал от добрия цар от приказката в редови политик. (С дейното участие и на недотам добрите си придворни, не на последно място). Откритието, че е обикновен лидер на партия, който го отнася и за грешките на всеки свой подчинен, може пък да е провокирало желанието му за дистанциране.

Третият впечатляващ момент бе директното признание на премиера, че в управлението са допуснати грешки. Досега той само се оправдаваше, че работата на опозицията е да критикува, но нито говореше за властови гафове, нито приемаше критиките.

Дотук добре - премиерът си признава, че работата на правителството му не е тип-топ. Обратното би поставило под съмнение здравия му разум. Хубаво е още, че даде всекиму да разбере как трябва да си носи отговорността за грешките. Въпросът е какво следва нататък.



Ако иска да изкара мандата си докрай не по милост,



отпусната му от нежелаещата да влиза във властта опозиция, а по заслуги, Сакскобургготски ще трябва да продължи в тази посока. А именно - да посочи некадърните управници и да им покаже вратата. По средата на мандата си трябва да е разбрал, че думите вече не хващат дикиш и само с действия, в случая радикални, може да върне поне донякъде свилото се в размерите на статистическата грешка доверие в НДСВ.

Междудругото се наблюдава едно интересно съвпадение между новото поведение на Сакскобургготски и курса, който пое предшественикът му Иван Костов малко преди местните избори и първия си кабинетен ремонт. Тогава Командира захвана да играе ролята на добрия премиер, обграден от лоши министри. Целта беше той да излезе целият в бяло, а ударите за неуспехите на управлението да се поемат от околните. Дали не е решил



Симеон да ползва назаем този Командирски почин?



Още повече, че той идеално пасва на личността му.

Важният момент е, че известно време, след като влезе в тази кожа, Костов направи и промени в правителството си. Ще следва ли тази логика и Сакскобургготски? Дали и той не си проправя така пътя за евентуални кадрови рокади? Месеци ще минат, додето се види допусналите грешки ендесевейци ще тръгнат ли да си изправят кривиците. Но е сигурно, че не направи ли промени в кабинета, всичките приказки на Симеон ще идат на вятъра. Словесните еквилибристики няма да го спасят.