|
Дали българският бизнес не бърка, като търси заобиколни пътища към Ирак, вместо да атакува пазара директно? И дали вместо крачка напред не правим крачка встрани? Този въпрос получи поне два отговора в Аман.
Първият е на бизнесмените от Ирак, които дойдоха специално в йорданската столица, за да поканят българските фирми.
Иракчанинът Хади Абас водеше разговорите във фоайето на аманския хотел "Шератън" на чист български. През 1984 г. той е завършил икономика в Свищов, а после се е оженил за българка. Търгува с тютюневи изделия и храни. Смята, че българските фирми правят голяма грешка, като изчакват някой да ги допусне на иракския пазар. Френските фирми вече въртят търговията в Багдад и заемат позиции, уверява Абас. Според него българските марки цигари са много добре познати тук. Преди 7-8 години "Булгартабак" е продавал над 10 000 мастребокса на седмица. Преди години
България е била една от най-големите вносителки на доматено пюре в Ирак.
Тук то се яде толкова, колкото киселото мляко в България. Много популярни са и българските бебешки храни.
Хади е пристигнал с двама от братята си. Исам Абас има завод за мебели със 125 работника и тези дни отново го е отворил. В Ирак има страхотна нужда от мебели, защото всичко е изпочупено и разграбено. Трябва му обаче нов струг. Иска да си купи български, защото след италианските нашите са най-добри. Обаче не може да установи контакт със завода в Троян - "Пращаме по 100 писма, но няма отговор". Търсят контакт и със "Спарки"-Русе - същият резултат. "Трябва да дам 1000 долара и да дойда в България специално заради тази сделка", казва иракчанинът. Според него българските фирми ще загубят иракските пазари, защото не са готови да рискуват.
Има поне две сериозни причини, поради които нашите бизнесмени не желаят директен контакт с Ирак. Първата е сигурността - там никой не дава гаранции за нищо, включително и за живота ти. Престъпността ескалира под "грижите" на коалиционните войски. "С очите си видях как необразовани и бедняци ограбват банката и как веднага като излязат продават пачки с десетки хиляди долари за по 50 000 динара, което е равностойността на 25 долара", разказва Хади. Той купил за жена си чисто нов часовник "Ролекс", който струва 10 000 долара, само за 5000 динара (2,5 долара). Въпреки всичко твърди, че в Ирак не е толкова опасно, колко се смята извън страната. "През деня спокойно може да се прави бизнес, а вечер всички трябва да се приберат по къщите си", обяснява Хади.
Абас изтъква още един важен довод в полза на офертата си към българите. "Иракчаните и йорданците се мразят, в Ирак ги смятаме за лъжци и ненадеждни партньори в бизнеса", обяснява той. И предлага на нашите фирми директно да правят консорциуми с компании от иракските Търговска и Промишлена палати. Смята, че би било добре, ако организираме в Багдад минипанаир, където българските фирми да представят продукцията си.
Втората причина, поради която директните сделки с Ирак не потръгнаха, е начинът на плащане.
Всички български бизнесмени, с които Абас се срещна в Аман, му предлагаха да му доставят стоката си на границата и да им я плати 100% предварително. Той не е съгласен. С французите, с които вече имал няколко контракта, се договорили за 20% авансово плащане.
Българите обаче нямат никакви гаранции, че ще получат парите
си след продажбата на стоката. "Ирак е разграден двор. Няма действаща банкова система, няма гаранции. Много е рисковано", обясняват представителите на едни от най-големите фирми у нас.
Дали крачката встрани - към Йордания, а през септември и към Кувейт, е крачка напред?
Положителен отговор на този въпрос дава представителят на "Арома" Димо Димов. Според него банковата система на Йордания е желязна, тя ще му осигури нужните гаранции, за да реализира стоката си на иракския пазар. От "Техноекспортимпорт" също твърдят, че правилният път към Ирак минава през Йордания.
Почти всички бизнесмени останаха доволни от форума в Аман, макар че практически резултат нямаше. "Най-важното е, че се срещнахме и се запознахме. В арабския свят бизнес не се прави с непознати, сделки не се уговарят по телефон или по имейл", обясняват те.
Йорданските бизнесмени се оказаха по-неориентирани за перспективите си за участие в търговете за подизпълнители в следвоенното възстановяване на Ирак, отколкото българските им колеги. Предложиха сделка - "ние ще осигурим инфраструктурата за настъпване към Ирак, а София, която е набрала скорост, да гони политическите дивиденти". Външният министър Соломон Паси и йорданският министър на планирането Басем Ауадала удариха сериозно рамо на бизнеса. Лично крал Абдула Втори се ангажира с провеждането на най-големия в света двустранен форум за възстановяването на Ирак - българо-йорданската конференция, а премиерът Сакскобурггтоски е поканен да участва в Световния икономическия форум в Аман на 21 юни.
Йорданските вестници определиха случващото се между София и Аман като начало на икономическа коалиция за възстановяването на Ирак. България и Йордания наистина са най-окуражаваните от САЩ партньори заради позициите им по време на войната, но вече са доста изнервени от безплодното чакане. Иракският министър Ауадала, който се смята за следващият премиер на Йордания след парламентарните избори на 17 юни, директно попита преди дни представителя на Американската агенция за международно развитие в Йордания защо
мъглата около условията за търговете е още толкова гъста,
за какви пари и за какви контракти става дума.
Отговорите се чакат на 5 юни на конференцията в Аман, организирана от Аманската търговска камара, Американската агенция за международно развитие (USAID) и от Програмата за развитие на ООН (UNDP). Целта е да се разяснят най-ефективните начини за спечелване на търговете. Голяма част от българската бизнесделегация също се връща в Аман, за да чуе цифрите и правилата. А през септември ще се подредим и пред вратата откъм Кувейт, когато се очаква съвместна българо-кувейтска бизнесконференция. До този момент нито една чужда фирма, освен британската "Краун ейджънтс", не е спечелила възстановителните търгове на САЩ. Ключът от входовете към Ирак е скрит у тях и ще чакаме толкова дълго, колкото те решат.