Българските медии проследяват с неприсъщо им постоянство процесите в дясното политическо пространство. Неприсъщо, защото конструирането на либерална алтернатива на българския комунизъм е бавна, трудна и неблагодарна работа, изискваща апостолски усилия и сравнима с налагането на нова религия. Опитите ще продължават, грешките ще се повтарят, докато достатъчно българи не пожелаят да променят страната, в която живеят, като ограничат държавата, която я управлява.

Българските партии не могат вечно да отлагат идеологическите си идентификации. Най-малко може СДС, докарал се дотам, че според председателя на младежката му организация да се нуждае от "помощ от публиката"*.

Дясна визия за общество на индивидуална свобода и лична отговорност обаче трудно ще бъде изкована зад прашните бюра на университетите. Онези хора на науката, които наистина са източници на нови идеи, са далеч по-рядко явление, отколкото можем да си представим.

Все пак, макар и малко,

дясно мислещи български интелектуалци съществуват

Проблемът е, че не се подкрепят от споделящите каузата на свободата способни хора, реализирали се в бизнеса. Между либералите "теоретици" и "практици", еднакво ратуващи за ограничена държава и неограничавана стопанска инициатива и конкуренция, има стена на взаимно неразбиране, каквато нито един комунист не може да изгради. Бизнесът е вторачен в днешния ден и смята за излишно губене на време и пари всяко теоретизиране за бъдещето. Размисълът по цялостното преустройство на обществото пък е повече по вкуса на интелектуалците, отколкото стремежът на "практиците" към умерен прогрес в рамките на закона.

Това, което бизнесът все още не разбира, е, че "борбата за свободното общество е постоянна борба, преди всичко борба на идеи, борба за сърцата на хората и главно на младите"**. Тъй както идеите за централно планиране са постоянно пропагандирани, така и идеите за свободния избор, конкуренцията и предприемчивостта трябва да бъдат постоянно пропагандирани. Тъй както тенденциите към планиране, които водят до тотално ограничаване на човешкия избор, т.е. до робство, са постоянни, така и борбата с тях трябва да бъде постоянна.

За да защитят ефикасно пазарната икономика, която са изградили, бизнесмените трябва да подкрепят интелектуалците. Интелектуалците трябва да превърнат либерализма в "актуален проблем, предлагащ простор за общи разсъждения". Заедно бизнесмени и интелектуалци трябва да създадат автентичната Партия на свободата в България. Иначе каузата на либерализма няма да успее.

За целта обаче новите десни "ще трябва да са в състояние да предложат нова либерална програма, която да запленява въображението. Ще трябва отново да превърнат изграждането на свободно общество в интелектуална одисея, в акт на мъжество и дръзновение. Това, което ни липсва, е либералната утопия - програма, която да не съдържа само нещата такива, каквито са, нито някакъв вид разводнен социализъм, а истински либерален радикализъм, програма, която не щади докачливостта на властимащите (включително и на синдикатите), която да не е прекалено практична и да не се ограничава до нещо, което изглежда политически възможно днес. Нуждаем се от интелектуални водачи, подготвени да се противопоставят на лъстивите ласкателства на властниците и хората с влияние, които с готовност ще работят за един идеал, колкото и малка да е перспективата за скорошната му реализация. Това трябва да са мъже с воля да отстояват непоколебимо принципите си и да се борят за пълното им реализиране, колкото и далечно да изглежда то".

Такива мъже, по презумпция интелектуалци, способни да моделират климата в обществото, като възкресят вярата в силата на идеите, трудно се намират. Но



либералният бизнес трябва да ги открие и подкрепи,

а ако не съществуват, да ги създаде - в интерес на собственото си оцеляване. Селектирането на либерален интелектуален елит - журналисти, учители, духовници, преподаватели, публицисти, писатели и хора на изкуството, които владеят майсторски техниката да внушават идеи, - е дори по-важно от създаването на либерална партия. Появят ли се свободни личности, създаването на партия, която да отхвърли правилата на сегашната политическа система и да създаде нови, в центъра на които е личността и нейните права, а не държавата и нейните претенции, е само въпрос на време.

Мисия на либералните интелектуалци не е само да предложат истински алтернативи на социалистическите решения. Мисията им е да изградят мащабна визия за общество, основано върху свободата, а не върху равенството, и постоянно да бдят върху него.

Стане ли това, дори левите политици ще бъдат принудени да прилагат класически либерални решения на социалните проблеми. Първанов ще заприлича на Клинтън, а Станишев - на Блеър. И преходът най-после ще свърши.

__________________________________________________



* Статията е реакция на мнението на Калоян Методиев в "Сега" "На СДС му трябва помощ от публиката".

** Всички цитати са от Фридрих Хайек.