:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 429,315,942
Активни 90
Страници 10,595
За един ден 1,302,066
Словото

Речник за политици и граждани

Политическият новговор: правят се, че ни говорят, ние се правим, че ги разбираме
В "Американската нощ" един журналист пита Франсоа Трюфо дали говори английски, на което именитият режисьор отговаря: "Да, говоря, но не разбирам!" С политическия елит май става същото. Говори, но едва ли сам себе си разбира, камо ли някой друг да го разбере.

Темата е банална и впрочем универсална. Всяко време и всяка държава си имат своя новговор. Оруел само ни е дарил с понятието, та да не се чудим що за брътвеж е това. Във Франция бездомниците се зоват SDF (от sans domicile fixe - без постоянно местожителство). Абревиатурата е къде по-безобидна от окаяния, алкохолизиран и фалшиво-романтичен образ на клошаря. В Съединените щати неблагозвучните неоконсерватори се крият зад понятието neocons. За голяма радост на френските алтермондиалисти, за които то звучи като "нови тъпанари" (cons - фр. - глупаци, тъпанари).

Преводаческото ми ухо обаче настръхна, когато в прегледа на международния печат по "Хоризонт" чух да цитират статия от "Монд", която коментирала "политическото говорене". Не реч, а "говорене"! Проверих и установих, че в "Монд" подобно нещо няма. Очевидно у нас обаче пандемията е преляла извън политическия елит, поболяла е медиите, изпразнила е политическите дебати от съдържание и отчуждава гражданите. Позволявам си да предложа на вниманието ви личните си тълкувания на някои от най-разпространените клишета, белким се ориентираме по-добре в новговора:



хора в неравностойно социално положение - кое ли е равностойното? Имат се предвид бедните и онеправданите, "унижени и оскърбени", както би се изразил Достоевски;



деца, лишени от родителски грижи - сираци, често бездомни, деца на Гаврош, би рекъл Смирненски. Ползват ги за статисти при получаване на дарения и милвания на главички пред камерите. Повечето не си дояждат. Неколцина умряха в един дом в Родопите;



Вместо безработица - проблеми със заетостта: безработният е зает със собственото си оцеляване, което не се брои за стаж;



политическото пространство - онази клоака, разраснала се до вселенски мащаби, в която попада всяко действие или дума, пораждаща политически последствия;



преждеговоривш - смисълът е ясен. Думата обаче е нещо като парола. Сигурен знак за принадлежност към политическата каста;



мандатоносител - доскоро синоним на Тошо и Весела. Особен статут. Придава значимост на сламени хора, зад които се прави истинската политика;



национална идентичност - българщина, би се харесало повече на Вазов и Михайловски;



знаковост в политиката: да се появяваш изрядко в парламента, с което да захранваш оракулските коментари на придворните си журналисти: защо ли го няма? Я, виж го, дошъл;



чуваемост - обикновено се установява нейното отсъствие. Като ми пееш, Пенке ле, кой ли ми те слуша. Елитът недоумява защо гражданството не разбира новговора му;



артикулиране на тези - не ги изказваш, защитаваш, аргументираш, отричаш, а ги артикулираш. Мъчителен процес, при който политическите безсмислици приемат словесна форма;



политическо говорене - не дебат, не тези, не идеи, не реч, а процес - говорене. Спокойно може да бъде заместено с политическо бъбрене, брътвеж, дрънкане, дърдорене, плямпане, бла-бла;



хора с увреждания - всеки има някакво увреждане, защото, както твърдят руснаците, "да се живее е вредно", но въпросните хора имат недъзи, които обществото не прощава: затваря ги в панелки без асансьори, препъва ги по неравните тротоари, захлопва им вратите на автобусите, дори не им осигурява урни по домовете, та да гласуват един път на четири години;



нерегламентирани сметища - а защо не импровизирани бунища? Има се предвид повсеместният батак край ромските гета, но и този в някога безобидните рекички край вилните зони, чиито задръствани от години корита преляха и удавиха четвърт България. Феноменът се наблюдава и срещу писателските блокчета в кв. "Изгрев". Понятие мащабно, "като една човешка длан"!;



воля и ресурс - за да съм в духа на новговора, бих го определил като сакрален политически бином. Ще ти се, но не можеш, значи имаш воля, но нямаш ресурс. Можеш, ама не ти стиска, значи имаш ресурс, но куцаш откъм воля;



визия - помпозен синоним на "виждане". И най-посредственият политик с "визия" се родее с I have a dream" на Мартин Лутър-Кинг. Зер, политици сме, тъй да се каже;



освободени от предразсъдъци хора с нестандартна ориентация - така се самоопределиха организаторите на гей-парада във Варна. Колко ли още предразсъдъци ще трябва да отхвърлят, та да се заявят с по-простото и непретенциозно: хомосексуалисти. На гей-парада не дошъл почти никой. Възможно е някои лишени от въображение гейове и лесбита просто да не са разбрали за какво става дума.



Разбира се, политикът не предприема, нито предлага, а инициира, не приключва, а финализира. Първата работа на всяка формация е да се ситуира в политическото пространство. Преговарям се спряга само в първо лице, а третото лице води "безпринципни пазарлъци". Един партиен лидер апелира за "заедност" и отчасти я постигна, но за своя сметка! Дали защото не го разбраха, но скоро след това пред областните управи се събраха враждебни нему масовки да протестират срещу мераците му.

Има обаче ред популярни явления, които остават безименни.

От години хора ровят по кофите, прехранват се с отпадъци и вторични суровини, а си нямат име. Кофмени?

Ами дишачите на лепило? Любимци на фотографите и телевизионните репортери, истинска емблема на страната ни, забележителност, която не оставя безразличен никой чужденец! И те са безименни.

А нима може да се говори за нещо неназовано?! Такова нещо просто не съществува" Поне в политическото пространство!
19
1524
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
19
 Видими 
09 Септември 2005 01:06
Иво, кажи ми колко деца имаш... за да разбера дали имаш право така подробно да ни учиш и да ни даваш акъл (?)
09 Септември 2005 01:20
Много добра статия за измисления и нищо неозначаващ език , който упорито ни се налага от политици и журналисти в последните десетина години .
09 Септември 2005 01:41
Не съм възхитен, но ми допадна. С две думи, политиката е мръсна работа, за много пари.........
09 Септември 2005 02:22
Всеки има право да дава акъл, а когато става дума з Александров - направо е длъжен
09 Септември 2005 09:15
Автора,
Надежда Михаилова е на първо място по безсмислено приказване без да каже нищо.
09 Септември 2005 09:17
...ромските гета
Кой ги направи "ромски", бе , авторе ? Истинската дума е "цигански". И обидното звучене на "циганска работа" не е създадено от българите.
И "българска работа" да означава нещо като "мечешка услуга" е заслуга на българите ...
хайде да си говорим истината, не да замазваме мислите си[/quote]
09 Септември 2005 09:32
quote]Иво, кажи ми колко деца имаш... за да разбера дали имаш право така подробно да ни учиш и да ни даваш акъл (?)[/quote]

Не разбирам къде авторът дава акъл на някого. Готино е обаче, че във форума си говорим като дружки от казармата.
09 Септември 2005 09:38
Текстът е ОК.
Само не се врърза с акутно снобският вид на снимката.
09 Септември 2005 10:03
Езикът е магическият жезъл.
Твори чудеса.
Когато попадне в некадърни ръце, унищожава света.
А политиците са ни некадърни та оттам-факт неоспорим.
Авторът
09 Септември 2005 10:18
Статията - добре, но не разбрах какво значи туй: "новговор" като една дума, а не две "нов" и "говор"?
Иначе към речника може да добавим и по-прости неща като:
ром: означава циганин
демократ: човек, който ти казва, докато краде - не ме гледай какво върша, слушай ме какво ти говоря
политик: човек набутан в политиката от мафиотска група, за да им увеличи печалбата
депутат: виж политик
свобода на словото: правото да пишеш и говориш както ти платят най-добре

09 Септември 2005 10:41
добра статия, поздравления, но нямам време да коментирам.
09 Септември 2005 13:26
AZ22 Не надка първа в безмислениото бърборене, въпреки че се бори за първото място сакса я бие по точки отсекъде
09 Септември 2005 13:32
Нннда, "Драги ми Господине", питахте ли Христо Карастоянов-Дядото, или ей така, на самотек доразвивате идеята
Щото едни съмнения ме гризат....
09 Септември 2005 14:55
Добра статия, с удоволствие я прочетох. Не че съм съгласен с всичко в нея, но задявката с "новговор"-а от "1984" на Оруел си е точно на мястото

Направи ми обаче и нещо друго впечатление

национална идентичност - българщина, би се харесало повече на Вазов и Михайловски


Преди известно време господин Дайнов громеше думата "българщина" като основен изразител на еснафско-ракиено-пещерния национализъм на някои наши сънародници.

Е ли е възможно двамата уважаеми автори да направят едно диспутче по темата на страниците на вестника за радост на читателите и форумците?

Че иначе от плюнко-метци под статиите на професора от Миндя няма място за градивна критика.
09 Септември 2005 14:58
09 Септември 2005 15:09
Кои са писателските блокчета в кв. Изгрев? Да не са на Латинка?
09 Септември 2005 15:26
Претенциозно и тъпо. Единствено възрастта на автора обяснява, ама не оправдава .... :-(
09 Септември 2005 15:43
ул. Латинка не е в Изгрев, а в Изток, там "блокчетата" са дипломатически, а не писателски.
Филчев, Луканов - такива дипломати
09 Септември 2005 20:26
У Мангатън са писателско-дипломатическите-философските блокчета. От има-нема 200 етажа. Некои СТЦ-та дори още по-малко.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД