В "Американската нощ" един журналист пита Франсоа Трюфо дали говори английски, на което именитият режисьор отговаря: "Да, говоря, но не разбирам!" С политическия елит май става същото. Говори, но едва ли сам себе си разбира, камо ли някой друг да го разбере.

Темата е банална и впрочем универсална. Всяко време и всяка държава си имат своя новговор. Оруел само ни е дарил с понятието, та да не се чудим що за брътвеж е това. Във Франция бездомниците се зоват SDF (от sans domicile fixe - без постоянно местожителство). Абревиатурата е къде по-безобидна от окаяния, алкохолизиран и фалшиво-романтичен образ на клошаря. В Съединените щати неблагозвучните неоконсерватори се крият зад понятието neocons. За голяма радост на френските алтермондиалисти, за които то звучи като "нови тъпанари" (cons - фр. - глупаци, тъпанари).

Преводаческото ми ухо обаче настръхна, когато в прегледа на международния печат по "Хоризонт" чух да цитират статия от "Монд", която коментирала "политическото говорене". Не реч, а "говорене"! Проверих и установих, че в "Монд" подобно нещо няма. Очевидно у нас обаче пандемията е преляла извън политическия елит, поболяла е медиите, изпразнила е политическите дебати от съдържание и отчуждава гражданите. Позволявам си да предложа на вниманието ви личните си тълкувания на някои от най-разпространените клишета, белким се ориентираме по-добре в новговора:



хора в неравностойно социално положение - кое ли е равностойното? Имат се предвид бедните и онеправданите, "унижени и оскърбени", както би се изразил Достоевски;



деца, лишени от родителски грижи - сираци, често бездомни, деца на Гаврош, би рекъл Смирненски. Ползват ги за статисти при получаване на дарения и милвания на главички пред камерите. Повечето не си дояждат. Неколцина умряха в един дом в Родопите;



Вместо безработица - проблеми със заетостта: безработният е зает със собственото си оцеляване, което не се брои за стаж;



политическото пространство - онази клоака, разраснала се до вселенски мащаби, в която попада всяко действие или дума, пораждаща политически последствия;



преждеговоривш - смисълът е ясен. Думата обаче е нещо като парола. Сигурен знак за принадлежност към политическата каста;



мандатоносител - доскоро синоним на Тошо и Весела. Особен статут. Придава значимост на сламени хора, зад които се прави истинската политика;



национална идентичност - българщина, би се харесало повече на Вазов и Михайловски;



знаковост в политиката: да се появяваш изрядко в парламента, с което да захранваш оракулските коментари на придворните си журналисти: защо ли го няма? Я, виж го, дошъл;



чуваемост - обикновено се установява нейното отсъствие. Като ми пееш, Пенке ле, кой ли ми те слуша. Елитът недоумява защо гражданството не разбира новговора му;



артикулиране на тези - не ги изказваш, защитаваш, аргументираш, отричаш, а ги артикулираш. Мъчителен процес, при който политическите безсмислици приемат словесна форма;



политическо говорене - не дебат, не тези, не идеи, не реч, а процес - говорене. Спокойно може да бъде заместено с политическо бъбрене, брътвеж, дрънкане, дърдорене, плямпане, бла-бла;



хора с увреждания - всеки има някакво увреждане, защото, както твърдят руснаците, "да се живее е вредно", но въпросните хора имат недъзи, които обществото не прощава: затваря ги в панелки без асансьори, препъва ги по неравните тротоари, захлопва им вратите на автобусите, дори не им осигурява урни по домовете, та да гласуват един път на четири години;



нерегламентирани сметища - а защо не импровизирани бунища? Има се предвид повсеместният батак край ромските гета, но и този в някога безобидните рекички край вилните зони, чиито задръствани от години корита преляха и удавиха четвърт България. Феноменът се наблюдава и срещу писателските блокчета в кв. "Изгрев". Понятие мащабно, "като една човешка длан"!;



воля и ресурс - за да съм в духа на новговора, бих го определил като сакрален политически бином. Ще ти се, но не можеш, значи имаш воля, но нямаш ресурс. Можеш, ама не ти стиска, значи имаш ресурс, но куцаш откъм воля;



визия - помпозен синоним на "виждане". И най-посредственият политик с "визия" се родее с I have a dream" на Мартин Лутър-Кинг. Зер, политици сме, тъй да се каже;



освободени от предразсъдъци хора с нестандартна ориентация - така се самоопределиха организаторите на гей-парада във Варна. Колко ли още предразсъдъци ще трябва да отхвърлят, та да се заявят с по-простото и непретенциозно: хомосексуалисти. На гей-парада не дошъл почти никой. Възможно е някои лишени от въображение гейове и лесбита просто да не са разбрали за какво става дума.



Разбира се, политикът не предприема, нито предлага, а инициира, не приключва, а финализира. Първата работа на всяка формация е да се ситуира в политическото пространство. Преговарям се спряга само в първо лице, а третото лице води "безпринципни пазарлъци". Един партиен лидер апелира за "заедност" и отчасти я постигна, но за своя сметка! Дали защото не го разбраха, но скоро след това пред областните управи се събраха враждебни нему масовки да протестират срещу мераците му.

Има обаче ред популярни явления, които остават безименни.

От години хора ровят по кофите, прехранват се с отпадъци и вторични суровини, а си нямат име. Кофмени?

Ами дишачите на лепило? Любимци на фотографите и телевизионните репортери, истинска емблема на страната ни, забележителност, която не оставя безразличен никой чужденец! И те са безименни.

А нима може да се говори за нещо неназовано?! Такова нещо просто не съществува" Поне в политическото пространство!