|
Единственото ценно нещо, което Митчъл има, е сребърната й верижка, която носи около врата си, и в продължение на часове обикаля пред конгресния център, като се опитва да я изтъргува за мляко. Никой обаче не се съгласява на размяната.
В Ню Орлиънс ураганът "Катрина" създава "спешна" икономика, която се различава от останалата част на страната - в основата й стои бартерът и цената се определя от нуждите, а не от това кой колко иска за определена вещ. "Вещите ще ни помогнат да оцелеем", казва 36- годишната Митчъл, която е студентка по компютърно програмиране.
Парите в брой са почти излезли от употреба. В конгресния център единственият човек, който иска пари, е момче, успяло да спаси грил за барбекю и се опитва да вземе пари, като предлага притопляне на храната - това предизвиква усмивки по лицата на доста хора, тъй като температурите тук са много високи.
Неща, които хората никога не са смятали за много ценни, сега се превръщат в истинско богатство. Чиста възглавница и одеяло или дори чаршаф, може да се разменят срещу всичко, дори срещу лекарства за диабет или парче месо. Офисстолове с колелца за превозване на болните и слабите са по-ценни дори от лаптопите. Цигари и алкохол в началото също са били ценни - създават комфорт в тежките условия, но след като мародерите "наводниха" пазара с подобни стоки, все повече хора се отказват от тях.
За краткото време, в което хората е трябвало да съберат нещата си, за да избягат от природната стихия, някои са наблегнали на най-практичното. Други пък съжаляват, че са оставили спомените и подаръците, сега изгубени завинаги под водата, преминала през Ню Орлиънс.
Бъч Ъпчърч, 38, и съпругата му Карън, 41 г., имали пет минути, за да напуснат дома си в западната част на Ню Орлиънс. Те грабнали банкови извлечения, застрахователни полици, малко вода и храна. Майката на Ъпчърч, синът му и двама от племенниците му се натъпкали в колата. Имало място само за едно от кучетата, питбулката КоКо не успяла да влезе. Те я целунали за сбогом и се помолили да оцелее. Сега Ъпчърч иска да беше могъл да спаси и нея, и снимките от сватбата си.
Бартерът е много разпространен в конгресния център, където хранителните запаси са ограничени и където полицейското присъствие се увеличи само в петък. Временните обитатели сами трябва да се ръководят.
Хората, които са в най-тежка ситуация, са тези като Митчъл, които нямат нищо освен дрехите на гърба си. Но Митчъл е находчива и й отнема само няколко часа, за да схване правилата на новата икономика. След ровене из няколко кофи за боклук тя открива фланелки, които може да размени. Отива при хора, които са били евакуирани по пижами или пък дрехите им са мокри, и прави бартер с тях срещу заветното мляко и торба с памперси.
Робърт Томас, 46, е сред хората, които не съжаляват за нещата, които не е успял да вземе със себе си. Той е имал няколко секунди, преди водата да нахлуе в апартамента му, но веднага е преценил какво иска: велосипеда и бейзболната си бухалка. На фона на съобщенията за изнасилвания, отвличания и убийства той вече знае, че е взел точното решение. С колелото успял да стигне навреме до евакуационния център, а с бухалката в ръка се чувства сигурен, че никой няма да "се нахрани с мен".
