:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 431,921,037
Активни 352
Страници 14,463
За един ден 1,302,066
Държавен служител

Обезщетението за незаконно уволнение трябва да се поиска

Работникът определя и доказва размера на сумата и периода
Снимка: "Сега"
Заведох дело срещу уволнението ми от държавна служба и съдът отмени акта за прекратяване. Възстановиха ме на работа след една година. Толкова продължи делото. Но след това отново бях уволнен, този път законно. Тогава заведох ново дело и претендирам за обезщетение за времето, през което не съм бил на служба поради незаконно прекратеното ми служебно отношение, т.е. за една година. Ответникът по делото изрази готовност веднага да плати, т.е. преди провеждане на първото по делото заседание. Обаче отказва да ми плати и исканите лихви за едната година, тъй като не съм бил поискал изплащане на това обезщетение, преди да заведа исковата молба. Моля за коментар.

Ивайло Икономов, Стара Загора

Обезщетението, за което става дума, е уредено в чл. 121, ал. 1, т. 3 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Според този текст държавният служител има право да оспори законността на прекратяването на служебното си правоотношение пред органа по назначаването или пред съда чрез органа по назначаването и да иска освен отмяна на акта, с който то е прекратено, и обезщетение за времето, през което не е бил на служба поради прекратяването.

Трябва да отбележим, че спорът относно прекратяването на служебното правоотношение е подсъден на окръжния съд (за София това е Софийският градски съд) по реда на Закона за административното производство или на Върховния административен съд по реда на Закона за Върховния административен съд в зависимост от органа, издал съответния акт. Спорът за обезщетението обаче, като типичен имуществен спор, е подсъден на районния съд (или окръжния съд, ако размерът на обезщетението, т.е. цената на иска, надхвърля 10 000 лв. (вж. чл. 124 и 125 от ЗДСл и чл. 80 от ГПК). В случая както отмяната на акта за прекратяване, така и обезщетението са потърсени по съдебен ред.

При поискване това обезщетение се дължи за определен период от време, ако:

- актът за прекратяване е отменен;

- в рамките на определения период от време лицето не е било на служба поради прекратяване на правоотношението.

В случая периодът от време започва от момента, в който служебното правоотношение е било прекратено, и продължава до момента, в който лицето се е възстановило на заеманата длъжност или е могло да се възстанови, но е пропуснало срока за това. В тази връзка следва да имате предвид, че при отменяне на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение уволненият служител се възстановява на заеманата от него длъжност, ако се яви в съответната администрация в двуседмичен срок от влизането в сила на съдебното решение, с което актът за прекратяване е отменен.

Ще отбележим, че така, както е разписан текстът на чл. 121 от ЗДСл, е възможно този период да бъде по-малък, ако лицето е започнало да изпълнява служебни задължения на друга длъжност в същата администрация или пък в друга администрация преди възстановяването.

Претенцията за лихви според нас е неоснователна. Това е така, защото правото на това обезщетение е търсимо, а не носимо. В закона (чл. 121, ал. 1 от ЗДСл) изрично е записано, че уволненият има право да иска, т.е. от него зависи, негова е инициативата да поиска обезщетение. Негова е инициативата да определи размера и периода и да докаже (пред органа по назначаване или в рамките на делото), че в този период не е бил на служба поради уволнение.

Едва тогава, когато правото, т.е искането е предявено, направено и е достигнало до другата страна (органа по назначаването), за нея възниква задължението да плати. Ако от този момент той не плати безспорно установеното вземане, т.е. определеното по размер обезщетение, той изпада в забава и дължи лихва.

В конкретния случай правото е предявено и достигнало до органа по назначаване (той е и ответник по делото) едва с исковата молба. Веднага след получаването й ответникът е заявил готовност да плати. В подобни случаи е възможно дължимата сума да се плати на ръка или безкасово и с това действие задължението ще бъде погасено. Ето защо по-добре е, преди да се подаде искова молба до съда, длъжникът да бъде поканен да плати доброволно. Ако не плати или неоснователно спори по размера или основанието (оставането без работа), вече може да се мисли за иск. В тази връзка следва да имате предвид, че този иск се погасява с изтичане на 3-годишен срок от момента, в който правото е могло да бъде предявено (чл. 125 от ЗДСл).
1343
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД