Регистриран съм като едноличен търговец, имам няколко работници по трудов договор. Възникна проблем с контузия на едно от момчетата, чийто крак пострада тежко в банята на фирмата, и се наложи операция. Започнахме безкрайни спорове дали случилото се е трудова или битова злополука. Моля да поясните подробно какво точно е трудова злополука? Как се документират тези инциденти? Всеки ли може да подаде заявление до НОИ и длъжен ли е институтът да ги приема за верни? Как се обжалват трудовите злополуки?



Стоян Димитров, София



За да се приеме, че една злополука е трудова, трябва кумулативно (едновременно) да са налице всички задължителни признаци на това понятие, посочени в чл. 55 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало по време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило неработоспособност или смърт. В това определение има две хипотези:

1/ внезапно увреждане на здравето по време на работа и във връзка или по повод извършваната работа и

2/ внезапно увреждане при работа, извършена в интерес на предприятието.

От целия текст на писмото става ясно, че не е налице първата хипотеза - няма трудова злополука по време на работа. Работникът се е подхлъзнал и паднал в банята извън работно време. Поради това считам, че не може да се приложи чл. 55 от КСО, защото, за да е налице трудова злополука, е необходимо:

а/ увреждане на здравето, което се състои в накърняване на телесната цялост на човека или на функциите (частично) на човешкия организъм. Това увреждане следва да е настъпило внезапно;

б/ наличието на функционална връзка с извършваната работа;

в/ резултатът от увреждането да води до неработоспособност или смърт и

г/ наличието на причинна връзка между внезапното увреждане и настъпилия неблагоприятен резултат.

Много важно е да се знае, че трудова е и злополуката, станала с осигурено лице по смисъла на КСО по време на обичайния път при отиване или връщане от работното място до:

- основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер;

- мястото, където осигуреният обикновено се храни през работния ден;

- мястото за получаване на възнаграждение.

Не е налице трудова злополука, когато пострадалият умишлено е увредил здравето си. Поставя се въпросът - банята на фирмата не попада ли под горната разпоредба. Категорично не, още повече че подхлъзването е станало извън работно време (2 часа след края му). Освен това там лицето не е извършвало възложена или нужна на фирмата дейност.

А сега ще отговоря и на въпроса всеки ли може да подаде молба до НОИ и длъжен ли е той да я уважи. Осигурителят (фирмата-работодател) е длъжен в срок от 3 работни дни да декларира пред териториалното поделение на Националния осигурителен институт всяка трудова злополука. Ако осигурителят не декларира злополуката, пострадалият или неговите наследници имат право да го направят в срок от една година.

Териториалното поделение на НОИ съвместно с инспекцията по труда, комитетите и групите по условия на труд и други компетентни органи в зависимост от случая разследват всяка смъртна трудова злополука, всяка злополука, причинила увреждане на повече от 3-ма работещи, както и всяка злополука, за която има основание да се предполага, че ще доведе до инвалидност.

Разследването на трудова злополука трябва да установи: 1. причините и обстоятелствата за възникването й; 2. вида на уврежданията; 3. други сведения, които ще подпомогнат териториалното поделение на НОИ да се произнесе за характера й. При разследване на злополуката пострадалият има право да присъства или да посочи да присъстват работник или служител от същата професия, член на семейството или възходящ или низходящ сродник, представител на синдикалната организация, в която членува, представител на работниците и служителите в комитетите и групите по условия на труд.

Когато злополуката е със смъртен изход, горните права да посочват представители при разследването имат наследниците на починалия. Резултатите от разследването се оформят в протокол в типизирана форма, който е валиден до доказване на противното. Екземпляр от протокола се връчва от териториалното поделение на Националния осигурителен институт на пострадалия или на неговите наследници и на осигурителя-работодател. Последният има право да обжалва тези констатации в 7-дневен срок пред главния директор на териториалното поделение. Неговото решение (има или няма трудова злополука) може да се обжалва по съдебен ред в 14-дневен срок пред окръжния съд (за София това е Софийският градски съд). Съдебното решение на окръжния съд може да се атакува пред Върховния административен съд. Неговото решение е окончателно.