Отдавна в "Сега" дъвчим темата с контрола по пътищата. Опитваме се да помогнем с гледната точка на хората извън МВР-системата. Все още униформените началници обаче продължават да се въртят в омагьосания кръг на отчетността като висша форма на борба с престъпността. Организират шумни кампании със звучни имена, хокат подчинените си, правят отчети, предлагат ги на обществото и всичко приключва с някой скромен банкет и наздравици. Много бумащина, много пушилка, а след всичките тези фойерверки резултатът продължава да бъде плачевен. Новият залп дойде с идеята да се разширят правомощията на охранителната полиция, за да може и тя да спира и проверява водачи на автомобили. Е, новият министър не се хвана на въдицата.

На първо четене идеята звучи логично: всички все още униформени се втурват по улиците, де що видят нарушител го глобяват, хулиганите са стреснати, десетки човешки животи са спасени и всички са доволни. Всяко тежко нарушение като преминаване на червено, като употреба на алкохол, като рисковано каране трябва да бъде наказвано безмилостно и само така пътищата ще станат сигурни. Но практиката е друга.

Има две причини, поради които разширяване на функциите на охранителната полиция към контрола на движение по пътищата не само няма да доведе до позитивни резултати, но

ще бъде и контрапродуктивно

Първо, ако си вършат работата, така, както охраняват (поне за столицата това е в сила), по-добре е да не се захващат и с пътищата. Генерал Илия Илиев сподели, че хората не са отворени към полицията. Не звънят, за да съобщават за нарушения. Констатацията му е правилна, но не си е направил изводът "защо". Ами по ред причини. Ето един често повтарящ се пример пред очите на хиляди софиянци. В подлеза на НДК често има ученически партита, където хлапета на по 12-14 години се напиват като кирки, гълтат хапчета и се бият. Най-редовно над тях, на кръстовището, стои кола на охранителна полиция, която следи кой балък ще мине на жълто или червено на десен завой и да го обработва. И какво ако някой се обади на полицията? Какъв ще е резултатът? Ще намалеят ли онези, дето минават на червено, ще се напиват ли по-малко деца, а онези, дето ги наливат, ще станат ли по-малко алчни? Очевидно, че полицията има сериозен проблем с доверието на обществото.

Второ, големият проблем при респектиране на нарушителите е във волята на полицаите и изобщо на цялата правораздавателна система. Известно е, че не големите глоби и многото полицаи, а сигурното възмездие може да стресне гамените. Пияни премазват хора по улиците и единственото, което получават, е условна присъда, а по вестниците и улиците е пълно с реклами "възстановяваме отнети точки срещу 60 лева".

Следващият проблем е



кадровата политика в МВР



От година на година работата в полицията, в армията и другите "униформени" организации става все по-привлекателна заради сигурността на държавното. Да се добереш до назначение в полицията вече е все по-трудно и трябват такива колосални връзки, че да спечелиш "Стар академи" изглежда фасулска работа.

Затова освен многото професионалисти там се е напълнило с "търкалящи камъни", както ги наричат вече. Хора, дето не могат сами да си вържат обувките (понеже не могат да се наведат), знаят поне стотина начини да си поискат джобните за деня. Кадровата политика лесно може да се промени, като подборът стане прозрачен, но към този момент генералите очевидно нямат интерес.

Прав е новият министър Румен Петков да бъде против включването на охранителната полиция в контрола по пътищата. Щом значителна част от личния състав е склонен към корупция, щом съдебната система не работи, щом няма нормална инфраструктура, щом никой не иска да инвестира в далеч по-работещите практики като инсталиране на камери на критичните места, нормално е да има контрапродуктивност и развращаване на полицаите.

Докато има опасност контролът да се превърне в терор, по-добре да го няма.