Когато преди година Сергей Станишев избра да се прислони в Европарламента на завет и висока заплата, мнозина вътре и извън БСП изпитаха облекчение. Бившият лидер на столетницата беше дотегнал на всички. На съпартийците си - със своята политика, започната още от времето на тройната коалиция, с безкрайния низ изборни поражения, с пълното отчуждаване на партийната върхушка от червения електорат, с персоналната си лидерска безпомощност и неадекватност. Тоталният крах на парламентарните избори през 2014 г. бе изцяло заслуга на бившия соцпредседател. Благодарение на неговия находчив кадрови ход с Пеевски столетницата удари електоралното дъно и продължава да копае надолу. Отвращението е трудно преодолим инерционен процес. Нещо повече, Станишев стори наглед невъзможното: вдигна от смъртното ложе синята десница, която днес дори е в правителството, гримирана като Реформаторски блок.

Облекчение от брюкселското оттегляне на Станишев изпитаха и безпартийните леви, на които им бе писнало от лицемерието на един мним лидер, имунизиран с етикета "председател на ПЕС".

Но ето че напоследък



луксозният изгнаник взе да наминава възчестичко през България



и да се меси все по-активно в партийните дела на омаломощената и разделена БСП. До степен, че познавачите на бесепарските дела упорито заговориха за откровено двувластие в партията. А то е повече от очевидно - Станишев пръска европейски пари, за да организира предизборни седенки из страната, лобистки кампании за Шенген, чертае хоризонти, задава посоки, упражнява се в изкуствен оптимизъм с цел да си присвои възторга и силата. На официалния председател Михаил Миков е отредена ролята на пасивен участник. Домакинът е друг и той хазяйничи с финансовата помощ на ПЕС и рекламистките хватки на съпругата си. Двувластието в БСП бе веднага забелязано от експерта по вътрешнопартийната интрига и бивш президент Георги Първанов, който вметна, че на "Позитано" има двама председатели - Станишев, който се изживява като ментор и доминира, и Миков, който формално изпълнява длъжността.

От сбирките на ПЕС, на които гост-експерти разясняват неприложими у нас изборни тактики, едва ли ще произтече практическа полза. Но внушението е налице - ето, Станишев прави нещо, за разлика от Миков. Не случайно, казват, двамата вече са в откровен конфликт заради умишлените действия на бившия лидер да подрони авторитета на наследника си. Значителна част от актива на БСП обаче си остава хипнотизирана от титлата "председател на ПЕС", която е по-скоро диагноза за нивото на европейската левица, нежели признание за личните заслуги на Станишев. Влиятелна част от бившето ръководство на партията също се е хванала за европейските пешове на Сергей, след като бе тихичко низвергната от неговия приемник. В "дисидентската" група влизат депутатите Мая Манолова, Ангел Найденов, Кирил Добрев, Страхил Ангелов и разни незнайни и по-видни станишевисти по места като пловдивския бизнесмен Георги Гергов и варненския му еквивалент Борислав Гуцанов.

Финансовият залог в това противоборство също не е за пренебрегване. Свикнали да се хранят от допълнителни партийни ясли, сержевистите търсят алтернативни източници на доходи, които изглежда водят към европейското семейство, в буквален и преносен смисъл. Парите са солиден допълнителен стимул в "идейните" борби.



В същността си обаче битката е идейна,



но не в смисъла, който се влага - млади срещу стари, прогресивни срещу ретроградни. Битката е между привържениците на известна лява радикализация, на връщането към автентичните леви послания и тези, които предпочитат досегашното бесепарско двусмислие - леви приказки, десни дела. С поемането на лидерския пост Михаил Миков се опита да извърши оня прословут "ляв завой", който Станишев употребяваше основно като трик за потягане на редиците преди избори. Миков се опита да върне по-активно в обращение темата за отмяна на плоския данък, въведен от Станишев, вдигна запора върху безкритичното отношение към НАТО и ЕС, наложен от Станишев и, о, ужас - дори отиде в Москва. Съобразяването му с преобладаващите русофилски настроения сред избирателите на БСП изглежда разтревожи гузните еврократи и атлантическата общност, които изведнъж си спомниха с топло чувство за предания му предшественик. Да не забравяме, че тъкмо Станишев като премиер разреши разполагането на американски бази на българска територия.

Реактивирането на бившия соцлидер на българската политическа сцена може да се тълкува и като опит за овладяване на левицата и връщането й в руслото на неолибералния конформизъм. Тези опити няма как да са останали незабелязани от Миков, който всячески демонстрира нежеланието си да обслужи Станишевия пиар. Преди седмица във Варна соцлидерът демонстративно напусна рекламното ПЕС-мероприятие преди края му.

От няколко дни между двамата откровено прескачат искри заради т. нар. поправка "антиСтанишев" в устава, предлагана от новото ръководство на БСП. Тя предвижда председателите на органи с прекратени предсрочно пълномощия да не могат да се връщат на поста си преди изтичането на пълния мандат. Замислено като мярка срещу червените феодали по места, предложението бе изтълкувано като опит на Миков да спре по служебен път връщането на Станишев начело на столетницата поне до 2020 г. Този аргумент вероятно е премислен при редактирането на устава, предвид омешването на капите напоследък. Текстът ще бъде гласуван от конгреса идната неделя, но понеже повечето делегати се явяват говорители на партокрацията по места, чийто интереси засяга поправката, е възможно и да не мине. За отмяната й активно работи и Станишев,



вживян в образа на "многострадална Геновева",



жертва на коварна лидерска ревност. А бесепарите са милозливи хора, инстинктивно се групират зад жертвата.

Ако поправката бъде отхвърлена от конгреса, това ще отвори пътя за триумфалното връщане на Станишев начело на БСП на бяла евроатлантическа кобила. А очертаващият се разгром на местните избори наесен ще подготви почвата, ако не за смяна на сегашния лидер, то поне за значителното му отслабване и загубата на авторитет. С действията си срещу сегашното ръководство на соцпартията Станишев омаломощава допълнително столетницата, вбива клин в апарата и налива вода в мелницата на ГЕРБ, като намалява шансовете на левицата да се превърне в реална алтернатива на управлението. Двувластието в БСП рискува да й затрие главата. Накрая убиецът ще се яви като неин спасител. Но дали ще е останало нещо за спасяване?